Методът на Фелденкрайс е известен и като "умния" (или осъзнатия) подход към човешкото движение, целящ общо подобрение и разгръщане на пълния потенциал на всеки от нас. Моше Пинхас Фелденкрайс (1904 - 1984) е с богата и вълнуваща биография. Едва 14-годишен напуска семейния дом (в днешна Беларус), за да се озове в палестински кибуц. Учи и работи в строителството, по-късно се прехвърля във Франция, където завършва инженерство и физика. Но е и един от първите в Европа, получили черен пояс по джудо, покрай което започва да се интересува от дзен и далекоизточната медицина. През войната бяга във Великобритания, ... |
|
|
Продължават да се ширят в света многобройно остарели системи за човешки напредък, но те вече са лишени от стойността на този вътрешен аспект, макар че не са без историческа стойност. Разбира се, на пръв поглед те могат да свидетелстват за това, че се използват лични и обществени удовлетворения на чувствата, независимо от отношението им към предмета. По един най-благосклонен начин, бихме ги описали като превозни средства изоставени от конструкторите им и попаднали в ръцете на полу-компетентни аматьори, търсещи утеха единствено за собствената си съдба. Суфизмът, както дзен учението, както и учението за дао - пътят, не са ... |
|
|
От авторката на "Елегантността на таралежите" - Мюриел Барбери . Новината за смъртта на бащата, когото никога не е срещала, отвежда Роз в Япония. Самотна и сдържана, Роз не очаква, че той е подготвил за нея различни изненади и преживявания, за да ѝ помогне да опознае родината му... и самия него. Сред фината естетика на древните храмове и дворци на Киото и хармоничното спокойствие на дзен градините, в които японците превръщат болката в радост, Роз неусетно поема по невидимите пътища на обичта. В сянката на цъфналите вишни Роз ще разбере, че тя може да се изразява дори с отсъствие, както и че има път към ... |
|
|
101 управителски истории, допълнени с коментари, мнения, опровержения, отзиви, възгледи, гласове, теории, допълнения, въпроси, реплики, думи, бюлетини, заплахи, портрети, жалби, откровения, мелодрами, митове, хоръри, епопеи, есета, отговори, заключения, изводи, балади, докладни, разяснения, песни, кошмари, отклици, реакции, отзиви, разкази, критики, възражения, прозрения, оплаквания, препоръки, съвети, либрета, приписки, бележки, твърдения, монолози, въздишки, вопли, съгласия, несъгласия, апокрифи, легенди, следствия, констатации, рецепти, тезиси, коани, танки, оригинали, вариации, възклици, формули, смирения, свитъци, ... |
|
|
Вангел Имреоров (1988) пише поезия за личния си блог и е публикуван в Литературен клуб, Кръстопът и други литературни интернет списания. Завършил Езикова гимназия "Пловдив" и бакалавърска програма "Дигитални медии" в английския университет "Брадфорд". Работи в сферата на телекомуникациите. След осем години в Англия се връща в България през 2017. Обича новите начала. "Напускане на спомена" е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, ... |
|
|
От Киото, някогашната столица на Япония, струи история и тайнственост. Храмовете, градините, дворците говорят за векове аристократично и религиозно величие. Днес, под лустрото на модерността, градът е изпълнен с безброй свидетелства за едно гордо минало. Джон Дугъл изследва най-почетния сред японските градове, разбулва духа на мястото и на хората, оформили драматичната му история. Придворни и куртизанки, поети и свещеници, самураи и гейши населяват страниците на книгата. Тя предлага исторически поглед върху дванадесет века и оживява културното великолепие на този град на "пурпурни хълмове и кристални потоци". ... |
|
|
"По близо до пръстта От една илюзия в друга илюзия - както капката роса се стича от листо в листо, но най-накрая пада на земята. та тъй и ти. Сред залисии и надежди, сред усилия и бездействия - все в нови пътища, с нови идеи, винаги уж отначало, а всъщност само по-далече от небето, по-близо до пръстта." Сезонът на плашилото е книга за края, който е и начало; за вечното ни бродене по лентата на Мьобиус, за лабиринтното ни битие и за настъпването на собствените ни следи. Книга за разпадането и разпиляването, за песъчливата същност на нашето битие, за пясъчната природа на паметта, за изтляването, за превръщането ... |
|
|
"Никога не съм предполагал, че един ден няма да нося името на баща си, а за да “звуча” добре тук, за да се слея, за да заприличам на тях, за да не могат да ме отличават от себе си, ще се казвам Куинс. Без никой да ме принуждава, без върху мен да е упражнено насилие по политически причини, без някой с пистолет в слепоочието ми да иска да забравя рода и произхода си и ноктите ми ще са меки и розови. Каква гадост...""...Всичко беше еднакво и нищо не беше еднакво. Жиголо Джо беше добрият вариант за любовник. Програмиран единствено и само да доставя удоволствие. Създаването на живот беше премахнато като ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... След "Употребата на света" (2004) българският читател има възможността да се докосне до още едно от произведенията на издавания в цял свят швейцарец Никола Бувие (1929-1998), "пътешественик от рядка порода", провъзгласен за предводител на цяло поколение писатели пътешественици. Запитан "Можеш ли да разбереш Япония, без да си роден там?", Бувие отговаря кратко и без колебание: "Несъмнено. Въпрос на ангажираност и съпричастност." Навярно затова той съумява да поднесе безценни мисли, мигове, прозрения, сякаш рони бисери. И до нас достига мъдростта на дзен, ... |
|
|
През 1689 г. великият поет Мацуо Башьо предприема пътуване до Муцу и Дева - най-отдалечените североизточни провинции на тогавашна Япония. Така се появява знаменитото му произведение "Оку-но хосомичи" - "По пътеките на Севера". По форма това е лиричен пътепис, но докато разказва за премеждията си по пътеките на Севера, Башьо неусетно ни пренася в едно пътуване с други измерения - пътуване към корените на японската идентичност. Заедно с автора ние ще посетим места, паметта за които е надживяла вековете - шинтоистки светилища и будистки манастири, скромни прибежища на знаменити отшелници и велики поети, ... |
|
|
Един баща разказва на сина си голямото пътешествие из живота. ... Един дзен монах седи в тишината на своята килия. Взема четка и много съсредоточено рисува кръг, който го затваря. Това е последният жест на ръката му на тази земя. В края на дните си Тициано Терцани разказва на сина си Фолко за своето голямо житейско пътешествие и за това - какво е животът. Така в Орсиня, под едно дърво на две крачки от гомпата, неговата къщичка в тибетски стил, в прекрасно състояние на духа той говори за живота, преминал в пътуване из света в откриване на истината. И търсейки смисъла на толкова неща, които е направил, и на толкова хора, в ... |
|
|
През първата половина на ХІХ век японското общество преживява дълбока криза, довела в крайна сметка до всеобхватни революционни промени, останали в историята под названието Реставрацията Мейджи. В резултат на тези промени страната уверено тръгва по пътя на модернизацията и индустриализацията. Не закъсняват и обичайните в подобни случаи опити за преоценка на традиционните ценности. През осемдесетте и началото на деветдесетте години на ХІХ век в Япония се води дискусия под мотото "Литература ли е хайку?". През 1892 г. в дискусията се включва и Масаока Шики - поет, теоретик и родоначалник на съвременното хайку, ... |
