"Името ми е Дамян" (2001) е дебютният роман на Тратник, още с излизането си превърнал се в сензация. През 2014 г. претърпява второ издание, когато е включен в програмата за извънкласно четене на средношколците по проекта "Раста с книга". Светът на Дамян се лута между семейните скандали, социалните служби и психолозите. Всъщност никой не разбира Дамян: нито родителите, нито приятелката, нито компанията му. Затова в самотата си той посяга към наркотиците и непрекъснато пие, а понякога така му се стъмва пред очите, че разчиства всичко около себе си. Бунтува се срещу хората, които издевателстват над него ... |
|
"Като думата сняг" е много актуален текст, противопоставящ сериозни социални и морални позиции. В пиесата е вплетен откъс от поемата на Рьоне Шар "Облекчение", чрез който авторът парадоксално сближава двама абсолютно противоположни персонажи." сп. "Льо телеграм" "Значи ще си говорим на "вие" е пиеса, приличаща на бойно поле. Тя ни въвежда във взривоопасната зона на самотата и живота, на смъртта и изоставянето. Но дали двамата герои са истински живи същества или само оживели призраци?" Анри Лепин, сп. "Рю дьо театр", Авиньон Андре Сарк е роден в областта ... |
|
Таня Шахова е родена в София. Дебютира в киното като ученичка във филм на Георги Дюлгеров. Завършва ВИТИЗ - актриса в класа на проф. Николай Люцканов и Маргарита Младенова . В първата трупа на основателите на Театрална работилница Сфумато. Сценарист на реализираните документални филми "Каре" реж. Ани Йотова, "А бяхме рицари" реж. Олег Ковачев, "Любовта е" реж. Иван Тонев. Автор на излъчените радиопиеси "Задушници", "Един ден, който промени живота ми", "Двайсет години по-късно", "Евгени и Жулиета", "Кухнята". Автор на реализираните ... |
|
Видях мъж, когото никога дотогава не бях виждал, не много по-възрастен от мен, който за разлика от мен беше пораснал и изглеждаше като мен. Никога преди това не бях осъзнавал в такава степен, че не знаех нищо за него и че не притежавах единственото нещо, което трябваше да бъде мое: часовника от снимката. Часовникът на ръката на неговия баща изведнъж привлича вниманието на момчето. Седемнайсет години то не е обръщало внимание на снимката, на която баща му е с този часовник. Всъщност то не го познава, майка му винаги с нежелание е говорила за него. Но сега, на седемнайсет години, часовникът разпалва неговото любопитство. ... |
|
Бийт-поколението са особен вид творци, често възприемани като част от ъндърграунда, от онази култура, която никога не би могла да се превърне в официозна, поради радикалния нонконформизъм, с който се отличава. Бийт може да означава удар, който ни е сломил, но също така може да значи и онази пулсация, която ни вдъхва живот и ни кара да се променяме в синхрон с променящия се около нас свят. Дали Васил Пармаков е представител на това бийт-поколение? По-скоро да, когато четем неговите текстове, когато слушаме неговата музика. Този сборник от разкази поставя на изпитание собствената ни искреност и ни окуражава, че нещата от ... |
|
Духове в Принстън Принстън, началото на 50-те години на 20 век. Всяка вечер двама странно изглеждащи приятели излизат от Института за фундаментални изследвания и се разхождат из университетското градче. Единият е прочутият физик Алберт Айнщайн - жизнерадостен, добре изглеждащ, обикновено с обувки на бос крак. Другият е Курт Гьодел - най-великиятлогик след Аристотел, чужд към околния свят, с раздърпани дрехи, дебело облечен и в горещото лято. В "Духове в Принстън" Даниел Келман проследява житейските спирки на Курт Гьодел и съпругата му Аделе от Виена до Принстън. Чрез изкусен пъзел, съставен от факти, измислица ... |
|
Двете пиеси на Дирк Лауке, включени в тази книга, са посветени на съвременните млади хора и се изпълняват от млади хора. Дали са в училище или сред приятели, те търсят своя път, който да не е съобразен с онова, което се мъчат да внушат възрастните. И ако случайно се подведат за момент, за да приемат налаганите им правила, това не продължава дълго, и те поемат отново в своята посока, без да знаят накъде ще ги отведе. Но са сигурни, че тя е вярната. ... |
|
Амбулантният търговец е вторият роман на Петер Хандке след Стършелите, който се появява през 1967 година. Това е криминален роман, написан според всички правила на този жанр, една история за убийство, която обобщава всякакви истории за убийство. При това всяко изречение в този роман представлява отделна история. Герой в романа е един амбулантен търговец, който наблюдава всичко и регистрира и най-дребните събития. Така той е свидетелят, който е навсякъде и забелязва всичко. Носителят на Нобелова награда за литература Петер Хандке е един от най-значителните съвременни австрийски автори, драматург, белетрист и поет, който ... |
|
Книгата е посветена на колебанията и грешките, които българинът най-често допуска при употребата на съществителните, прилагателните, числителните и местоименията в своята устна, а по-късно пренася и в писмената си реч. Обърнато е внимание на погрешното изговаряне и писане на имената и техните форми, на колебанията при употребата им, и са посочени възможните причини за допусканите грешки. Дадена е оценка и на редица нови явления в езика ни, проявени в публичната реч, които вече са получили или чакат най-правилното решение. ... |
|
Книгата включва пиесите: "Няма по-хубава страна", "В леговището на лъва" и "Боксьорът". Феликс Митерер се числи към най-успешните австрийски драматурзи и сценаристи. Роден е през 1948 г. в Тирол. От 1977 г. е писател на свободна практика. Автор е на повече от 30 пиеси и на повече от 30 сценария за телевизионни филми и сериали, както и на няколко книги за деца. Участва и като актьор в някои от постановките на пиесите му. ... |
|
1985 година, Потсдам. Лятната ваканция. Тази година шестнайсетгодишният Рене обаче ще си остане вкъщи. Майка му е мъртва. Баща му заминава за Швейцария, като му оставя хиляда марки, които той разделя братски със своите приятели Дирк, Михаил и Марио. Всички те чувстват, че това ще бъде лято, което вече никога няма да се повтори. Момчетата скитат из горещия и празен град, седят в околните кафенета, докато се надпреварват да окажат кой е по-богат духовно. И... ходят два пъти в седмицата на дискотека. Защото въпреки цялото им почти зряло поведение, все пак става дума за това да откриеш точното момиче. Андре Кубичек прекрасно, ... |
|
1968. По улиците се демонстрира, обществото се надига. Младежите се опитват да правят въстание. Родителите седят вкъщи, пият бира и гледат телевизия. Но и от телевизионния екран вее вятърът на новото: тече на живо "Едип шейсет и осем", експериментален театър. Младежите щурмуват телевизията, предаването прекъсва: "Поемете властта. Излезте на улицата. Сега". Двайсет години по-късно вечерта се повтаря. Този път героите излизат, но вместо на улицата, отиват в зоологическата градина. "Счупеният супник или побъркване" е фарс, изпълнен с много сатира и горчива ирония за представата за свобода, ... |