Защо обичаме нещо или някого не е въпрос, който често си задаваме: на него трудно се отговаря. Може би това е така, защото обичта е по скоро чувство, което е трудно да се опише с думи. И точно затова книгата пред вас, която си задава въпроса Защо обичам България, е любопитна, още повече, че на този въпрос се е постарал да отговори чужденец. Ханс Висема не е чужд на България и тя не е чужда за него по редица причини, част от които ще разберете, като прочетете книгата. А може би вече сте чели неговите "Сибирски уроци за живота, любовта и смъртта". Холандският професор по технологии и предприемачество ни предлага ... |
|
|
Лео и Алекс са щастлива семейна двойка, но в седмата година от връзката им се задълбочава един проблем, защото Алекс иска двамата да си осиновят дете, докато за Лео и едно кученце е достатъчно. Когато семейството на Лео е поканено за Бъдни вечер при двамата, броят на конфликтите нараства. Сестрата на Лео Никол ридае, защото е бременна, но не знае дали нейният италиански приятел Фабио ще приеме детето. Бащата на Лео Гюнтер вече не може да понася жена си Еда, която през дългите години семеен брак винаги се стреми да доминира. При това тя е доста резервирана и към Алекс, защото би предпочела да има снаха. Точно на Бъдни ... |
|
|
"Емигрант е сборник, написан с много чувство и любов, навеждащ до сериозни размисли и преоценки. Част от описаните истории са по действителни събития, някои от тях - лично преживени от автора. Настоящето допълнено издание включва четири нови разказа, едно интервю и няколко стихотворения." Издателство Еделвайс "Обезоръжаващо честно! Обикновено и мъдро. Така си казах, когато прочетох Емигрант. Скромната, силна и естествена като въздух и камък правдивост тук предизвиква нещо като смут. Марти, Марти - ще ми се да му кажа в такъв миг, - благодаря ти, приятелю, че с мъдрите си разкази, проникновени и ... |
|
|
"Някои казват, че ако си прочел една книга от който и да било автор, все едно си прочел почти всичко от него. Има доза истина в тези думи. След "Алкохол" имах усещането, че не трябва да чета друго от Калин Терзийски , защото може би ще се разочаровам. Романът му "Лудост" обаче опроверга това ми тесногръдо чувство. Прочетох го в труден за мен момент и усетих колко сила има в думите, когато са казани без поза. Болезнена прямота и талант - това ми идва да кажа за романа на прима виста. Но има и друго, което пък се забелязва при по-внимателен прочит - самобичуването и принизяването! А то разголва ... |
|
|
Роман за съдбата на модерния човек. ... "Шлеп в пустинята" е кратка книга, 150 стандартни страници, но е чист спирт - всеки може да го пие толкова разреден, колкото обича (може и неразреден). Проблематиката е дълбока, яка, и се чете на един дъх. "Стоя на балкона вкъщи и гледам реката. Живеем на последен, осми етаж и реката се вижда добре, въпреки новия блок, който ни затули част от гледката. Река Дунав, град Русе – шон шонж мо. Аз съм учител по английски, не по френски, и ми е лесно да си правя майтап с френския. Един шлеп върви нагоре по течението и скоро се скрива зад новия блок. Представям си как се ... |
|
|
"Аз не завиждам на Калин Терзийски . Не мога да завиждам на никой, който праща писма от ада. Мога само да уважавам това, което прави, и да се надявам, че ще продължава да го прави, да слиза все по-дълбоко в мината и да вади парчета от най-полезното изкопаемо, за което мога да се сетя - собствената си душа. Прочетох "Алкохол" за няколко часа, изгълтах я. Погледът ми се движеше по страниците по-бързо от обикновено. Някои карат пияни, аз я четох пиян, без да съм пил нищо. Или почти. Когато стигнах до едни страници, се разплаках. В "Алкохол" има достатъчно страници, които да те накарат да се ... |
|
|
След публикуването на книгата "Мистър Бог, тук е Ана" разказът за малката Ана с неговите неподвластни на времето истини заживява в умовете и сърцата на милиони читатели по света. Авторът Фин е залят от молби да се върне към спомените си за нея. Минават малко повече от десет години преди появата на «Книгата на Ана» и още толкова преди появата на "Ана и Черния рицар". "Проблемът със спомените не е в това, че не са верни. Просто са прекалено много, за да бъдат записани. Всичко, което преживях през тези няколко години, би отнело десетократно повече време да бъде разказано в сравнение със самото му ... |
|
|
Един респектиращ том с разкази, които категорично доказват художествената дарба на този творец - прозрения за човека, за противоречивите процеси в обществото, за тъмните и светлите страни на личността, за омерзението от равнодушните и уязвимата красота на всеотдайността. За високата цена на достойнството, което почти винаги е завистливо неоценено, нещо повече - почти винаги е наказано от недостойните. Има обикновени случки и необикновени събития, конкретни епизоди и измислени истории, които са истински притчи, дискретен хумор и почти прикрита тъга, силни страсти и трагично звучащи музикални мелодии на душата и порива към ... |
|
|
"...Вече отдавна не говоря. Всички са свикнали. Майка ми, брат ми. Татко е мъртъв, така че не знам той какво би казал. Може би че ми е по наследство. В нашия род много неща се предават по наследство. Няма измъкване. Поколение след поколение, по права линия. Може би винаги съм носела мълчанието вътре в себе си. Преди казвах неща, които не бяха верни. Казвах, че грее слънце, когато валеше дъжд. Че овесената каша е зелена като поляна и има вкус на пръст. Казвах, че училището е все едно всеки ден да пристъпваш в непрогледен мрак. Все едно цял ден да се държиш за парапета. Спрях да говоря, когато растежът вътре в мен ... |
|
|
След падането на Живковия режим в България станаха промени, които принудиха много хора да търсят препитание в други страни. В този роман разказвам за двама млади - влюбени, неопитни, ентусиасти, тръгнали да търсят по-добър живот, и за техните преживявания. "Когато самолетът се приземи на летището на многомилионния град, двамата се спогледаха и като по команда едновременно изрекоха: "Здравей, Америка!". Емил се засмя и допълни: "Посрещни ни подобаващо, защото идваме с големи надежди". - Не! Утре се връщам обратно в България. Дойдох само да те видя, да се уверя, че си добре, да ти кажа, че аз ... |
|
|
Как работи умът и най-добрите начини да го използваме в класната стая. Основани на изследвания и анализи практически съвети, свързани с най-ефективните стратегии за преподаване. Когнитивният психолог Даниъл Т. Уилингам представя своите открития върху цялостната основа на процеса на учене и формулира работещи техники за преподаване. Той насочва вниманието върху значението на историята, емоцията, паметта, контекста и рутината за изграждането на трайни знания. Как можете да предадете на учениците уменията, от които се нуждаят, когато съвременните стандартизирани тестове изискват само повтаряне на факти? Защо учениците ... |
|
|
Книгата е носител на Европейската награда за литература. "Има ли кой да ви обича" е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Снощи прочетох два пъти текста на Калин Терзийски и натиснах "харесва ми" във фейсбук. Легнах си със смътното усещане, че май не всичко ми хареса. Събудих се в 4 ч. посред нощ от вика на един въпрос, който настояваше за отговор: Защо натиснах "харесва ми"? Станах, застанах до прозореца и вперих поглед в тъмнината, а въпросът наедря от уточнения: Заради това, че Калин Терзийски звучи така, сякаш е откровен? ... |
