Едва ли ще е пресилено да кажем, че една от главните характеристики на личността и твореца Николай Хайтов е филипиката, спорът. Две ярки книги, определящи съществени негови творчески търсения, също са родени в полемика. Първата е "Бодливата роза". Много преди темата за екологията и опазването на природната среда да стане актуална, Хайтов се насочи към нея. В "Бодливата роза" той предупреждава, че ако човекът продължава така варварски да се отнася към своята природа, последствията ще бъдат непоправими. Днес виждаме, че, за съжаление, пророчествата му се оказаха верни. И каква тънка невидима духовна ... |
|
|
"Творчеството на Николай Хайтов е невъзможно щ ни отмине едно особено патриотично вълнение. Писател откривател, благородно и всеотдайно влюбен в Родопите, в техните хора и легенди, в горската им красота. Напомня ни с регионалността си за добруджанския митотворец Йордан Йовков , за рисувача на Шопско Елин Пелин , за казанлъшкия вълшебник на хумора Чудомир , съперничи като „местен" автор на своя съвременник Йордан Радичков . Извежда в рамките на своите изображения хора самобитни, недовидени и недопознати преди него. И допълва с нови черти таблото на българския народен характер. Хайтов принадлежи към ... |
|
|
Настоящата антология на средновековната поезия включва общо 161 преведени (изцяло или частично) на съвременен български език творби. Те са сътворени в периода IV - XV век (с изключение на народните епически песни, записани значително по-късно). Най-внушителен в тома е броят на произведенията на византийската поезия, след тях по численост се нареждат старобългарските, латинските, немските, френските, италианските, норвежко-исландските, арабските, арменските, сръбските, османотурските и холандските. Това са творби преди всичко на светската поезия и отчасти на църковната химнография и народната епика. Предназначението на ... |
|
|
Уникален неиздаван досега труд на големия народовед Димитър Маринов . Като пряк свидетел и участник в повечето събития Маринов ни завещава наблюденията си от развиващия се тогава крайдунавски възрожденски град, които дават представителна картина не само за живота и борбите на ломчани под турско, но и на всички българи. Текстът е изпъстрен с поразително дълбоки наблюдения за българския национален характер и душевност. ... |
|
|
Книгата е том шести от поредицата "Събрани съчинения" на Любен Дилов. ... В тези произведения, писани през различни години, Любен Дилов представя възгледите си за удобните богове, които човечеството си създава. Колкото и да са страшни, основната им задача е да правят греховете човешки още по-сладки. Както и за този времеви парадокс, непровидян от Айнщайн, че дори и да разполагаш със собствена машина на времето, времето за любов никога не стига. "Незавършеният роман на една студентка" още с излизането си става една от любимите книги на студентите, а "Зеленото ухо" е преведена на повече от 15 ... |
|
|
Книгата е том 3 от поредицата "Събрани съчинения" от Любен Дилов на издателство "Ентусиаст". ... Писани буквално в две хилядолетия - 1969 г. и 2001 г. - двата текста интерпретират един и същ, свръхмодерен сюжет - границите на човешкото, когато животът ни започва не просто да зависи, а да се слива с този на машините. Странни идейни и тематични родства се откриват между Станислав Лем и Дилов (случвало се е и да разделят дори международни награди). Сюжетите на "Соларис" и "Тежестта на скафандъра" са изключително близки, а двата романа са писани в едни и същи години - 1960 - 1961. " ... |
|
|
Томчето включва стихове, писани от 1974 - 1989 година. ... "На хората не им достига време! На времето не му достигат хора!" Из "Градината преди Рая" Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 г. в Троян. Завършил "Философско-историческия факултет" на "Софийския университет". Редактор и главен редактор на в. "Литературен фронт" (1961 - 1971). Първи заместник-министър на културата (1975 - 1979). Председател на "Съюза на българските писатели" (1979 - 1989). От 1991 г. е редактор-собственик на издателска къща и международно списание "Орфей". Първата му ... |
|
|
Първият том от избраните произведения включва стихове, писани от 1957 до 1973 г. ... Повелителят на отвъдните сънища Любомир Левчев върви от пластическото видение към стиховидението, към словесния пейзаж, или от музикалния мотив към изследването на загадъчните обеми на думите и техните невероятни съчетания в разгърнати метафори. Той е от онези български творци, които определят лицето на съвременната ни лирика. И в неговите вени тече капка от магическата кръв на голямата българска поезия. "Моята кръв е от нулева група - на всекиго мога да дам, но не мога да взема от всеки." Из "Дневник за изгаряне" ... |
|
|
Петте тома на големия наш режисьор, писател, интелектуалец Вили Цанков са подбрали едно невероятно богатство от проза (разкази, новели, повести, романи), пиеси, режисьорски концепции за театрални постановки. В страниците оживяват известни фигури от културния и обществения живот, случки и събития, емблематични за едно отминало време, погледнати проницателно от всевиждащото око на Вили Цанков и разказани увлекателно. ... |
|
|
"Колко години Николай Хайтов дири гроба на Васил Левски? Комай десетилетия. И за какво? Да имаме клетия гроб на най-свидното чедо на нацията, да имаме още едно свято място, пред което да избършем сълза и да вдигнем чело. И какъв парадокс: всичко около това негово светло усилие бе овъргаляно в галетата на чиновническата безотговорност и сладкодумие. В нашата мила държава, в чиито канцеларии неизменно виси портретът на Апостола ни, няма и помен от светите му мощи само и само да не се скърши "научният" хатър на разни псевдокоминтерновци, европофони и безродници." Никола Радев ... |
|
|
Романът Тютюн на Димитър Димов е сред най-значимите творби на българската литература от XX век. Многопластов, мащабен и силно въздействащ, той обединява както драматизма на една епоха, в която обществото е раздирано от конфликти, така и дълбокия психологизъм в отношенията между няколко изключителни личности, които сякаш символизират залеза на тази епоха. И тук, както в по-ранните си романи Поручик Бенц и Осъдени души , Димитър Димов изследва връзката между личната съдба и историята. Тютюн може да се чете по много начини - като трагична любовна история, като семейна сага, като силен психологически роман за срещата на ... |
|
|
Към края на своя не само дълъг, но и невероятно наситен с важни събития, любопитни случки и най-драматични обрати живот, Димитър Маринов пише като венец на богатото си творчество и своята автобиография. В нея той напълно разгръща недоизявения си до този момент талант на художник на словото, с умело подбраните "митарства" (приключения и изпитания), живия диалог, сюжетните обрати и великолепно обрисуваните герои и негодници тя е по-увлекателна и се чете с по-голям интерес и от хубав роман. Благодарение на добрата си памет и със силата на яркия личен спомен авторът пресъздава по неповторим начин автентичната ... |
