Пурпурно небе

"Читателю!

Очаква те книга, чиято сила е в нейната многопластовост - любовен и психологически, и - не на последно място - криминален роман. По-важното е, че това е роман за преодоляването и надмогването. Преодоляване на трудности и надмогване на себе си, за да постигнеш онова, за което си предопределен. Това е добра, ярка проза. Неочаквано силен дебют.

Към хора на българската литература се прибавя още един красив глас - на Росица Трифонова. Да я приветстваме, читателю!"
Роберт Леви, Франкфурт

"Двамата стояха в мрака и се усмихваха един на друг, докато неспокойните мисли препускаха през главите им. Въпреки товара, който всеки от тях носеше вътре в себе си и криеше яростно от света, външният им вид беше прилежен, спретнат до педантичност, ярко контрастиращ с накъсаните им, препускащи души. Тя носеше масленозелена есенна рокля, падаща свободно и стигаща до коляното, комбинирана с плътен черен чорапогащник, черни кожени боти до глезените и лек есенен шлифер върху роклята. Мъжът беше облечен с черен панталон и стилен бежов пуловер, от който се подаваше яката на риза. Коженото си спортно яке държеше небрежно преметнато на лявата ръка.

Жената подаде ръката си за поздрав и погледна косо мъжа с тъмните си очи, сякаш го изучаваше. Или поне на него така му се струваше. Той се усмихна и стисна ръката ѝ в отговор. Очите им се преплетоха и започнаха лека игра за надмощие, съчетана с взаимно изучаване, която продължи няколко секунди. Устните на жената се разтегнаха в широка усмивка и погледът ѝ омекна, след което тя пусна ръката му. В момента се нуждаеше от него и не можеше да си позволи да обърка нещата заради глупавия си стремеж за контрол.

– Благодаря ви, че намерихте време да дойдете, докторе! - каза тя с равен глас и му отправи поглед, в който блесна искра на признателност.
Тръгнаха по алеята, осеяна с окапали есенни листа. Двама чужденци - една българка и един аржентинец, намерили място и реализация в един от най-красивите градове на Германия - Мюнхен. Имаха достатъчно житейски опит, за да почувстват, че тази вечерна среща ще внесе поредната промяна в живота и на двамата. Беше им останало и достатъчно младежко любопитство, за да рискуват и с едно ново преживяване.

Рея Христова беше на трийсет и четири години, заемаща длъжността "Управител резервации и рецепция" в хотел "Мариенхоф". Гостите се радваха на неконвенционалните ѝ методи на работа и неподправеното гостоприемство, с което биваха посрещнати. Искреният и нетърпелив характер на Рея трудно можеше да бъде приведен под контрол. Емоциите се преплитаха и намираха израз понякога в бурен и невъздържан смях, друг път в хапливи забележки или в прибързано раздразнение. Заради непредсказуемия си характер тя се разбираше добре с малка част от колегите си, а останалите изпитваха смесени чувства към странната ѝ особа. В работата обаче винаги се стараеше всичко да върви бързо и гладко.

На двайсетгодишна възраст беше решила, че слабите възможности на родната ѝ България и тежката корупция, разяж­даща държавната администрация, в това число и висшите учебни заведения, не ѝ предлагат кой знае какъв шанс да се развие в личен, професионален или в какъвто и да било друг аспект. Решаващият тласък дойде от факта, че дъщерите и синовете на новоизлюпените след падането на комунистическия режим богаташи се радваха на повече престиж и уважение от истински жадните за знание интелигентни млади хора, произхождащи от нетолкова заможни семейства.

Започна да се оглежда за други възможности. Погледът ѝ бе насочен към светлата и справедлива в нейните представи Германия, където всички студенти се радваха на еднакви права. Това беше държавата, която даваше възможност на един млад, с ограничени финансови средства човек да работи почасово, за да успее да си плаща квартирата, храната и все пак да му остава нещичко, за да изпие една бира с приятели. Там тя виждаше реализацията на своите мечти.

След като стъпи на така мечтаната немска земя, Рея разбра колко наивни и нереалистични са били представите ѝ относно новия ѝ "дом", ако изобщо можеше да нарече по този свят начин хладната и в прекия, и в преносния смисъл на думата страна. Трудностите с намирането на жилище на поносима цена в началото, отказите при търсенето на работа в момента, в който чуеха, че е чужденка, снизходителните погледи на останалите, когато питаше за посоката със силния си източноевропейски акцент - всичко това я нараняваше по начин, който ѝ се струваше особено жесток. Подобно държание беше за нея един вид "шокова терапия", както тя обичаше да нарича по-късно този период от живота си. Това я накара да стисне зъби и да види докъде ще успее да стигне.

Записа се в университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен и завърши специалност "Публицистика и германистика", посещаваше курсове по френски и английски, с надеждата след това да си намери работа като международен политически репортер на свободна практика, мечтаеше да ходи в различни страни и да пише за своите впечатления. Като всеки млад и устремен човек, Рея редеше светли планове за бъдещето си, които ѝ даваха сили в лишените от радост моменти."
Из книгата

Лексикон ООД
София, 1142
бул. Васил Левски 50
office@lexicon.bg