По пътеките на Севера

Мацуо Башьо (1644 - 1694) е японски поет, най-известният представител на поезията от периода Едо. Приживе той е известен главно с работите си в колаборативния жанр хайкай. В наши дни той е признат за майстор на кратката форма хайку. Поезията на Мацуо е известна в целия свят, а в Япония негови стихове са елемент на множество паметници.

Роден е в небогато самурайско семейство. Мацуо Башьо е трето дете. Баща му и по-големият му брат преподават калиграфия в дворовете на по-богати самурайски семейства. Благодарение на това получава добро образование. В юношестките си години се е увличал по китайските поети. В тези времена книги вече били достъпни даже за дворяните от средната класа. Баща му умира през 1656 г. На 22 години Мацуо Башьо се оттегля в будиски манастир до Киото, където пише първите си верси и изучава поезия. Мацуо Башьо служил при логатия и знатен самурай Тодо Еситади. От 1667 г. след като напуска службата си вероятно се премества да живее във Фукагава при Едо (днес Токио) при приятел. Тук той започва да пише хайку и да се задълбочава в поезията. Заема пост в държавната служба от 1672 г. Животът му на чиновник обаче не му се отдава и става учител по поезия. През 1680 г. той дава уроци на 20 ученика. Неговите ученици построяват първата му колиба от японски бананови стъбла (basho-an), откъдето идва и неговият поетичен псевдоним. Въпреки успеха си Башьо се чувства самотен и започва да се занимава с Цен-медитация. През 1680-те Башьо се ръководи от философията на будистката школа Дзен, като в резултат на това в своето творчество полага принципа на "озарението". През 1682 г. изгаря колибата му. Следващата година майка му умира. Учениците му построяват втора колиба. През зимата на 1684 г. Башьо започва първата си, от четири обиколки, траеща до 1685 г. През 1692 г. му построяват третата Башьо-колиба, където се заключва и пише едно от най-известните си днес произведения.

Тежко заболял, той умира на 28 ноември 1694 г. в Осака.