Херман Хесе дълго пътува към най-значимия си роман Играта на стъклени перли. Работи върху него цяло десетилетие във време, враждебно на културата и интелектуализма, когато в Европа шества политическото безумие и диктатори се разпореждат със съдбата ѝ. В писмо от 30 -те години на миналото столетие авторът споделя: "За мен бяха важни две неща - да изградя едно духовно пространство, в което да мога да дишам и да живея въпреки цялата отрова на света, да си създам убежище и крепост, и освен това да изразя съпротивата на духа срещу варварските сили...". И като във всеки образцов образователен роман накрая ... |
|
Колкото толкова Само колкото да запаля цигара, а слънцето да пробие мъглата, само колкото да си купя вестник, а продавачката да сгреши рестото, само толкова, за да видя потъналите спомени, да изнеса телата им, да им вдъхна живот, а сънищата да хукнат и изчезнат – лисици във въздуха на неспасяемото вчера. Милена Александрова ... |
|
Появата на Любомир Левчев, за когото изведнъж се заговори много в цяла Европа, е приятна изненада. Двете му стихосбирки, излезли едновременно – "Звездопът" и "Рицарят, Смъртта и Дяволът", предават дръзко и чудесно настроенията на един четирсетгодишен мъж, който живее в комунистическа страна, но се чувства у дома си и в Париж, и в Ню Йорк, и в Токио; спътник на планетата, избрал своята позиция, но отворен за всички съвременни трусове, с поредицата митове, лудости, благородства и нервни депресии, които я придружават. Близък до поети като Ханс Магнус Енцесбергер или Збигнев Херберт, Любомир Левчев по ... |
|
Вълшебни истории от Пловдив. ... Разказите са в стил магически реализъм и представят живота на главната героиня Катерина под облика на родния ѝ град Пловдив и през призмата на собствения ѝ невероятен вътрешен свят. Това, което със сигурност знаете за Пловдив, е, че има хилядолетна история. Той е един от най-древните градове в Европа, сменял е няколко пъти името си, бил е свидетел на стотици битки водени под стотици знамена, а в съвремието ни е европейски културен център. Това, което обаче със сигурност не знаете е, че: Пловдив може да облече плажна рокля и да ви целуне; може да ви подари свръхслух, с ... |
|
Авторката представя пазара като една принудителна "игра" на размяна, която се организира в модерното общество и от участието, в която до голяма степен зависят възможностите, които човек получава, за да изгради собствения си живот. Този опит следва да се разглежда само като още една възможност да се познае пазарът. ... |
|
Книжка от поредицата "Чародейства" ... Наближава рожденият ден на Анди, но неговите играчки не очакват този момент с радост! Те се тревожат, че новите играчки, които гостите на Анди ще му подарят, ще му станат любими и той вече няма да си играе със старите. Единствената играчка, която запазва спокойствие, е каубоят Уди. Той е любимецът на Анди и не може да си представи, че това някога би могло да се промени. Тогава се появява Баз Светлинна година – самоувереният космически рейнджър. Той впечатлява всички освен Уди, който би желал рейнджърът да се върне там, откъдето се е появил. Но когато каубоят без да иска ... |
|
Дързък хакер се опитва да проникне в компютърната мрежа на ФСБ. Какво е това – провокация, клопка или шпионаж? Това може да разясни единствено Глеб Сиверов по прякор Слепия... Книга от поредицата Слепия . Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
Сборник с разкази на автора Йордан Д. Радичков от издателство Фама1 ."Книгата, обичайно, се чете и възприема като предмет, носител на определени послания, авторови идеи, претворени в литературни образи. Тук обаче случаят е малко по-различен, защото тази книга е своенравна. Тя първо не искаше да излиза от главата на автора, откъдето трябваше да я изтръгнат с вендуза, след това, като се отприщи и хукна по Патриарха, за малко да се пребие в изкопа за метрото. От там, цялата в кал, в тая лепкава и сочна софийска кал, каквато само в софийското поле може да се намери, се върна в квартирата на автора, поигра си с песа, ... |
|
Десет хиляди бомби бяха паднали и аз очаквах смъртта да дойде и да загребе дневния си дял от купата с крайници и кръв. Вървях по улицата под падащите бомби. Улиците бяха празни. Минавах над хора, скрити в убежища като колонии плъхове под земята. Минах покрай снимките на мъртви младежи, залепени на дървени електрически стълбове и разположени по входовете на сградите върху малки олтари. Бейрут беше най-спокойният град, в който някога се е водела война. Аз вървях по средата на улицата, сякаш тя беше моя. Вървях през най-спокойния град - един празен град, който аз харесвах. Всички градове би трябвало да бъдат изпразнени от ... |
|
Навсякъде е сиво, светът се разпада и изчезва, почти е изчезнал. Двама души, недъгав и по-малко недъгав, си говорят в присъствието на още двама недъгави. Каквито може би са всички хора. "Цял живот все същите въпроси, все същите отговори" - Казва единият. "Вие сте на земята, за това лек няма" - отвръща другият. И всички чакат да се свърши неопределеното нещо, наречено живот. Самият Бекет смята "Краят на играта" за най-сполучливата си драматична творба, поставяйки я преди знаменитата си пиеса "В очакване на Годо". ... |
|
Първа книга от трилогията "Игрите на глада". Бестселър на New York Times. ... Можеш ли да оцелееш сам в пустошта, когато всички други са твърдо решени да не дочакаш утрото? В руините на някогашната Северна Америка се намира държавата Панем с блестящата си столица Капитол и дванадесетте ѝ окръга. Капитолът е безмилостен и държи окръзите в подчинение, като ги принуждава да изпращат по едно момче и едно момиче на възраст между дванадесет и осемнадесет за ежегодните "Игри на глада" - реалити шоу, предавано на живо по телевизията. Катнис Евърдийн знае, че подписва смъртната си присъда, когато ... |
|
Празникът, наречен детство. ... Днешните засукани високотехнологични играчки оставят на децата много малко възможности за творчество и оригиналност. Те позволяват единствено безкрайното повторение на една и съща дейност. По улиците няма деца, тъй като автомобилите правят играта навън опасна; площадките, определени за игра, в огромната си част имат стерилен вид – те са безопасни и лишени от въображение. Децата ни растат като пленници между четири стени и чакат детството им да отмине, за да могат да се сдобият с някакво чувство за свобода. Изолирани с цел безопасност, те гледат телевизия, играят на компютри и се учат да ... |