С обяснителни бележки от Ани Илков , Владимир Левчев , Едвин Сугарев , Екатерина Йосифова , Йордан Ефтимов , Мартин Бодаков, Младен Влашки , Петър Анастасов , София Несторова. ... "Великолепно стихотворение, в което се доказват роднинските връзки между Тома Неверния и клошарките от Джумаята Две жени, може би клошарки, може би не, но на клошарки приличат четат вестници (извадени от кофите) в градинката до Джумаята вече втори час. Попиват и обсъждат, знаят всичко за всеки, за добрите кметове и добрите жени. Погледнах ги (клошарките), те са майка и дъщеря - приличат си."Той имал топло отношение, а те - ... |
|
|
Кольо Колев е роден през 1947 г. в с. Кирилово, Ямболско. Завършил гимназия в Бургас, учил в Железопътния институт - София. Работил е в "Нефтохим" и в Дружеството на писателите - Бургас. Печатал е в сп. "Септември", "Пламък", "Младеж", "Отечество", във в. "Литературен фронт", "Български писател", "Пулс", "Народна армия", "Труд", "Народна младеж" и др., както и в алманасите "Тракия", "Море", "Хоризонт", "Простори", "Зорница". Автор е на стихосбирките "Утринни ... |
|
|
Попаднали през 1917 година в месомелачката на болшевишкия преврат, напълно променила живота им, двама от поетите, представени в тази книга - Владислав Ходасевич и Саша Чорни , напускат завинаги родината си, а третият - Николай Гумильов , едва трийсет и пет годишен - е убит като народен враг. Но както пишат самите те, гордият им дух е останал да лети над мрачната житейска бездна, защото е прозрял безсмъртието. Владислав Ходасевич (1886 - 1939) е поет, преводач и пушкиновед. Роден е в Москва. Внук на известния литератор Яков Брафман, приел православието. Бързо стига до извода, че при болшевиките литературната дейност ... |
|
|
Да живее България! ... България - "Свидетел - очевидец на страшните ѝ борби, на големите ѝ страдания, на безкрайната ѝ слава, аз се радвах, аз плаках, аз трептях с душата на целия народ! Обичал бих България за страданията ѝ вековни, за миналото ѝ славно и тъжно, обичал я бих за надеждите ѝ и за вярата ѝ в светло бъдеще и за борбите, чрез които то ще се постигне. О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Бъдете българи, синове на своя народ, чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава ... |
|
|
Сътвореното от поета и белетриста Борис Христов е сред най-значимото в съвременната ни литература. То отдавна заслужи любовта на читателите у нас и в чужбина. И стиховете, и прозата му са покоряващо съчетание на образи и мисъл, съкровен израз на горчивия му опит пред предизвикателствата на съществуването. Те съдържат представата му за живота и смъртта, за изкуството и за призванието на твореца, обречен на съмненията и дълга. В тази книга авторът прави своеобразна творческа равносметка. Тук са включени творби, в които са съчетани в едно цяло измеренията на поетичното, на човечното и драматичното. Изкуството на Борис ... |
|
|
Лиричната книга "Дръвче" избягва задръстванията по друмищата на съвременната ни българска поезия. Създадена в Италия, където нейният автор Румен Иванчев живее вече четвърт век, тя има дълбоки български корени. Поетът е събрал в нея най-хубавите си творби от своя дебют със "Сянка на река" (Народна младеж, 1983) до обширното му представяне в престижния римски периодичен сборник Paigne/Страници през 2017 г. Поместени са и три неизвестни писма, които също представляват интерес за изискания читател: от Валери Петров , Александър Геров и Кирил Топалов . Корицата и графичното оформление са дело на ... |
|
|
"Докосването до поетичната вселена на твореца е като неочаквана среща с най-ценните добродетели на духовните ни традиции. Петър С. Иванов не се бои да изглежда старомоден, нито да се възправи срещу глобалистките фалшиви песнопения в обединена Европа. Вероятно мнозина ще се подразнят и от силното му религиозно чувство, от светлата му вяра в Божията мощ, тъй като се върнахме във времена, когато атеизмът минава за добродетел. Възхвала, която отправя към папа Йоан Павел II е повече от заслужена, защото този първожрец на Висшата сила храбро влезе в битката със Сатаната: "Със злото да се бори всеки ден, за него бе ... |
|
|
Ангел Русков е роден на 17 ноември 1948 г. в с. Овча могила, Свищовско. Основното и средното си образование е завършил в родното си село. След това учи в Стопанската академия в Свищов. Там известно време работи като докер на пристанището, а после става редактор във в. "Дунавско дело". Като студент, освен в "Дунавско дело", печата стихове във вестниците "Борба", "Студентска трибуна" и списание "Тракия". От есента на 1979 г. живее и работи в София. Първо е изкопчия, а от октомври 1981 г. - редактор в сп. "София". От 1985 г. работи в сп. "Отечество". След ... |
|
|
Поезията на Ацо Шопов отдавна е позната в Европа и по света, преведена е на най-големите световни езици и продължава да се превежда. Но в България до този момент тя е непозната, освен на един много тесен кръг от поети и специалисти. Поезията на Ацо Шопов пленява и очарова не само поради големия талант и майсторството на нейния автор, но и благодарение на своята възвишеност и идеализъм, които особено днес, в това бездуховно, прагматично и технологично време, изглеждат почти утопични и анахронични… Но всъщност тази поезия е универсална, обърната към Човека и изконните, вечни стойности, базисни и насъщни за човешкото ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
Болка Прободено с игли, сърцето на игленик прилича вече - не, няма смисъл да е светла, така очакваната вечер, че от премрежения поглед сълза като прозрачно паяче по нишката на тази болка се спуска и това е краят. Васил Сотиров Васил Сотиров е роден на 31 май в София в семейството на художници. Завършил Френската езикова гимназия. Работил в Главна редакция Хумор, сатира и забава при Българското радио, списание Карикатура, Студия за анимационни филми Бояна, вестник Пардон, вестник Дума, вестник Република. Член на СБП. Безпартиен. Автор на книгите: Лъвовете никога не плачат - разкази (1981), Убийство на щурец - ... |
|
|
Код на Съдбата Наравно със всички съм пред Съда на Небето, В този ден Последен ни чака Смъртта! Гледам с очите и със сърцето екзекуцията на безброй грешни тела. Не предадох ли пред Изкусителя Дявол Душата? Но Тя, признавам, и за миг не сгреши. Разчетох ли с нея моя Код на Съдбата? Възмездителя какво ли за мен ще реши? Александър Ал. Хаджихристов ... |
