На кръстопътя на два свята. Стихове

Попаднали през 1917 година в месомелачката на болшевишкия преврат, напълно променила живота им, двама от поетите, представени в тази книга - Владислав Ходасевич и Саша Чорни, напускат завинаги родината си, а третият - Николай Гумильов, едва трийсет и пет годишен - е убит като народен враг. Но както пишат самите те, гордият им дух е останал да лети над мрачната житейска бездна, защото е прозрял безсмъртието.

Владислав Ходасевич (1886 - 1939) е поет, преводач и пушкиновед. Роден е в Москва. Внук на известния литератор Яков Брафман, приел православието. Бързо стига до извода, че при болшевиките литературната дейност не е възможна и когато през 1920 г. негова книга е забранена, остава без доходи и пише, без да печата. Смятан за колос в руската поезия. От 1922 г. нататък живее в Германия и Италия, а когато съветското посолство в Рим му отказва продължение на паспорта и след като научава, че Гумильов е бил разстрелян, емигрира във Франция. В трудно време се е издържал с игра на покер и бридж. Бил е и екскурзовод във Венеция. Живее в Париж, където умира в крайна бедност на 43 години, болен и забравен. Автор е на пет поетични сборника.

Саша Чорни (1880 - 1932) е псевдоним на Александър Михайлович Гликберг. Роден е в Одеса, в еврейско семейство. Нарича себе си Черния Саша, тъй като е имал брат с прякора Белия Саша. Семейството приема православието, за да бъде позволено на петте деца да учат в гимназия. Изключително обичан в Русия лирик и сатирик, той е автор на много сборници със стихове и проза, някои от които били толкова популярни, че претърпели по пет издания. И в Русия, и в емиграция е написал и много книги за деца. В списание Сатирикон е наричан Крал на поетите.

Саша Чорни не приема Октомврийската революция. Негови книги - политическа сатира - са изземвани от цензурата. През 1918 г. напуска Русия. Живее в Прибалтика и Германия, по-късно - в Италия. През 1920 г. окончателно емигрира, а през 1924 г. се установява в Париж. Умира, след като участва в гасенето на пожар.

Роденият в Кронщад Николай Гумильов (1886 - 1921) е смятан за един от големите поети от началото на XX век, създател на школата на акмеизма, противопоставяща се на символизма. През 1906 г. изучава в Сорбоната френска литература и живопис. Пътешественик по душа, организира две експедиции в Африка - през 1909 и 1913 г. Първата субсидира с хонорара от издаден поетичен сборник, а за втората има съдействие от Академията на науките. Събира богата колекция за руския Музей по антропология и етнография. През 1914 г. се записва като доброволец в армията. Награден е с Георгиевски кръст и с ордена Св. Станислав. Изпратен е с руския експедиционен корпус в Париж, където се запознава с Уилям Бътлър Йейтс и Гилбърт Честъртън. Завърнал се в съветска Русия, Гумильов не крие, че е вярващ и убеден монархист. Обвинен в заговор против властта, той е арестуван и разстрелян на 26 август 1921 г. Не се знае мястото на разстрела му, нито къде е погребан.

По време на перестройката се разпространява версията, че имало такъв заговор, но Гумильов е обвинен не за участие в него, а защото не е донесъл за това на управляващите. Според по-късна версия заговор изобщо не е имало - бил е изфабрикуван от ЧК за назидание на противници на съветската власт. Николай Гумильов е реабилитиран едва през 1992 г.

Книгата е част от поредицата Световни поети на издателство Изток - Запад.

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Владислав Ходасевич 1886 - 1939 г.

• Ще угасна, ще угасна
• В здрача
• Проклетият
• Отново думи нежни
• Есен
• Над всички пътеки тегне проклятие
• Сам до реката лъкатушна
• В кръга край мене всичко стихва
• Sanctus amor
• Буря по стъклата чука
• Мълния
• Поет
• Обичам да казвам слова
• Гадаене
• Passivum
• Звезда
• Утро
• Дъжд
• Душа
• Зима
• Утро
• Смоленският пазар
• Край морето
• Търси ме
• По булевардите
• В трептящ ефир звезди горят
• Оглеждам аз делата груби
• Сковават облаци в тъмни вериги
• Презирам се, щом видя се в стъклата
• Под краката сняг скрипти
• НЕП
• Паметник

Саша Чорни 1880 - 1932 г.

• Молитва
• Две желания
• Магаре за пример (Ария за безгласни)
• Из Гардероб с глупаци
• Дъжд
• Стайна пролет
• Пролетта за мъртъвците
• Човек
• Борба
• На път
• Когато лете бродиш в борова гора
• Тучков мост
• Дъжд
• Бялата люлка
• Огънят тлее - полека догаря

Николай Гумильов 1886 - 1921 г.

• Аз не живях, а пропътувах
• Четец на книги
• Старина
• Обсебен
• Градините на душата ми
• Мечти
• Мисли
• Есенна песен
• Пиза
• Есен
• Хипопотам
• Норвежки планини
• Вечер
• Над мрачната житейска бездна

Послеслов (Огняна Иванова)