Поздравителната картичка е изработена ръчно, при направата ѝ са използвани декоративен паус и различни картони. Тя е с размери 7 x 7 cm. ... |
|
"11 ноември 1989 година, движейки се в града на люляците, най-красивия град, малката Венеция на река Осъм, архитектура венециански стил, бароков стил, покрит мост, крепост, Второ българско царство, там откъдето почна всичко и част от моя филм, движейки се щастлив в пределната еуфория, 90-та година, в която за да изживееш любовта трябваше да се криеш тайно в парк Стратеш - един от най-красивите паркове, до крепостта Хисаря, да се учим на астрални полети... Огромната еуфория която изпитах тогава, чуваше се в моето сърце, че днеска е Велик ден, че днеска ще стане нещо прекрасно, усещах го с цялото си същество. Бях ... |
|
Кратка българска история за любопитни читатели. България до края на XIX в. ... "Десетилетия наред съм изчитал с любопитство многобройни изследвания на нашата история, преди да ми хрумне да напиша тази книга. И защо се захванах с нея? Истории на България дал Господ! Но все ми се струва, че я няма историята, която българинът - не специалистът историк, а влюбеният в миналото на своя народ - заслужава. Не книга, която ще подхранва у него лъжлива мания за величие. Нито пък такава, която да се вайка над изтърваните шансове и окаяното ни положение днес. А история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, ... |
|
Минала е повече от година, откакто Манди, Ема и Джил са наследили от баба си Роуз един от най-посещаваните ресторанти на остров Нантъкет. За това време са се променили много неща. Докато трите сестри заедно са работили в ресторанта, както е искала баба им, те отново са се сближили и това им помага да преодолеят трудните си периоди, като се подкрепят взаимно. Манди отскоро е разведена и успешно съчетава работата си в ресторанта със задълженията си на майка на две деца. И макар да има обещаваща нова връзка, тя не иска да бърза. Ема вече е преодоляла шока от раздялата със съпруга си и очаква една различна и много романтична ... |
|
"1998 година, края на раздялата ми с Деси, която беше насилствена раздяла с любовта ми, не казвам че имам една любов, но не е приятно да те разделят насила някакви фашисти, СДС-та, министри, истории, плашения за една любов и за една духовна група. И 1999 година се появи Венета Миноска, болярка от Велико Търново, аз отидох да уча в Свищов, там се изгради свищовската духовна група, Рим, Рим, Рим. Става въпрос за Рим - Свищов, 5 години съм учил, там са Марк Аврелий , Марк Антоний. Калоян мой приятел тогава учеше в Габрово, Клавдий Шута, една римска пословична група, 4 - 5 години - Аве Цезаре, Да живее Рим в което в ... |
|
Кратка българска история за любопитни читатели. България през XX век."Десетилетия наред съм изчитал с любопитство многобройни изследвания на нашата история, преди да ми хрумне да напиша тази книга. И защо се захванах с нея? Истории на България дал Господ! Но все ми се струва, че я няма историята, която българинът - не специалистът историк, а влюбеният в миналото на своя народ - заслужава. Не книга, която ще подхранва у него лъжлива мания за величие. Нито пък такава, която да се вайка над изтърваните шансове и окаяното ни положение днес. А история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, история, която ... |
|
Поздравителната картичка е изработена ръчно, при направата ѝ са използвани декоративен паус и различни картони. Тя се предлагат в комплект с плик за писма. Нейните размери са 10.5 x 14.5 cm, а размерите на плика са 16.5 x 11 cm. ... |
|
"Поезията на Раиса е такава: подхваща я стар мечок като мене и чете, чете и си казва: хм, женска поезия. Зави ми се свят от любов и копнежи! След малко я оставя и си мисли за своите - мечешки, самотни, саможиви неща. И после пак я подхваща. И с особено учудване открива, че някак си по-лесно влизат думите в душата му! И си казва: Я, странно? Какво се е променило? Дали аз не съм се променил? Да, а на третото четене вече някак душата съвсем се е отворила. И цялата ѝ саможива и мрачна сухота се е разчупила и се сипе като дървесен прах. И ядката на душата се оказва свежа и възприемчива. И думите на Раиса влизат там ... |
|
Готови или не, тя идва... Директорката на дом за жени, жертви на насилие, Дейна Дупински знае как да пази тайна. Всеотдайна в грижата си за своите поверенички, тя няма време за личен живот или романтични връзки. Докато опасност не надвисва над сигурното ѝ убежище и любовта сякаш сама идва да я потърси. Итън Бюканън усвоява всички техники на преследването в Афганистан и когато непозната жена хладнокръвно отвлича кръщелника му, той е готов да си припомни всичко от военните години, за да го открие. Влюбването в Дейна определено не влиза в сметките му, но сякаш самото ѝ присъствие кара цялото му същество да ... |
|
Книгата е на две млади авторки, които пишат под псевдоними. По-популярни са в Инстаграм под името "Red hell", където публикуват текстовете си на български и английски и са следвани от близо 7 000 читатели. Думата, с която, може да се опише поезията им, е ексцентрична. Една различна стихосбирка. Книга, която разкрива ясната граница между вечната и токсичната любов. Желаната средина, считана за добродетел. Макар някои от поемите в стихосбирката да са крайни и да контрастират със сладникавата представа за любов - те не я отричат. Поезия, която представя любовта като основен идеал, без форма или правила. Заглавието ... |
|
"Тя отнема живот. И сега трябва да го заплати със сърцето си." Когато деветнадесетгодишната Фейра убива вълк в гората, се появява звяр, който изисква възмездие. Тя е отвлечена в магическа земя, за която е чувала единствено от легендите. Фейра открива, че нейният похитител не е животно, а Тамлин - един от безсмъртните и смъртоносни елфи, някога управлявали света. Докато обитава имението му, чувствата ѝ към Тамлин се трансформират от ледена враждебност в изгаряща страст, която изпепелява всички лъжи и предупреждения, които е чувала за прекрасният и опасен свят на елфите. Но над тези земи се надига древна и ... |
|
Стокхолм, края на XIX век. Всяка седмица пет жени се събират, за да споделят творческите и духовните си търсения. Освен че рисуват и обсъждат важни теми, те провеждат и сеанси в опит да призовават духове, които да ги напътстват в работата им. Сред тези необикновени жени е Хилма аф Клинт, пионерка в абстрактната живопис. Но светът все още не е готов за радикалната иновативност в творчеството ѝ. Затова нейните картини са скрити, а името ѝ потъва в забрава. Ню Йорк, в наши дни. Повече от сто години по-късно кураторът Ибън Елиът работи по изложба на Хилма аф Клинт. По криволичеща пътека той се връща назад във ... |