Поради многото разкази за селото в българската литература, винаги се налага да се направи уточнение, когато става дума за кратки градски. Е, тези са точно такива – категорично софийски, писани на живо, за да се изживее този град както никога досега. Все едно центрираш Google Earth върху София и приближаваш докъдето си поискаш (пилоните на НДК, апартамент в Надежда, подлеза на Софийския) или пък се отдалечаваш (до България като цяло, до островите на сентинелците в Бенгалския залив, че и още по-далеч в пространството и скречовете на времето). Защото един град може да се разкаже най-добре именно в сборник с разкази. Особено ... |
|
|
Александър Куприн (1870 - 1938) е руски прозаик, един от най-известните писатели от началото на XX век. Въпреки трудната си съдба, той успява да запази в себе си любовта към живота, неизчерпаемия си оптимизъм и човечност. Неговите разкази ни учат на съчувствие и отзивчивост, учат ни да не оставаме равнодушни към страданията на другите. Съвременниците му го наричат "руския Мопасан" заради умението му да изгражда увлекателни сюжети и да описва точно характера на персонажите си и подробностите от техния бит. Куприн е всепризнат майстор на краткия разказ и автор на чудесни повести, той успява да заинтригува ... |
|
|
"За него никой не знае нищо. Той предпочита да остане такъв - невидим, незабележим, встрани от комплиментите и бурните реакции, на разстояние от суетата, която е сграбчила ежедневието ни. Защото знае кое е по-важно за него - да бъде съпруг, баща, приятел. А поет в света на другите. А как бих искал всъщност да го видим повече хора, за да му се усмихнем, за да му благодарим. За да поздравим автора, а да не притесняваме човека. За да поговорим за езика на философията, която той смело демонстрира в книгата си "Три стръкчета нежност". Притеглящо и запомнящо се заглавие, зад което като нанизи се движат думите, с ... |
|
|
„Неизразимо свободен и точно толкова самотен, каквито сме всички ние в адските часове на този кръстопът, наречен съвременна България. Само благодарение на това чувство, на тази нагласа Александър Томов съумява да реагира на времето, като едновременно го отрича и утвърждава. Той отрича в него цялата „провинция на духа“, „гилдията на кадровиците“, „армията на посредствеността“ за това, че ни обрекоха да разгръщаме с отврат и ужас страниците на поредното издание на българската трагедия. И утвърждава опорната точка на голямото време, което праведният българин носи в душата си. Утвърждава пленителната красота и мъдрост на ... |
|
|
„Неизразимо свободен и точно толкова самотен, каквито сме всички ние в адските часове на този кръстопът, наречен съвременна България. Само благодарение на това чувство, на тази нагласа Александър Томов съумява да реагира на времето, като едновременно го отрича и утвърждава. Той отрича в него цялата „провинция на духа“, „гилдията на кадровиците“, „армията на посредствеността“ за това, че ни обрекоха да разгръщаме с отврат и ужас страниците на поредното издание на българската трагедия. И утвърждава опорната точка на голямото време, което праведният българин носи в душата си. Утвърждава пленителната красота и мъдрост на ... |
|
|
Сборникът "За живота на света" е посветен на тайнствата в Православната църква. Написана на един дъх, по думите на автора, книгата грабва със своя ярък и достъпен език и особено с любовта към православното богослужение, което според отец Шмеман е и самият живот на Църквата. Църквата не е общество за бягство - заедно или поотделно - от този свят, за да бъде вкусено мистичното блаженство на вечността. Причастяването не е "мистично преживяване": ние пием от чашата на Христос, който е отдал Своя живот на света. Хлябът на дискоса и и виното в потира за са нас спомен за въплъщението на Божия Син, за кръста ... |
|
|
Балканските войни са повратна точка в развитието на Европейския югоизток. Те бележат разрушаването на един политически ред, който се установява с налагането на османската власт през XV век, и дават началото на нов период в развитието на Югоизточна Европа - времето на националните държави. Започват като конфликт, който за първи и единствен път обединява всички държави в региона в общ стремеж - прекрояването на политическите граници и постигане на етническа, национална и дори религиозна справедливост за местното население. Това е емоцията, която движи народите, но не и политиците. Александър Стоянов (1987 г.) завършва ... |
|
|
Издание, допълнено с непубликувани снимки. ... "Събитията се явяваха, изменяха, а наедно с тях и хората. Аз живеех с тия събития, всякога с молива или писалката в ръка, дружах и с много от чинителите на събитията и си взимах бележки - някои върху дребни късчета хартия, а други оставаха в паметта ми. Така у мене се събраха доста много спомени, защото и години доста много преживях. Един ден се яви при мене представител от издателството на Писателския съюз и ми предложи да напиша някои от моите спомени и да ги предам на издателството. На тая покана отговорих благосклонно, защото тя идваше от място отговорно и осведомено, ... |
|
|
В това издание са включени и подредени хронологически най-емблематичните стихотворения на Александър Геров (1919 - 1997), с което се отбелязва неговата 100-годишнина. ... Определен от критиците като "жив класик в литературата ни" с ореол на "легендарна личност", поезията му обединява хора с различни идейни и философски убеждения. Сложна личност в емоционално отношение, Александър Геров успява да навлезе в дълбините на човешката същност и да създаде едни от най-вълнуващите си творби за сърдечната близост и хармонията в чувствата, за съзидателната сила на живота, но и за самотата и тревогите, за ... |
|
|
Книгата съдържа статии и студии в разделите: Будизъм, Корея, Монголия, и статии за проф. д.ф.н. Александър Федотов."Непрежалимият Александър Федотов (Сашата) беше много повече от руски и български филолог, много повече от полиглот на различни епохи, повече от доктор на филологическите науки или професор по корейска, монголска и тибетска литература в Софийския университет. Беше повече от директор на Центъра за изучаване на източни езици и култури в Алма матер..." Юри Михалков ... |
|
|
"Малкият принц" е една от най-четените книги в света - преведена е над 250 езика и се продава в близо 2 милиона копия всяка година, а по нея са направени много драматични театрални и кино постановки. Антоан дьо Сент-Екзюпери сътворява тази невероятна история за красотата и добротата, предназначена за малки и големи, от която извира мъдростта на живота. Книгата не е просто книга за четене, тя е книга - потребност, за да осъзнаем истинските духовни ценности, прикрити в образите на лисицата и розата... Те разкриват на Малкия принц не една общочовешка тайна: "Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най- ... |
|
|
Всеки човек е като една приказка. Има неразказани приказки. Има недовършени приказки. Има и преписани приказки. Има приказки с неочаквано начало и с неочакван край. Има и вълшебни приказки - те са най-хубави, ама рядко се срещат. Всеки човек разказва любимата си приказка, без дори да знае, че самият той е героят в нея. Така всяка приказка носи своето време и всяко време ражда своите приказки. Дори когато Времето толкова стремглаво бърза, че вече му се вижда краят, то пак нашепва... приказки в края на времето. ... |
