Ягодови обещания

Ягодови обещания Мануела Инуса Времетраене: 0:49 мин. Последният ловец на делфини Захари Карабашлиев Времетраене: 0:43 мин. Последните дни на Кира Мълан Ники Френч Времетраене: 1:03 мин. Сърцето ми смени адреса си Мишел Бюси Времетраене: 0:56 мин. Библиотеката на сърцата назаем Луси Гилмор Времетраене: 1:01 мин. Повелителката на слънцето Мая Люнде Времетраене: 0:59 мин. Всичко за тръгването на училище Фелисити Брукс Времетраене: 0:55 мин. Розов изгрев след дъждовна нощ Изабел Овчарова Времетраене: 0:55 мин. 1000 любопитни въпроса и 1000 изумителни отговора Времетраене: 0:46 мин. Реката, която помним Уилям Кент Крюгър Времетраене: 0:57 мин. Самотен мъж в Берлин Крис Пауър Времетраене: 0:52 мин.

Сладък аромат на ягоди и втори шанс за щастие - добре дошли в Калифорния!

Семейството на Аманда живее щастливо дълги години във фермата им за ягоди в Калифорния. Смъртта на съпруга ѝ Том обаче променя всичко - дъщеря им преживява мъчително загубата на баща си, а Аманда трябва да се научи да живее без любимия си и да управлява стопанството сама.

Когато година и половина по-късно приятелка ѝ предлага да се присъедини към група за подкрепа на опечалени, Аманда се съгласява с надеждата да намери начин да преодолее скръбта. Но тя не подозира, че там ще срещне много специален човек. Пред нея се разкрива възможността отново да бъде щастлива и обичана, но разкъсвана от противоречиви емоции, Аманда се страхува да отвори сърцето си за любовта. И тогава тя си спомня обещанието, което някога е дала на съпруга си.

Четвърта книга от поредицата Калифорнийски мечти от Мануела Инуса.

"Март 2006 г.

– Вече може да отвориш очи - чу гласа на Том.
Сърцето на Аманда биеше лудо, беше обзета от вълнение, което досега бе изпитала само три пъти в живота си. Преди две години, когато мъжът на мечтите ѝ коленичи насред кампуса и ѝ направи предложение. На следващото лято, когато я направи своя съпруга. И преди три месеца, когато се роди тяхната дъщеричка. Всеки път си беше давала сметка, че това са мигове, променящи живота, и точно това изпита днес, когато най-сетне отвори очи.
Първо видя Том, който държеше в ръцете си малката Джейн и който ги беше довел тук - където и да беше това. По някое време след Кармел ѝ каза да затвори очи. Аманда отмести поглед от мъжа си и бебето и го плъзна по полята, които се ширеха пред тях.
– Какво е това? - обърна се към Том, който сияеше насреща ѝ. Май за пръв път го виждаше с толкова широка усмивка.
– Това е нашето бъдеще - отвърна той.
– Ще трябва да ми го обясниш по-подробно - сбърчи чело тя.
Том се ухили дяволито и натисна с пръст нослето на Джейн, сетне я хвърли във въздуха и я хвана, а малката се засмя. И повтори цялата процедура, което ѝ достави неописуемо удоволствие. Аманда обаче взе да губи търпение.
– Том?

Съпругът ѝ престана с играта и се обърна към полето, което бе абсолютно празно и поставяше Аманда пред загадка.
– Знаеш ли кой е любимият ми плод? - зададе ѝ излишен въпрос.
– Всеки, който те познава, е наясно с любимия ти плод - засмя се тя.
Не беше трудно да се отгатне кой е той, понеже всичките му любими лакомства, независимо дали бяха сладкиши, сладолед или конфитюр, бяха с ягоди.
– И какво имаш предвид? Да не би някъде тук да берем ягоди? - осведоми се Аманда, като същевременно се замисли дали в началото на март изобщо може да се намерят узрели плодове. Евентуално в оранжерия, но такава не се виждаше надлъж и шир.
– Хайде, напрегни сладкото си мозъче - подразни я Том.
– Хей! - скастри го тя и го сръчка лекичко в рамото, което предизвика нов изблик на смях у Джейн. – Имам си доста голям мозък - подсети го в случай, че е забравил. – Или не помниш, че завърших колежа пета по успех?
– О, вярно! Да, за миг ми изскочи от ума - ухили ѝ се той. – Добре, щом си толкова умна, помисли по-усилено. Застанали сме пред огромно поле, което купих за нас. Та според теб какво възнамерявам да отглеждаме?
Брадичката на Аманда увисна.
– Какво си направил? Купил си този парцел? Да не си полудял? Как ще си го позволим...
– Шшт! - рече успокоително Том, наведе се към нея все още с Джейн в ръце и запуши устните ѝ със своите.
– Но, Том... - промълви тя, въпреки че от целувката я полазиха сладостни тръпки. – Това е нещо, което трябваше да обсъдим. Не може просто ей така да купиш ягодова нива!
– Все още не е ягодова нива! Досега са отглеждали лук. Но още догодина по това време бихме могли да наблюдаваме как растат първите ни плодове.
– Е, дано ягодите ти да нямат вкус на лук! - направи гримаса Аманда.

