Всички ние сме играли, като сме правили сенки с ръце на стената. Животни, птици и профили на известни лица се материализират на стената, ако ръцете се сгънат по правилния начин. Макар че образите изглеждат реални, ние знаем, че не са. Те са просто забавни. Но случвало ли Ви се е да се заблудите и да повярвате, че тайнствената сянка на стената на спалнята вещае някакво зло? Почти всички сме се заблуждавали по този начин един или друг път. Но докато можем да се смеем на нелепото объркване на илюзията с реалността, много от нас правят същата грешка по отношение на истински важни неща. Като например това - какво е нужно, за ... |
|
Йосиф Перец /1936/ е добре познат на културната публика сценарист и прозаик, а настоящият сборник без съмнение го представя в най-добрата му светлина. Разделена в три добре обособени в смислово отношение части, книгата се състои от текстове, изцяло издържани във "висшия пилотаж" на белетристиката - краткия разказ. Най-трудно се пише кратко. За целта трябва да имаш ясна иде и да владееш инструментариума, с който да внушиш тази идея. В книгата на Перец го има и едното, и другото. "В първата част, „На две крачки от Светия град”, Йосиф Перец е събрал кратки разкази от чист класически вид. Това са истории, ... |
|
"Пред нашия читател е един първи том, събрал по-голямата част от поезията на Стефан Гечев... Настоящият том е съществено явление в литературния живот, защото дава най-после цялостна представа за поезията на този голям и необичаен творец." ... |
|
Трето издание. ... Защото не искаме и не можем да пуснем мъртвите си любими. В това лично изследване моята цел е да разгледаме по-детайлно лицето на вампира и цялостният му образ да бъде преосмислен. Вдъхновението ми за този труд се породи от мистичните български народни песни. Видях лицето на вампира не като зловещ коректив, създаден, за да се спазват стриктно погребалните ритуали, а като поетичен образ, олицетворяващ безсмъртната ни връзка към смъртните ни любими. Българският фолклор се оказа океан от сложни вярвания, в който искам да потопя българския читател и поне за миг той да се гмурне в мистичните извивки на ... |
|
Раняване и лекуване на мъжката душа. ... Сатурн е бил римският бог с незавидна съдба, който изял децата си в страха си да не му отнемат властта. Мъжете в историята са били психологически и духовно натоварени от сатурновото наследство, страдайки от корупцията на предаването на властта, тласкани от техния страх от жените и от другите мъже и по този начин - наранявайки себе си и другите. Жените, както и мъжете ще намерят тази книга за необходима не само заради разкриването и осветляването на тайните, които мъжете носят в сърцата си, но и заради богатата перспектива относно необходимостта да се освободим от най-лошите влияния ... |
|
Със сложната и многопластова метафора за сълзата в окото на сянката Николай Майсторов сякаш иска да ни каже, че Демиургът е създал вселената като във всичко е вложил единството на противоположностите - животът, който се превъплъщава в смърт и смъртта, от която се възражда живота, болката, с която е бременна радостта и радостта, която преминава в болка, когато разбере, че е самодостатъчна и безгранична. ... |
|
Второ преработено издание. ... Една жена с име на празник, способна да се влюбва във всекиго и да носи нещастие с щедростта си. Един играч на зарове, чийто неотменим късмет се превръща в проклятие. Един заекващ убиец, който говори правилно в съня си. Едно момиче, което успява да превърне изнасилването си в победа и подчинението си в отмъщение. Един сухопътен Одисей, който отказва да се завърне. Един любовен четириъгълник, който прилича на игра на карти... "Пътуване по посока на сянката" е разказ за разказването. За способността на историите да се привличат, да намират пътя си една към друга и взаимно да се ... |
|
Двадесет и два начина да изживееш себе си. ... Снежана Иванова е автор на 10 стихосбирки и 3 книги с културологични есета. Превежда раннохристиянски апокрифи. Носител на международната награда за поезия "Сеферис". Член на Световното движение на поетите "Гюетас дел Мундо", на Световното поетическо общество и Сдружение на български писатели. Нейни стихове са публикувани в различни книжни и електронни издания, в национални и световни поетични антологии. Живее във Велико Търново. Работи в Регионален исторически музей - Велико Търново. ... |
|
"Силата на прозата и на публицистиката на Георги К. Спасов е в това, че той не върти словесния бич над главите на безпросветните и корумпираните наши управници, той е сериозен и съсредоточен върху събития, факти и лица, без да взема страна на пръв поглед, но на втори - покосяващ и безмилостен, усещаме осезаемо, че е директно насочен към тъмния, умопомрачителен свят, в който живеем, който е невидимата страна на света с все по-смаляващата се духовност, нравственост и почтеност. Външното безпристрастие е своеобразна мимикрия, за да се запази перото му от тинята, от все по-задълбочаващите се екзистенциални проблеми в ... |
|
Това е роман за трима непознати, събрани от невидима сила. Преследвани от сънища, видения и неочаквани текстове те се впускат в изпълнението на мисия, която не им дава покой. Дали става дума за Бог, извънземна сили или нещо напълно неочаквано? Романът поставя едни от важните въпроси на съвремието ни - защо сме такива, каквито сме, защо не можем да продължим напред, а се въртим в омагьосан кръг. Спиралата на живота ли е виновна за това или ние самите? Отговорът ще ви изненада, както и предложеното решение. Известен испански гадател е натоварен със задачата да открие дъщерята на политика Хорхе Алварес. Бивша стриптизьорка, ... |
|
Книгата съдържа избрани творби на Евгения Марс (1877 - 1945), писателка, преводачка и общественичка, чието творчество не е издавано след 9 септември 1944 г. Подбрани са разкази, театрални пиеси, пътеписи, есета, спомени и интервюта, поместени в периодичния печат. В продължение на десетилетия името на Евгения Марс незаслужено остава в сянката на Иван Вазов . Народният поет я среща 17 години преди смъртта си, възприема я като близка приятелка и я издига в култ, като ѝ пише развълнувани писма и ѝ посвещава стихове. Сам по себе си този факт е достатъчно красноречив за творческото и човешкото обаяние на Евгения ... |
|
Записки на един българин в Амазония. ... "И сред оглушителния сутрешен крясък на маймуни и пъстроперести папагали, които изпълват джунглата - изумлението, което предизвиква внезапно произнесената команда "Шаро, тук!", с която викат някакво куче. И последвалата прегръдка с възторженото "И ти ли си българин бе, пич?" За да се разбере за колко много нашенци, опънали платна по тези отвъдокеански азимути в гонене Синята птица на успеха, как цялата ни необозрима планета, с всичките й паралели и меридиани, континенти, острови и рифове, в миг иде се свие колкото една шепа, и тя се нарича „сърце". И в ... |