Стихотворение с хриле Но ако пише стихове, той непременно ще остави една сълза в очите или драскотина в паметта ви… Борис Христов През тази нощ една звезда не спи и сякаш, че е фар на небосвода. Как ме привличат звездните лъчи! И шепотът ѝ звезден как ме води! Ще бъда много смела да доплувам до пристан сред сърцето, храм в душите. До белега, че всъщност съществувам за драскотина в паметта, сълза в очите. Въпрос на гледка Не чакам вече. Просто си живея. Ала кога Животът бил е простичък?! Подмамва те привидно откровено, поваля те небрежно вместо поздрав. Такъв си е. Такъв си го приемам. И връзката е здрава ... |
|
|
Лиричната книга "Дръвче" избягва задръстванията по друмищата на съвременната ни българска поезия. Създадена в Италия, където нейният автор Румен Иванчев живее вече четвърт век, тя има дълбоки български корени. Поетът е събрал в нея най-хубавите си творби от своя дебют със "Сянка на река" (Народна младеж, 1983) до обширното му представяне в престижния римски периодичен сборник Paigne/Страници през 2017 г. Поместени са и три неизвестни писма, които също представляват интерес за изискания читател: от Валери Петров , Александър Геров и Кирил Топалов . Корицата и графичното оформление са дело на ... |
|
|
Лирика, драми, поеми ... "Преводът на поезия е сложно, високоотговорно, изискващо и талант, и ерудиция изкуство, което изпълнява важни функции в живота на всяка нация. Той едновременно е и просветителство, и средство за естетическо възпитание, и акт на гражданско съпричастие, и творчество в собствения смисъл на думата, и фактор, ускоряващ развитието на стиха на възприемащата литература. Преводаческото дело на Гео Милев блестящо съчетава всички тези функции и това го прави едно от най-забележителните явления в българската култура на XX век."Петър Велчев ... |
|
|
„Веднъж Веднъж се скитах по пътищата, самотният ми силует беше изсъхнало дърво в пустинята. Веднъж се взирах уплашен в мрака, виках за помощ, но гласът ми се разтопи в тежката нощ. Мъгла погълна звездите и луната. Леден вятър яхна дивата пустош. Веднъж чух как славей пее в нощта – сякаш пееха облаци. Песента се спусна към мене – езеро с разцъфнали лилии. Белите им цветове прогониха мрака. Веднъж те търсих в най-гъстата тъма и бях най-щастливият човек в света, когато се срещнахме през пролетната нощ.“ Жао Лихон , роден в Шанхай през 1952 г., е един от най-даровитите поети и учени на съвременен Китай. Завършил ... |
|
|
Йордан Динев е автор на четири книги, предимно на историческа тематика, посрещнати с голям интерес у нас. "За пясъка и хората" е негов дебют в художествената литература, обединяващ три поеми, писани в края на 2016 г. и началото на 2017 г. Те получиха висока оценка от познавачи и ценители, и вярваме, че истински ще докоснат всички читатели. ... |
|
|
"И конят, и коларят съм, и камшикът, и юздата, и окото съм." Из книгата ... |
|
|
Богато илюстрираният сборник "Христос Воскресе!" съдържа стихове, легенди и приказки от 13 бележити български литературни творци: Иван Вазов , Александър Божинов, Димитър Подвързачов, Никола Ракитин, Дора Габе , Ран Босилек , Симеон Андреев, Елисавета Багряна , Гео Милев , Йордан Стубел, Веса Паспалеева , Ангел Каралийчев и Змей Горянин. ... |
|
|
Снегът под краката ми хруска. Някак по-различно от друг път, сякаш някой стъпва в моите стъпки. обръщам се и виждам как детето в мен тегли шейничка с плюшено мече. Не личи дали плетената му шапка е сива или синкава. Побеляла е от сняг. Ивелина Радионова е родена през 1977 г. в гр. Провадия. Завършила е висшето си образование в Икономическия университет - Варна. В момента работи като главен счетоводител в частна фирма. Автор е на стихосбирките "България в сърцето ми", "Златни нишки", "Копнеж по слънце", "В тебе аз ще остана", "Все ти пиша, Любов" и на повестта " ... |
|
|
На трона на Камелот седи предател. Тедрос, законният владетел, е пленен, осъден на смърт и хвърлен в тъмница. Любимата му Агата успява да избяга, но нейната най-добра приятелка Софи остава заложница на крал Риан и на Змията. Тя трябва да играе опасна игра, докато сватбата ѝ с узурпатора наближава, знаейки, че залогът е животът на всичките ѝ приятели. Но плановете на Риан са много по-зловещи и заплашват да променят бъдещето на Безкрайната гора завинаги... А само Агата и учениците от Училището за Добро и Зло могат да ги осуетят и да възстановят Единствения Истински Крал на престола. Преди приказките им да ... |
|
|
"В тази книга са представени двама велики персийски поети: Саади и Хафез. Първият от тях, живял през XIII век, е написал в последните години на живота си две знаменити поетически произведения: "Гюлестан" и "Бустан", а вторият, живял през XIV век, е прочут с безсмъртните си газели и рубаи за любовта, виното, свободомислието и човешките наслади като път от мигновеното към вечността." Йордан Милев "За какво ти е букет набран, по-добре вземи ти Гюлестан. Розата живее в срок уречен - моят Гюлестан ще бъде вечен." Из "Гюлестан" "С песен и сърдечно слово - пак, и пак, и пак ... |
|
|
"Защо, откакто свят светува, човечеството вместо да добрува, убива ежедневно, ежечасно разумното, доброто и прекрасното? Защо след толкова изтекли века човекът пак посяга на човека?! Не ни ли стигат въздухът, водата – защо посяга на майка си – Земята?!" Из книгата Дора Милева е родена във Велинград под знака на Лъва. Семеен генетик-консултант и доктор по биология. Член на "Съюза на учените в България" и на "Съюза на независимите писатели". Първата ѝ стихосбирка - "Думи неказани", излиза през 1994 г. Следват "Политнала към слънцето" - 2002, "Аз пак ще се ... |
|
|
"Животът е тайна, той не подлежи на програмиране. Той ни дава своите знаци. С болести. Загуби. Непрогледен мрак. Неизбродна мъка. След която губиш способността си да плачеш. Но се научаваш да се усмихваш. С ослепителна светлина. Със зашеметяващо красиви гледки. С четирилистни детелини. Каквито намират две пресекли живота ми жени и то без да ги търсят. Могат да подминат цяло поле, а край някоя рехава туфичка да се наведат и да откъснат няколко наведнъж. Казват, че им се обаждали, че ги викали. Така ме викат и моите хора. Преживяното с тях, самото им съществуване ме крепи сред немилосърдния свят. Литературата си ... |