Том се засмя, засмя се и Джейн. Мъничето изглеждаше като кукличка с двете опашчици, които Аманда бе вързала с ластичета с пеперуди. Кафявите ѝ очички блестяха на пролетното слънце.
– Ами, хайде малко по-сериозно - каза все още усмихнат Том, ала в гласа му се долавяше, че идеята му не е необмислена, спонтанна, откачена. Явно дълго беше умувал над нея.
– Значи наистина се каниш да станеш фермер? - попита го Аманда.
– Да, точно така. Помислих си, че ще бъде хубаво да отглеждаме ягоди. Може да монтираме сглобяема къща и да се нанесем час по-скоро в нея. Или искаш да живееш вечно с родителите си?
Пристроеното апартаментче беше планирано само като временно решение, но ето че повече от девет месеца живееха там. Нанесоха се директно след Станфорд. Веднага след като Аманда се качи на сцената с огромен корем, за да получи дипломата си.
– Според мен е чудесно най-сетне да имаме нещо наистина наше - каза на съпруга си. – Дом, в който да отрасне Джейн. И ще бъде още по-добре, ако е далеч от големия град. Тук ще има възможност да се развива абсолютно свободно.
Том очевидно се зарадва, че идеята му ѝ допада.
– И аз си го помислих. Аз ще отглеждам ягодите, а ти ще се грижиш за продажбите и счетоводството. - Аманда бе завършила няколко курса по икономика и положително нямаше да се затрудни. – Би могла да вариш и конфитюр, освен това може да поставим една от онези дървени сергии и да продаваме ягодите си директно на преминаващи пътници. Няма нужда да пращаме Джейн на детска градина, защото ще е винаги пред очите ни. Как ти звучи?

Том я погледна с толкова надежда, че тя реши поне за момента да не си блъска главата как, по дяволите, ще финансират ферма за ягоди или ще си построят собствена къща. Вместо това реши просто да помечтае заедно с Том.
– Звучи перфектно - отвърна и дари с усмивка прекрасния си съпруг. После взе Джейн от ръцете му и посочи с пръст хоризонта, докъдето се простираше полето. – Виж, Джейн, всичко това ще бъде само наше. Нашият нов дом. Как ти се струва?
Джейн радостно запляска с ръчички, нещо, което бе научила наскоро и сега правеше с ентусиазъм.
– Мисля, че тук ѝ харесва - рече Том.
– И аз.
– А на теб харесва ли ти? - попита я той.
Аманда сложи Джейн на хълбока си, за да освободи едната си ръка, с която сега го прегърна през кръста. Притисна се към него.
– Вече обичам това място, Том. Вярвам, че тук ще бъдем много щастливи.
Той кимна и зарея поглед над широкото поле. А Аманда отново затвори очи, усмихна се блажено и вдъхна аромата на бъдещите ягоди, който си въобразяваше, че долавя още сега."
Из книгата

Мануела Инуса е родена през 1981 г. в Хамбург и още от дете мечтае да стане писателка. След като публикува множество разкази и новели в онлайн платформи, е забелязана от голямо германско издателство. Книгите ѝ за най-романтичната уличка на света Валери Лейн печелят сърцата на читателите и влизат в списъка с бестселъри на Spiegel. Не по-малко популярна е и серията ѝ Калифорнийски мечти. От книгите ѝ са продадени над 1,2 млн. екземпляра. Любов и хортензии е най-личният роман на авторката и разказва трогателната история на нейните баба и дядо.

Издателска къща Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com