|
|
Историята на едно много специално приятелство ... Единственото нещо, известно за Фин, автора на "Мистър Бог, тук е Ана", е, че е написал и "Ана и Черния рицар", а освен това е съставил "Книгата на Ана", придружавайки я с коментари. А единственото нещо, което би могло да се каже за тази трилогия е, че е уникална и няма аналог в световната литература. "Мистър Бог, тук е Ана" е първата книга за момиченцето, което Фин намира късно една вечер в средата на 30-те години на миналия век в Лондон. Той се представя съвсем лаконично: "За моя милост не е чувал почти никой, но все пак мисля, ... |
|
Александър Тишма, роден през 1924 г. в Хоргош, Сърбия, в семейство на търговец. Преди ВСВ учил икономика в Будапещенския университет (за кратко), френски език и литература, Изпратен през 1944 за 6 месеца в трудов лагер в Трансилвания Участник в народно-освободителната борба в Щаба на Трета народоосвободителна армия. Лелята на Александър Тишма умира в Аушвиц, баба му едва оцелява по време на етническото прочистване на сърби и евреи от унгарските фашисти в Нови Сад през януари 1942 г. Самият той и родителите му (баща - сърбин, майка - еврейка) по чудо избягват смъртта. След войната Тишма завършва английски език и литература ... |
|
"Благодаря на Калоян Игнатовски, Румен Евтимов и Христианна Василева. На тяхната подкрепа дължа това издание." Илко Димитров ... |
|
Докато празнува сам Бъдни вечер, пие кафе и коняк, 55-годишният професор Андершен се приближава до прозореца и става неволен свидетел на убийство в отсрещната сграда. "Трябва да се обадя в полицията - мисли си натрапливо той. – Трябва да се обадя в полицията." Но не го прави. Отива до телефона и не вдига слушалката, споходен изведнъж от усещането, че не е в състояние да влезе в ролята на изобличител. И докато той се впуска в разсъждения, взема решения и не ги изпълнява, упреква се за действията и бездействията си, пред читателя се разкрива тайната на романа. Но в разкриването на убийството ли е тя? Имало ли е ... |
|
„По това се познава перото на майстора и така литературата разкрива демоничната си същност. Тя лъже и мами, разкрасява и си измисля и пак при цялата си лъжовност превъзхожда реалността по истинно съдържание.“ Тази писателска максима, вложена в думите на един от персонажите на романа „Падналият ангел“, в пълна степен се потвърждава от виртуозността, с която Кони Палмен преплита действителност и фикция и извлича значения и същности със средствата на привидното. „Нашият ангел падна.“ Едничкото изречение, с което композиторът Лукас Лоус съобщава в пресата за смъртта на жена си. Търсейки отговор на въпроса, той ли я е убил, ... |
|
Поетичният сборник с избрано на Сара Кирш “Зимна музика” включва деветдесет от най-добрите й творби в превод на Даря Хараланова и Бояна Петкова. Далеч преди да навърши 70 през 2005 г. Сара Кирш е наричана “жив класик", “най-добрата сред съвременните немскоезични поети”. Днес тя има над тридесет книги проза и поезия и е носител на най-престижните литературни награди в Германия и Австрия. Обявена за ренегатка, след като първа подписва протеста срещу лишаването от гражданство на поета-песенник Волф Бирман, поетесата бива изключена от Съюза на писателите на ГДР и принудена да напусне родината си. По повод на това тя ... |
|
Дебютният роман на Момчил Миланов. Това е роман за една власт, която се опитва да превърне сънищата ни в обект на масово производство, но същевременно е роман за раздялата с детството, за въображението като спасение, за това как изглежда светът през детските очи. В "Лято в Бурландия" главен герой е детето, което вижда и усеща много повече от заобикалящите го възрастни. Застрашителната сянка на властта пада върху един скован от зимния студ град, който носи белезите на нещо добре познато. Разказът се движи някъде в граничната територия на известното и непонятното, на съня и реалността, като проблематизира въпроса ... |
|
Исак Самоковлия е сред малцината босненски евреи, преживели холокоста, а разказите му са най-хубавият, най-точният и най-трайният художествен документ за техния живот и ни разкриват един чист, почтен, добродетелен свят, в който човешкото достойнство, солидарността - качества, присъщи на сефардската общност, надделяват над нейните страсти и драми, колкото и бурни да са те, и придават един по-благороден, по-хармоничен нюанс на балканското ни битие и житие. Настоящото издание е сборник с най-добрите разкази на писателя, кратък представителен избор от неговото творчество. Исак Самоковлия е роден през 1889 година в Горажде, ... |
|
Съставител: Яна Букова . ... Настоящата книга събира избрани произведения на автора. Биньо Иванов (1939 - 1998) е български поет, автор на радиопиеси и сценарии за радиопредавания. Негови стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Германия, Полша, САЩ, Унгария и др. Има редица стихосбирки, сред които Природи и Часът на участта."Трайните неща от поетическото наследство на един голям български поет на XX век, стихотворенията без дата, стихотворенията, които живеят извън времето на създаването си. Избрани според афинитета, проницателността и естетическия критерий на наш съвременник ... |
|
Мястото е Банат, действието се развива в периода между управлението на румънския крал Михай I и падането на режима на Чаушеску и завършва в Южна Германия днес. Широкият обхват на повествованието е постигнат чрез фокусирането върху няколко времеви линии и чрез смела промяна на перспективата във всяка от седемте глави, позволяващи ни да гледаме през очите на различните герои, които въпреки ударите на съдбата и физическите разстояния непрекъснато се движат един към друг. Благодарение на това "Неясните очертания на света" се чете едновременно като роман за семейството, приятелството, любовта, диктатурата, смъртта, ... |
|
Съставител: Иван Цанев. ... "Трайните неща" от поетическото наследство на един голям български поет на ХХ век, "стихотворенията без дата", стихотворенията, които живеят извън времето на създаването си. Избрани според афинитета, проницателността и естетическия критерий на наш съвременник със съизмерима творческа биография и представени ни в книга, в своя книга на другия, която да продължи да расте срещу забравата и в която поетът за поета е както за себе си, за повече от себе си. Заради онези поетически образци от родната ни литература, непълна без тях, както непълен би бил народът без техните автори. ... |