"Слънчев лъч от небесата слиза, приказни истории шепти, тихо думички излива и изпълва с благост детските души." Из книгата "Приказките идват само когато край мен има деца. Мисля, че това е най-точното и най-кратко представяне на начина, по който са създадени приказките в тази книга. Защото всички те, както и още много други, са вдъхновени от децата, с които съм работил. Във всички приказки съм се постарал да вложа част от сърцето на слънчевото естество, скрито във всеки от нас. А заглавието на сборника дойде от детската школа Бялото кокиче, където се появиха голяма част от приказките." Александър ... |
|
Александър Секулов е написал романите "Гравьор на сънища", "Господ слиза в Атина", "Островът" , "Скитникът и синовете". Пиесата му "Няма ток за електрическия стол" печели наградата "Аскеер" за драматургия. Автор на поетични и есеистични книги. "Сред толкова поезия, така уподобяваща драскотина по вода, дъх върху зимно стъкло, заешки следи в сняг, глас в изпусната слушалка, в която някой говори, но другия отдавна вече си е тръгнал - та сред цялата тази така мимолетна, скрежна, топяща се без следа словесност, дори по скоро знак за словесност - държа ... |
|
Една година Солженицин прекарва в московски затвор, а след това е преместен в Марфино - специализиран затвор край столицата, където математици, физици и други учени извършват секретни научни изследвания. Много по-късно Солженицин ще каже, че дипломата по математика на практика е спасила живота му, тъй като условията в Марфинския затвор били несравнимо по-добри, отколкото другаде. От Марфино Солженицин е преместен в Казахстан, в лагер за политически затворници, където му откриват рак на стомаха. Смятат го за обречен, но след освобождаването му на 5 март 1953 г. (деня на смъртта на Сталин) Солженицин преминава успешна ... |
|
Запознайте се с професор Вагнер - уникален учен, енциклопедист, всеобхватен ум, далеч изпреварил своето време. Той се е научил да не спи, а двете полукълба на мозъка му да работят независимо едно от друго, увеличавайки многократно своята производителност. За него не е никакъв проблем да създаде миниатюрна вселена, да присади човешки мозък в тялото на животно, да помогне на хората да скачат като бълхи или да се разхождат по гащета зад Полярния кръг. Вярно, опитите му невинаги са безопасни за околните и понякога водят до неочаквани последици... но какво да го правиш - гений! Вагнер е веселата маска на самия Беляев. Чрез ... |
|
От Едемската градина до Истанбулската конвенция."Адам спеше, докато Ева бе създавана. Затова мъжете не могат да разберат жените, могат само да ги обичат." Из книгата "...тази трилогия е предупреждение за катастрофалната посока, в която заблудителният дух на днешното време води човека към неговия самоубийствен край. Алегоричен пример за такава морална и физическа катастрофа се съдържа в излезлия през 1831 година роман на Мери Шели със заглавие Франкенщайн . Това знаково литературно произведение е шокиращо предупреждение как човек сам може да предизвика своята смърт, преминавайки етични и технологични ... |
|
Единайсетте истории, разказани в този сборник, могат да се случат в една отделно взета страна, но говорят на целия свят. В част от тях се оглежда и личната биография на Александър Солженицин , който понякога среща сред съвременниците си Праведника, но по-често се сблъсква с Мерзавеца. Както всички творби на Солженицин, тези разкази са не само предупреждение към човечеството, но и молитва за смазаните от тоталитарната държава души. ... |
|
Подпоручик Ромашов се посвещава на армията, за да стане герой, но съдбата го захвърля в малко затънтено градче с "ужаса и скуката на военния живот". Не му е съдено да стане герой във война, но затова пък става герой в любовта, попадайки в плен на несподелената си страст към една хищна и студена "фатална жена". Дългът на офицера, кариерата, бъдещето, дори самият живот са поставени на карта, когато става дума за честта на жената. Изходът от всичко това е един - дуел. Романтичното преклонение и рицарското отношение към жената, готовността да загине в името на любимата, възпяването на красотата на най- ... |
|
"Причудливите му творби продължават да излъчват безжалостна безутешност, балансирана само от радостта на творчеството. Дали са детски стихотворения за възрастни или "възрастни" стихотворения за деца, ще отсъди времето. Сякаш поетът-бохем си поставяше задачата да нарисува с думи света такъв, както би го нарисувал някой жесток наивист, някой перфиден сюрреалист, някой руски абсурдист... Велизар Николов знаеше, че е голям - и не му пукаше от нищо. Беше изпил и изплакал своето. Една от игрите на съдбата му беше да работи като редактор във в. "Тишина", а през последните три години да живее напълно ... |
|
Живот, посветен на науката. ... Българският геолог акад. Тодор Николов е роден на 26.02.1931 г. в с. Варана, Плевенско. Завършил е висше образование по геология в Софийски университет "Св. Климент Охридски" през 1955 г. Специализирал е в Русия (1960 г.) и Франция (1968 г.). Той е доктор по геология и доктор на геолого-минералогическите науки, дългогодишен професор в Софийски университет "Св. Климент Охридски" и Геологическия институт при БАН (2004 - 2009). Действителен член (академик) е на Българската академия на науките, както и доктор хонорис кауза на Университета "Пол Сабатие" в Тулуза, ... |
|
Роден през 1931 г. Завършил е висше образование по геология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1955 г. Специализирал е в Русия (1960) и Франция (1968). Доктор по геология и доктор на геолого-минералогическите науки, дългогодишен професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в Геологическия институт и Географския институт при БАН. Действителен член (академик) на Българската академия на науките. Доктор хонорис кауза на университета "Пол Сабатие", Тулуза, Франция. Член на редица български, чуждестранни и международни научни дружества и асоциации. Почетен член на ... |
|
"Камъкът е по-щастлив от дървото, дървото е по-щастливо от звяра, а човекът е по-нещастен от всички и по-добре да не се ражда. Но Мебет се беше родил...". Така започва разказът за Мебет, човек дързък, щастлив и високомерен в своето щастие. Той не познава горчилката на поражението и скръбта, но не е вкусвал и от любовта. До мига, в който е принуден от обстоятелствата да погледне в очите всички, които е обидил, предал, погубил... В тази книга няма детайли, които да са случайни, няма дума, която да не е на място. И малко по малко забравяме за екзотичния декор на тайгата, за лъковете, шейните и лова на лосове и ... |
|
"Дюма е титан! Дюма е нов Прометей!" Ламартин ... |