Крали Марко е последен княз на балканските славяни преди Османското нашествие, чието царство съществува в самия край на времето на самовилите и змейовете. Той е и последен герой от класически тип. Но какъв е по народност Крали Марко? Сърбин? Македонец? Българин? Той е естествено продължение и несъзнателно въплъщение на балканския си народ и културно-религиозната му традиция, проекция на колективното му словесно съзнание, символ и духовна еманация на цялото южнославянско общество. Има изглежда хора, които са родени за народни герои, независимо от историческата си съдба, независимо от фактите. Писаната история, която винаги ... |
|
Самотната вдовица Аглая Степановна Ревкина изживява с патологичен трагизъм развенчаването на култа към личността на Сталин и за пръв път в живота си въстава срещу "генералната линия на партията". Така тя погубва репутацията си, разболява се психически и - като апотеоз на протеста и борбата си! - поставя премахнатата от града статуя на Вожда в своя дом. Тоест практически заживява с паметник... Пред нас е самобитен и във висша степен неочакван художествено-сатиричен разрез на най-новата история на руската държава. В центъра на повествованието са включени събития от съдбоносно значение за Русия през последните ... |
|
В монографията се разглеждат теоретичните проблеми на медицинската наука, съотнесени към някои основни философски категории, като се проследява влиянието върху медицината на главните направления в съвременната философия. Но разработките на автора в тази насока не носят чисто теоретичен, абстрактен характер. Пряко или косвено, те са свързани с проблемите на клиничната медицина, а оттук - и с практическата дейност на лекаря и медицинския екип изобщо. Важно място в тази връзка заемат въпросите за причинността в медицината, за целостността на организма, за йерархията на неговите функции, за неговата адаптация и саморегулация, ... |
|
Пътник Като шум прелетях край орача угрижен. А в купето съм сам: уморен, неподвижен. Като сън си отивам. Обратно – не мога. От прозорците вее прощална тревога. Моят влак отгърмява по мост, над села. Нежни макове долу ми махат за сбогом. Простодушни тополи издигат крила. Като сън си отивам. Обратно – не мога. На шега казах “Сбогом!”, а ето – заминах... Мойте думи са бързият влак за чужбина. Ако някой се върне при стара любов, тя ще бъде по-стара. А той ще е нов... Аз превърнах живота си в шум край орача! Но тунелът е близо – безкрилата сова изпищя: Пада здрач... Кой за мен ще заплаче? Някой нов е до теб. Аз съм никой ... |
|
Книгата на тандема Дубковски си поставя амбициозната цел да отговори на най-важните въпроси, вълнували човечеството още от зората на времето: Кои сме ние - еволюирали маймуни или Божие творение? Кой и как предопределя нашия земен път? Какъв е смисълът на човешкия живот? Как да открием призванието си и своята половинка? Какво се случва на нашата планета в настоящия момент? Каква е причината за кризите и катаклизмите и кога ще приключат? Какво е така нареченият Велик преход? Защо в света има толкова несправедливост и страдания и как да ги превъзмогнем? Как да постигнем хармония в семейните отношения? Как да променим себе си ... |
|
Триптихът "Пяната на китаеца" съдържа три новели на Бинар. Действието в тях се развива последователно в Прага, Париж и Таити. Книгата поразява с мощта и размаха на авторовото въображение, което превръща нерядко прозата в поема в проза. Именно с "Пяната на китаеца" Владимир Бинар става първият носител на новоучредената награда "Чешка книга" през май 2012 г. и на наградата на името на големия чешки писател Ярослав Сайферт. Владимир Бинар (1941) е съвременен чешки писател, литературен теоретик и преводач. Макар че пише поезия и проза още от 60-те години на миналия век, в една " ... |
|
Една невероятна история, която няма да можете да оставите. ... Ако вярваш само на нещата, видими за очите, но въпреки това в главата ти често звучи песен, недостъпна за другите, това означава, че или си специален, или нещо много специално ще ти се случи. Или пък че грубата реалност, която всички ние обитаваме, трябва да има и изход към мистичното, към свръхреалното, за да придаде основание на случващото се. Защото всяко съществуване се нуждае от метафизичност, за да бъде осмислено като правило. Особено разположено във време, когато добро и лошо дотолкова си приличат, че е само въпрос на избор как да бъдат наречени. ... |
|
"Започнах да мисля на глас: – Ти ми пееш... За добро трябва да е. Но аз избягах. Какво съм постигнал? Аз предадох, не простих, откраднах, бях немилостив... а ти ми пееш. Не заслужавам добро. Песни - още по-малко. Птицата беше черна, а дървото, на което беше кацнала, сякаш щеше да падне всеки момент. То не бе мъртво, беше умъртвено. – Още не ти е дошло времето. Затова ти пея. – Ти си камбана, така ли? Съобщаваш, че е време ли? Звън на съдбата? Птицата запя по-силно. Някой трябваше да ѝ каже, че не пее добре. Крещеше и щракаше с клюна си, сякаш отваря и затваря врати, метални ръждясали порти. – Оглушаваш ме! ... |
|
Книгата разказва откровено и непринудено за перипетиите на един живот, отдаден на театъра. Авторът проследява своя житейски и творчески път, започвайки от родното Русе, през студентските години, до магнетичния свят на театралното изкуство, изпълнен с вълнуващи преживявания и срещи със забележителни творци. ... |
|
'Владимир Мартиновски е модерен, концептуален автор - всяка негова книга е подчинена на определена концепция и е дълбоко премислена. Поезията му е ерудитска, естетска и същевременно леснодостъпна. Тя е богата на теми и идеи, в нея съжителстват парадоксалното, необичайното и обикновеното, екзистенциалното и интимното, необхватното и дребното, метафизичното и предметното... Освен това тя е богата и на експерименти в областта на езика и на графиката и структурата на стиха. За съжаление до момента този автор е почти непознат в България. Книгата "Преображения" е запълване на тази празнина в познаването на един от ... |
|
Владимир Свинтила (1926–1998) произхожда от комунистическо семейство (неговият баща е ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия). Въпреки това, едва на 15-годишна възраст, той отхвърля идеологията на комунизма. През януари 1949 г. е задържан от органите на КДС и след съответни инквизиции (вкл. двайсет денонощия без сън) е въдворен в концлагера Богданов дол (вж. „Кладенецът на мълчанието“, „Изток-Запад“, 2009). Но това не е последната му среща с Държавна сигурност. През 1957 г. е въдворен в психиатрията, за което се разказва в настоящата книга. Един от неколцината представители на модерната ... |
|
Напускайки концлагера "Богданов дол" преди около четиридесет години, обещах на приятелите си, че ще напиша книга за нашите преживявания. Четири десетилетия отлагах. Сега, на зряла възраст, се връщам към ония преживелици на младостта... "Има такъв един кладенец на мълчанието, един бунар. В другите кладенци каквото извикаш, думите ти се връщат. А в този кладенец, в този бунар на мълчанието, каквото да извикаш, думите ти остават. И се трупат думите в този бунар. Но ще дойде ден по воля на Господа по вашему, на Аллаха по нашему, когато кладенецът ще върне изречените над него думи. И тогава ще проговорят ... |