"Забравените от небето" разказва за житейските неволи на столетниците от Родопите. Една съкровищница от мисли, чувства и тихи копнежи разкрива безценните си богатства. Тънката нишка между живота и смъртта се разплита пред морните очи на старците, но небето все така упорито не простира ръце, за да ги прибере. Различни са историите, на които се базират документалните разкази, но във всяка една от тях пулсира безсмъртното сърце на разказвача, носи неподражаемия му дух. С майсторско проникновение на народопсихолог, Екатерина Томова успява да навлезе в света на родопчани и да ги накара да разкажат за своя живот - на ... |
|
|
Стихотворение с хриле Но ако пише стихове, той непременно ще остави една сълза в очите или драскотина в паметта ви… Борис Христов През тази нощ една звезда не спи и сякаш, че е фар на небосвода. Как ме привличат звездните лъчи! И шепотът ѝ звезден как ме води! Ще бъда много смела да доплувам до пристан сред сърцето, храм в душите. До белега, че всъщност съществувам за драскотина в паметта, сълза в очите. Въпрос на гледка Не чакам вече. Просто си живея. Ала кога Животът бил е простичък?! Подмамва те привидно откровено, поваля те небрежно вместо поздрав. Такъв си е. Такъв си го приемам. И връзката е здрава ... |
|
|
Кучешки години е третият - наред с Тенекиеният барабан и Котка и мишка - роман от легендарната Данцигска трилогия на Гюнтер Грас . От излизането му през 1963 г. са изминали десетилетия, но той не е изгубил нищо от притегателната си мощ. В него трима разказвачи се превръщат в хронисти на довоенното, военното и следвоенното време на XX век, отвеждат ни от устието на Висла през потайностите на Кьолн, Дюселдорф и Берлин до изоставената мина, която е преобразувана в място за индустриално производство на птичи плашила, създадени по човешки образ и подобие. Предизвикала шумни реакции още с излизането си, книгата не само ... |
|
|
"Настоящата книга е, в крайна сметка, това, което някога се наричаше апология на християнството. Вместо да скривам този аспект, аз го споменавам без колебание. Тази "антропологическа" защита на християнството, разбира се, няма нищо общо нито със старите "доказателства за съществуването на Бога", нито с "онтологическия аргумент", нито с "екзистенциалната" тръпка, която за кратко разколеба духовната инертност на ХХ в. Всички тези неща са чудесни сами по себе си, но от християнска гледна точка имат неудобството да не са в пряка връзка с Кръста: те са по-скоро деистки, отколкото ... |
|
|
През 2009 г. Антонио Ямара, преподавател по право в Богота, прочита статия за убийството на един хипопотам, избягал от стария зоопарк на легендарния наркобарон Пабло Ескобар. Тази новина го връща към годините, когато войната между картела на Ескобар и правителството се води по улиците на колумбийските градове и в небето над тях. По онова време младият правист се е сприятелил с бившия пилот Рикардо Лаверде, който наскоро е излязъл от затвора. Но преди Антонио да разбере причината за 20-годишната му присъда, Лаверде е застрелян на улицата пред очите му. Обсебен от съживения спомен, Антонио се опитва да разгадае тайната на ... |
|
|
Да се изгубиш и откриеш в Индия и Непал."Неведнъж са ме питали какво точно ме очарова в Индия, така че да я посещавам отново и отново. Дърпа ме някаква притегателна сила, досущ магнит, надделяващ над бедността, мръсотията и безпорядъка. Спирам, поемам дъх и се гмурвам в спомените... Спомени, изпълнени с пустеещи селца, гъсти джунгли и многомилионни мегаполиси; с контраст на луксозни хотели и глинени колиби, на жарки плажове и заснежени хребети, на невъобразими бунища и спретнати храмове, на разпадащи се гета и умопомрачителни палати, на кастово разделение и трогателна човечност... Ах, какво изобилие от пищни сарита, ... |
|
|
В "Репортаж от седмото небе" има много светлина и лекота от осъзнаването на красотата на живота. Текстовете носят усещане за виталност, свобода и усмивка. Те са радост от преживяното, настоящото и идващото, урок по споделено дишане. Така се пише, когато си успял да излезеш извън себе си, да се издигнеш над житейската суета и да видиш смисъла на съществуването. За да можеш да погледнеш от високото на небето, трябва да имаш честни и чисти очи. Детски. И едновременно с това да си натрупал толкова мъдрост, че да успееш да я сведеш до простичкото човешко обичане. И безкрайна доброта, с която да поискаш обичта да се ... |
|
|
Три хиляди години пр.н.е. във Вавилон съществували "специалисти по оцета и маслото", които лекували хората с тях от много болести. По времето на походи римските легионери пиели вода с оцет; така оцелявали жаждата си и се зареждали с енергия. Китайската медицина също широко използвала ябълковия оцет. В рецептурниците на много народи съществуват голям брой рецепти за лечение с това уникално лечебно средство. ... |
|
|
Как Голямата мечка получи името си? Къде мога да намеря Орион в небето? И защо съзвездието Касиопея виси наобратно? ... "Съзвездията" събира 44 класически съзвездия от гръцката митология. Може би знаете собствения си зодиакален знак, но можете ли да го намерите в нощното небе? А знаете ли неговата история? В тази книга са разказани историите за дванадесетте звездни знака (близнаците Близнаци, бикът Телец, кентавъра Стрелец), заедно с 32 други герои от гръцката митология, които също имат място в небето, като Персей, носещ главата от змии на Медуза, на деветоглавата Хидра и героя Херкулес. "Съзвездията" ... |
|
|
Любимата приказка "Златната ябълка" е представена с красиви илюстрации, които ще направят четенето още по-приятно. Книжката е част от поредицата "Моята първа приказка" на издателство "Пан". ... |
|
|
"Читателю! Очаква те книга, чиято сила е в нейната многопластовост - любовен и психологически, и - не на последно място - криминален роман. По-важното е, че това е роман за преодоляването и надмогването. Преодоляване на трудности и надмогване на себе си, за да постигнеш онова, за което си предопределен. Това е добра, ярка проза. Неочаквано силен дебют. Към хора на българската литература се прибавя още един красив глас - на Росица Трифонова. Да я приветстваме, читателю!" Роберт Леви , Франкфурт ... |
|
|
"Днес ние имаме нужда да потърсим истинския, неподправения, а не митологизирания образ на Иван Пейчев . Твърде много се говори и пише за резигнацията и скепсиса, за отчаянието, които били завладели поета особено през последните години от живота му, за мрачните интонации на късните му творби. Но дали наистина е така? Ако внимателно прочетем стихотворенията от последните две книги на поета - "Знамената са гневни" и "Сенки на крила", тоя мит бързо ще рухне. В тези творби има съмнение и страдание, болка и покруса, гняв и разочарование, но в тях няма и следа от апатия и униние. Според Иван Пейчев ... |
