Спомени от живота и дейността му преди Освобождението. ... "От 1864 година до Освобождението "влачих въжето" след себе си. Слава богу, доживях да видя свободата на родината си. Много жертви се дадоха за нея. На свой ред и ние, русенци, дадохме всичко, каквото можахме, според своите скромни възможности, за извоюването на тази свобода. Не сме работили тогава с оглед на бъдещи някакви материални облаги, защото тогава идеалът ни беше само свободна България. Струва ми се обаче, че по отношение на Червеноводската чета се извърши навремето една голяма неправда от Народното събрание. Нейните участници не се ... |
|
Спомените на една концлагеристка. ... Една българка се оказва в плен на политическите интриги между България и Югославия в края на 40-те години. Заминала за Скопие като студентка, тя е принудена да направи непосилен избор между свободата и българското си самосъзнание. Взетото решение ще я изпрати в ада на Титова Югославия - там, където волята на всеки инакомислещ бива пречупена, а надеждата му за живот - отнемана. Мемоарите на Благородна Божинова разказват за нейните мъчителни 16 месеца в концлагера Герово и показват еднозначно как за тоталитарната власт често човешкият живот няма стойност. Книгата е започната през 60-те ... |
|
"Усещам тялото си - като пръст и топлина, които ме извайват - атлазена и гладка... Усещам всеки мускул, кост, докосване... и всяка болка, трепване, копнеж... Усещам кислорода - дълбокото му сливане с кръвта и милионното докосване на капилярите... Усещам и войната в себе си - смъртта на моите войници... и на победените. Мълчание... Усещам битката на мислите в главата си." Габриела Цанева ... |
|
Защото в смъртта няма спомен за теб. ... "Отплавала ли съм или откарана На врязания като мълния в морето остров Един математик сразен от Бога Казвал, че всички вече сме на кораба Преди да сме решили да отплаваме Пътувам нощем понякога сама Понякога с напълно непознати Очите ни сини, косите ни черни в нощта Бащите изгубили са паметта си На сутринта посрещат ни след лабиринта На сънищата и водите Войници с медни шлемове маски Като лъщящите лица на мравки." Владимир Сабоурин "Вие сте класически човек и Ви измъчва животът в епоха на залез и художествен упадък. Днешната поезия, дори когато Ви харесва, ... |
|
Спомени на отец Търпо Поповски ... Търпо Поповски е роден на 21 май 1848 г. в с. Косинец, Костурско. Завършва гръцката гимназия в Цариград, а после българско училище, след което се завръща в родния си край и там учителства в продължение на повече от двайсет години. През 1893 г., по внушение на Даме Груев и Пере Тошев, е ръкоположен в свещенически сан, което му дава повече свобода на действие. Умира в София през 1928 г. Наричат го “кръстник” на първите комити от ВМОРО. През целия си живот свещеноиконом Търпо решително се противопоставя на гръцките владици и техните гърчеещи се слуги. Неведнъж те успяват да го тикнат в ... |
|
Статии. Спомени. Писма (1869 - 1900) ... Варненски и Преславски митрополит Симеон (1840 – 1937 г.) е деец на Българското възраждане и на църковнонационалната борба, най-младият митрополит на Българската екзархия, станал такъв едва на 32 години и управлявал епархията си в продължение на 65 години – безпрецедентен случай в православния свят. След Освобождението е един от „строителите на съвременна България”, държавен и просветен деец, председател на III ОНС (1882 – 1883 г.); публицист, учен-елинист, преводач, редовен (1884 г.) и почетен член на БАН (1923 г.). По многообразните си дарования, дела и заслуги, по мащаба на ... |
|
Къде живеят спомените? Твоето име е роман със странна история - работата по анимираният филм е вървяла успоредно с писането на историята. Читателят ще се ориентира в този творчески процес, когато прочете послеписа към романа. Историята на Таки и Мицуха с изумителния фантастичен, но така близък и разбираем елемент, набира невероятна скорост още с излизането на книгата и впоследствие с дебюта на филма, който и до 2022 година остава третия най-касов анимиран филм на всички времена. Два милиона и половина копия от книгата се продават само в периода 2016 - 2018 г. Другите два анимирана романа на Макото Шинкай - 5 ... |
|
Спомени, предизвикани от документи. Трето издание. ... "В края на ноември 1957 г. младият българин Веселин Бранев , който учи кинорежисура в Източен Берлин, решава да се установи в западната част на града. Непреодолимата стена още я няма, тъй че е достатъчно да се качи на метрото в правилната посока. Ала Бранев е задържан посред бял ден, хвърлен в затвор в Източен Берлин, а малко след това и върнат в България, където ще го разпитват дълго, преди да го пуснат. От този момент, в продължение на петнайсет години, органите на политическата полиция ще го следят отблизо. През 1997 -а Бранев емигрира в Квебек, но през ... |
|
Спомени на маестро Сашо Димитров-Балалайката. ... Сашо Димитров учи мандолина при известния мандолинен педагог Асен Димитров-Маестрото. Участвал е като солист и концертмайстор в различни мандолинни състави повече от 50 години. Лауреат е на международни фестивали и конкурси в Испания, Холандия, Полша, Германия и Русия. Като професионален музикант повече от 40 години представя атракционен виртуозен номер в барове и вариететни програми в страната и чужбина. Правил е записи в БНР и БНТ с различни формации, включително със симфоничния оркестър с диригент Васил Стефанов. Участвал е в шоуто на Леа Иванова във Финландия. ... |
|
"Казвам се Красимир Николов - обществено познат повече като Краси Майски. Това е прякор, а тях обикновено ги измислят другите хора. Смятам се за късметлия, Майски звучи добре и си има своята история. Като си помисля, познавам мнозина с прякори, директно събуждащи предубеждения към носителите им. Е, случаят не е такъв и затова избрах на заглавната корица да бъда Краси Майски. Отдавна прекрачих в седмото си десетилетие на този свят, а това е възраст която дава основания за известни равносметки. Те пък обикновено са плод на натрупан житейски опит, а това е другата дума за спомени, нали? А спомените е полезно да се ... |
|
|
|
От авторката на Тайната на разказвачката на истории. Соня е изградила вълнуваща фотографска кариера, която ѝ позволява да пътува по целия свят - а тя е готова да иде дори на полюсите, стига да е по-далече от някогашния си дом. Когато обаче баща ѝ изпада в кома, младата жена е погълната обратно в миналото, подобно на водовъртеж, който завлича всичко към дъното. Там я очакват сестрите ѝ Триша и Марин, всяка от които е намерила своя начин за бягство. Когато пътищата им се преплитат, спомените се събуждат. Спомени, които и те, и майка им биха искали да забравят. Докато животът на бащата едва мъждука, ... |