Кой пише Историята? Победителите, летописците или блюдолизците? Всъщност историята се пише от хората, участвали в историческите събития и тяхна задача е да съхранят истината. В тази книга Евгений Бакърджиев се стреми именно към това - да съхрани истината за българския преход към демокрация и да убеди скептиците в нея. В събраните тук десетки журналистически материали са представени възходът и разпадът на синята идея, конфликтите, идейни и личностни, довели до съвременния политически пейзаж в България. Книгата обхваща обхваща периода от 1995 до 2019 г. и в нея са засегнати събития и теми като победите на изборите в София, ... |
|
|
70 години от създаването на държавните архиви. ... Настоящият сборник е продължение на стартиралия преди години документален прочит на историята на една от най-значимите институции на националната ни памет - българските държавни архиви, онасловен "Архив на българските архиви". В него архивите, опазили автентичните документални свидетелства на държава, общество и личности, "говорят" за себе си. Хронологически тази част е лимитирана от новите политически реалности след 9 септември 1944 г. с произтичащите промени в действащата архивна уредба и от приемането на Указ № 515 от 10 октомври 1951 г., поставил ... |
|
|
Преживени истории. ... Издател, писател, бизнес-дама, Божана Апостолова има какво да ни разкаже и умее добре да го направи. Талантливата поетеса и издателка представя на читателите своята художествено-документална проза в два тома. В посвещението в началото на първи том авторката сама подсказва идеята за написването на книгите и същността на съкровената си изповед: "В този текст се опитах да надникна зад бариерата - във вътрешното пространство на душата си, с упованието, че ще вляза различна в двадесет и първи век - надявам се, духовен. До следващия живот.""Заповядах си да не викам. Направих го ... |
|
|
Когато се опитате да се задържите на повърхността на водата, потъвате; но ако опитате да се потопите, оставате на повърхността. Задържите ли дъха си, губите го... В настоящия момент, когато човешкият живот изглежда извънредно застрашен и несигурен, търсим устои, които да ни дадат смисъл и увереност. Тази книга се занимава с парадоксалния закон на "обърнатото усилие" - стремежът ни към сигурност ражда несигурност, а спасението е в радикалното признание, че няма начин да се спасим. Теза, сякаш взета от "Алиса в огледалния свят", на която тази книга е своево рода философски еквивалент. Читателят често ще ... |
|
|
Рене отново ни изненадва с нещо нестандартно и екстравагантно, като ни занимава с човешките търсения на истинската любов в живота. На тази книга е трудно да бъде сложен етикет или да бъде отнесена към конкретен жанр. Това е книга-писмо. Епистоларна поезия в проза. Книга - опит за размиване на границите между любимата и Бога, между любимата и себе си. Книга за зрящите в тъмното. Човек на име Омар пише и изпраща писма на бъдещата си съпруга, която още не е срещнал и която не познава. Не знае кога и къде ще се появи в живота му, не знае как изглежда и дали изобщо е родена. Тогава къде точно изпраща тези писма? Получава ли ... |
|
|
Второ преработено издание. ... "Ти си ми дал заповед да обичам, и аз я приемам с цялото си същество. Но ето, че не намирам в себе си сили за такава любов... Ти си любов. Затова сам ти дойди и се всели в мен, и изпълнявай в мене всичко, което си ни заповядал, понеже твоята заповед безмерно ме превъзхожда. Умът ми изнемогва, опитвайки се да те постигне. Духът ми не може да проникне в тайните на твоя живот. Искам във всичко да изпълнявам твоята воля, но дните ми изтичат в неразрешими противоречия. Страхувам се да не те изгубя заради злите помисли в сърцето си и този страх ме разпъва. Дойди и ме спаси, мене, потъващия, ... |
|
|
Димитър Вацов е доцент по съвременна философия в Нов български университет. Той е Председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, както и главен редактор на сп. Критика и хуманизъм. Това е третата му книга след: Онтология на утвърждаването. Ницше като задача (Изток-Запад, София 2003) и Свобода и признаване. Интерактивните извори на идентичността (НБУ, София 2006)." В теоретичен план книгата се стреми да преодолее хиперболизациите или дискриминациите на властта от страна на автори като Фуко и Хабермас, за да тематизира индивидуалните властови перформативи и да ги дефинира като друг принцип - ... |
|
|
Крипта Влез в криптата на подсъзнанието Изгубен в лабиринта от тунели извивките на мисълта ти разгадаваш И вслушан в шепота неразбираем на прелитащите сенки и отблясъци потъваш в утробата на спомените Забелязваш че си едновременно навсякъде въплътен във форми причудливи Виждаш удивен че си вода извираща от кристалните гърла на щерни светещи Усещаш - ти си димно заклинание за някакво мистично възлияние Започваш да откриваш себе си в структурата на замислените минерали в усмивката на фантастичните цветя и птичето непрекъсваемо бърборене Мълчанието на вековните гори е говоренето знаково на Естеството И проумяваш най- ... |
|
|
Коварният план на господин Кривич. ... "Обичах приказките, които баща ми ми разказваше, преди да заспя. Помня, че беше като сериал - с едни и същи двама герои, които живееха под големия камък в гората до нас: Съселът - отдолу, а Горностая - на горния етаж, откъдето идва и името му. Бях много малка и явно бързо съм потъвала в сън, защото си спомням само това. Но помня добре колко обичах да ме хване за ръка и да ме поведе на разходка - през мостчето над дерето, по пътечката между дърветата, та до камъка. В детските ми очи той наистина изглеждаше много голям - ей такъв, покрит с мъх и наполовина заровен в земята. ... |
|
|
"Целият свят, който описва Атанас Далчев , е една морална категория. Но той е и конкретна битова среда с реални хора. Те са затворени в стаята и единственият им контакт със света е прозорецът. Пътят, който тръгва от къщата, води към небитието и по него се минава само веднъж. Трите образа метафори: стаята, прозорецът и пътят, са всъщност трите опорни точки на Далчевата вселена. Битието функционира в строго определени рамки и от тях се излиза символично, в преследване на копнежа, на надеждата, на избавлението, т.е. когато дойде краят. Тази толкова потискаща атмосфера е събрала огромната енергия на човешкото страдание. ... |
|
|
"През последните години литературната критика почти абдикира от основната си функция да бъде художествено-естетически коректив на литературната творба. Резките социални трансформации и обществени сътресения през последния четвърт век също спомогнаха за объркването на критериите. Ако говорим за съвременната българска поезия, ще установим един знаменателен факт - всяка година се увеличава броят на авторите, пишещи и издаващи поетични книги. Разбира се, огромната част от тях не притежават художествени качества и говорят единствено за графоманска суета. Но, слава Богу, сред планините от безцелно блъскащи се думи се ... |
|
|
Продължението на Боже, защо Господ лъже? и Аллах, милост нямаш ли? . ... Любиш ли, ти Бог си е третата рожба на известния режисьор след Боже, защо Господ лъже? и Аллах, милост нямаш ли? . Книгите не са теологични. В романите са описани различни и много красиви севди. Показани са красотата и разнообразието на българските народни обичаи. Сред героите има попове, монаси, дервиши, богомили, нестинари. "Най-сигурното нещо в живота е, че ще умрем. Иска ни се да спрем времето. Един начин има - Любовта. Прави ни безсмъртни във всеки миг, в който кара времето да изчезне, докато потъваме в нечий поглед, докато ... |
