Спомняте ли си щурото лято в шато Лакрот, което българката Калина прекара заедно с фамилията на парижкия си съпруг Дидие? Е, нямаше как осем месеца по-късно интернационалното семейство да не върне жеста и да не посрещне френската рода на българска територия! Така малкото шопско село Злокучане ще се окаже центърът на вселената, където изисканата мадам Жонвиев и отнесеният мосю Жан-Батист, деверът Станислас и досадните племенници ще преживеят шеметни летни месеци в компанията на леля Дочка и лелинчо Трифон Гагаузки, местния злокучански елит в лицето на поп Архимедий, бай Мите Интеуекто и кака Маца Хърбата, както и куп стари ... |
|
|
Второ преработено издание. ... Един американец се завръща у дома. Бил Брайсън , "най-смешният пътешественик на света", американецът, приел Великобритания за своя втора родина, се завръща в САЩ след двадесетгодишно отсъствие. Резултатът е "Записки от една голяма страна" - комичен, проницателен и информативен поглед към земята на неограничените възможности. В "Записки от една голяма страна" възторгът на човека, преоткрил мечтите на своето детство, се преплита с удивлението от лекотата и удобството на американското ежедневие, от изобилието на стоки и услуги, от дружелюбието и непринудеността на ... |
|
|
Когато сър Тери Пратчет поема на последното си пътешествие през 2015-а, една история остава неразказана - неговата собствена. Създател на феноменалната серия от книги за Света на Диска , той е познат и обичан по цял свят заради живото му чувство за хумор и умението да разказва истински истории в един измислен свят. Но писателят е само едно от лицата на Тери Пратчет. Преди смъртта си той работи по автобиография, която остава недовършена. Историята на едно момче с буйна фантазия (дори прекалено буйно според неговите учители), което израства, за да се превърне в любящ съпруг, грижовен баща и автор, написал повече от 50 ... |
|
|
B този том, драги читателю, ти предстои среща с две от най-значителните му произведения: "Записки от подземието" и романа "Играчът на рулетка". ... Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и недоверието. Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. Трудно може да се посочи друг ... |
|
|
Заглавието на една книга, посветена на заглавията, е непреодолимо изкушено да играе, да цитира, да реферира към други заглавия или литературни конвенции. "Записки от преддверието" е напълно невинно, макари и не безпаметно, по отношение на известните "Записки от подземието" на Достоевски . Включените в книгата текстове са резултат на дългогодишни занимания с проблемите около литературното заглавие. Настоящото издание е предназначено основно за студенти , обучавани по дисциплината "Теория и практика на озаглавяването". Същевременно то е адресирано и към по-широк кръг читатели, които проявяват ... |
|
|
"...Непосредственото устройство на празненството командирът на полка полк. Пантелеев подир съгласуване с щаба на ген. Столипин възложи на поручик Черницкий. Той си осигури съгласието на началника на артилерията на корпуса ген.-лейт. Михайловски и получи в свое разпореждание голямо количество динамит из бившите складове на Сюлейман паша. Това даде възможност част от върха на Бунарджика да се отреже и да се образува достатъчна площадка за танци, която беше заградена с парапети и осветена с десетки разноцветни фенери. Тайзи феерическа картина произведе особено впечатление, защото още са били паметни за всичките граждани ... |
|
|
"Любомир Котев се втурва из Захариевата словесна вселена обзет от радостно и просветлено вглеждане в таланта на неистовия полемист, с пиетет и особена екзалтация. Авторът е избрал фрагмента за основно градиво на своето повествование. Едно от силните достойнства в изследването на Любомир Котев е езикът, с който той безстрашно се навлиза в словесната вселена на Захарий. Езикът на Котев е в хармония с езика на мемоариста, затова той често прибягва да полемиката - ту срещу Димитър Благоев, ту срещу Пенчо Славейков, ту срещу редица плоски и бездарни разсъждения на някои педантични историци за "Записки по българските ... |
|
|
Защо Йов? Предполагам, че мнозина знаят историята на старозаветния, многострадалния Йов. Как той е изоставен от Бога и предаден в ръцете на Сатана, за да докаже Господ на последния, че каквото и да сполети Йов, той ще си остане праведник. Моят Йов е малко по-различен, но го нарекох така, защото има допирни точки с библейския. Всъщност, главният герой в книгата ми не е вярващ човек. И може би тъкмо поради тази причина става герой. Знаем, че голяма част от злините, случили се в историята на човечеството, са причинени тъкмо от хора на религията. Моят Йов изглежда различно. Той е мрачен и на моменти жесток човек. Околните ... |
|
|
"Смъртта е за предпочитане", предложен за участие в престижния конкурс за роман на Корпорация "Развитие", ни връща във времето, когато бъдещето беше светло. Връща ни в шизофренията, която наричахме ежедневие, и която ни превръщаше в сенки на самите себе си. А пред разминаването с другия до теб... - смъртта е за предпочитане. ... |
|
|
"Историите тук са истински. Дълбокото ми убеждение е, че написаното (материализираното) слово носи едновременно творяща и разрушаваща енергия - и именно четящият избира как да я концентрира в себе си. Реализмът е само детонаторът, който взривява сърцата. Затова и Читателят е нашият съТворец. Защото пространството между думите е най-важно - там, където е мълчанието, там е върховният смисъл, там са чудните светове, които чакат да бъдат открити. И авторът не е нищо повече от средството, чрез което можете да направите това. Най-близкото определение за стила, в който са написани тези записки, е демократически реализъм. ... |
|
|
И погнуси се человекът от делата си, и чу за пръв път в себе си гласа на Бога, на пробудената си съвест, който му казваше " Ненаситний, алчний и нищожний досега рабе, разбери великата Божествена премъдрост; вникни в тайните на битието и разбери смисъла и целта на твоето премъдро съществувание тук долу на земята, което се състои в твоето духовно себеусъвършенстване. И ще изгрее тогава в тебе слънцето на правдата, великото светило на разума, като зацарува правда и мир на земята. И ще видиш ти, че силата ти е в силата на ближния ти, щастието ти е в щастието на брата ти и величието ти е във величието на Бога у сърцето ти! ... |
|
|
Смисълът на историята е и смисъл на романа (ако приемем, че Записки по българските въстания е исторически роман, щом всичко, което върши Захарий , е вдъхновено от историята и подчинено на историята, щом той прави историята и изстрадва историята. Неговият бурен живот прилича на роман заради това. И би трябвало да започнем с историята на тъй неравноделния му и тъй удивляващ живот, пък и непрекъснато да се връщаме към преживелиците му... ... |
