Весела книжка със стихчета ... Научете детето си да брои, като едновременно с това се забавлява! С великолепните си стихчета и красиви илюстрации тази книжка ще му помогне да запомни числата от едно до десет и ще го подготви за учебния процес в предучилищните групи. Превърнете учението в игра! ... |
|
|
Международен бестселър без аналог на пазара, който: ще ви помогне да се справите с над 160 заболявания ще ви запознае с повече от 40 най-ефективни видове алтернативна медицина, с разнообразни масажи и подмладяващи терапии ще ви представи лечебните свойства на много билки и растения В този том на "Енциклопедия алтернативна медицина" ще научите: антиоксидантите в зеления чай могат да блокират образуването и растежа на тумори кои билки лекуват и предотвратяват камъни в бъбреците и цистит повече за ирисовата диагностика как йогата влияе на здравето и самочувствието ни до какви усложнения може да доведе ... |
|
|
"Социалната функция на изкуството е изчерпана в елитарните и консуматорски пози на креативния потребител, апотеозно честващ експертни статуси и високи морални позиции. Струва ни се, че съвременните автори, ако въобще има такива, изцяло са интернализирали дисциплиниращите дискурси на литературната, научната и политическата власт. Подобно на Фуко откриваме надежда в технологиите на себе си, фиксиращи обаче не дистанциите спрямо властовите центрове, но най-вече спрямо подмяната на екзистенциално-метафизичните търсения, на крайностите на човека, на граничните образи и езици с оправданията на техните тотални отсъствия в ... |
|
|
"От дузпа в тъч разказва за правилата, по които играе живота. И за нарушаването им. Писма, които предизвикват горчив, но искрен смях, текстове с премерена доза сарказъм, но и трезв поглед към реалността, която не винаги е красива, но често може да бъде забавна. Диалог, в който винаги единия може да бъдеш ти. Ако отговориш на писмата честно и открито. Димитър Пенчев провокира, забавлява и, без претенции за универсалност, споделя своята натрупана мъдрост. Тази книга е покана за разговор. С теб самия. И напомняне, че, съгласно ефекта на пеперудата, една твоя усмивка може да предизвика лавина от милиони други." ... |
|
|
"Текстът като метафора на разпада на личността. Текстът като организъм, преминаващ от едно в друго състояние, така както човекът мултиплицира себе си в търсенията си. За да достигне кота нула. И да бъде свободен да си прости. Анти-текст, преминаване отвъд езика и границите на комуникативната си функция и в същото време в диалог сам със себе си. Оставящ белег върху паметта на сетивата ти и надживяващ всички твои умиращи сезони. "Всичките мъртви сезони на една рустифина" е всичко това. Не подлежи на стандартните определения за литература. И вероятно тъкмо заради това е литература." Ива Спиридонова , ... |
|
|
Роман за едно преломно време в съдбата на България. Цар Иван Асен II умира и за могъщото му царство, опряно на три морета, настъпват преломни дни. Кой от малолетните наследници на великия цар ще заеме трона? Изпълзяват предателите и властолюбците. Чужда на всяко благородно дело, царица Ирина вижда на върха единствено себе си и сина си Михаил, но за тази цел трябва да се справи с привържениците на "детето цар", Калиман. В двореца започват интриги и убийства. В центъра на изпълнения с перипетии сюжет са образите на царица Ирина, севастократор Александър, сина му Калиман, княгините Тамара и Мария, незаконния син ... |
|
|
"Книгата От хаоса на преживяното. С даровити и бездарни, макар и дълбоко лична, не е само спомени, не е и само пътуване към едно непознато за младите време, тя е врата към неговия дух, към хората от плът и кръв, които са живели, чувствали, творили в този половин век. Написах я с желанието да свържа моето поколение с днешните, а и с бъдещите, в едно органично изживяване. Може би някои от имената ще са непознати за младите, но всички те имат свое значимо място в съвременната ни българска литература. Много си тръгнаха без време от този свят, но, слава богу, оставиха ярка следа в нея. Кои са те - ще научите от прочита.& ... |
|
|
"Тотко е силен и смел герой, макар на пръв поглед да е малко момче, което всяка вечер заспива с чаша прясно мляко и поне една кръгла бисквита. Къщата, в която живее, е мъничка и бяла, съвсем обикновена, с червен керемиден покрив. За него обаче, тя не е само дом, а е неговата крепост, неговият кът от света, в който расте и се чувства в безопасност. Неведнъж му се е налагало да я защитава от зли същества и недобронамерени хора, с които понякога се справял сам, а понякога и с помощта на приятел. Тотко е стражът-принц, който патрулира неуморно ден и нощ, а родителите му - Кралят и Кралицата, са благодарни и признателни ... |
|
|
Това е книга за любовта, онази любов, голямата, истинската, понякога единствената. Любов с много отблясъци: майчината - мека лунна прелест, забравената - лумнал огън в бурята, зрялата любов към рода и земята, щедрата - към свои и чужди. Безусловната любов, която приживе споделяме и раздаваме, и която ще ни пренесе отвъд в обятията на напусналите ни любими. Първата, със силует на кокиче, последната - с аромат на зрели смокини, любовта, която поболява или лекува, която дава живот или го погубва. Тя прекрачва граници, стопява религии, Бог е един, както и да се нарича, не признава философии и различия на кожата, хора сме и ... |
|
|
От автора на "Петте спирки на сърцето" и "Пловдивски потайности"."Животът е сериозно нещо, поради своята незначителност", е казал Ромен Гари . "Отец Константин се бори с Дявола" е колкото смешна, толкова и сериозна книга, защото всеки от нас се бори със своя вътрешен демон, със злото, което среща, с падналия ангел... И ни напомня, че единствено вярата е това, което може да ни помогне да спечелим тази битка. А ако сме достатъчно мъдри, за да го направим през смях, с нужната доза самоирония и усещане за незначителност на фона на божественото, то значи вече сме достатъчно добре ... |
|
|
"Поезията на Раиса е такава: подхваща я стар мечок като мене и чете, чете и си казва: хм, женска поезия. Зави ми се свят от любов и копнежи! След малко я оставя и си мисли за своите - мечешки, самотни, саможиви неща. И после пак я подхваща. И с особено учудване открива, че някак си по-лесно влизат думите в душата му! И си казва: Я, странно? Какво се е променило? Дали аз не съм се променил? Да, а на третото четене вече някак душата съвсем се е отворила. И цялата ѝ саможива и мрачна сухота се е разчупила и се сипе като дървесен прах. И ядката на душата се оказва свежа и възприемчива. И думите на Раиса влизат там ... |
|
|
Ти са озаглавили общата си стихосбирка Елка Василева-Ебори и Матей Марков-Ебори. Прочиташ двете ѝ части и си спомняш великолепните епистоларни романи от времето на Романтизма. Всяко стихотворение на единия сякаш е отзвук на поетичната изповед на другия, двамата разкриват чувствата си красиво и откровено, развълнувано и спокойно, неистово и приглушено. Настроенията на единия се предават на другия и се раждат вълнуващи любовни стихотворения. От стихотворенията струи една, понякога спонтанна, понякога спокойно осмислена любов, силата на чувствата и разстоянието във времето водят до различни нюанси на едно и също ... |
