Във всяко общество съществува специален Остров - този на преуспелите, известните, богатите. За хората извън него той е Остров на мечтите, ненавиждан и желан. Винаги са изпращали към него залпове от завист и омраза, но и страстно желание да се озоват на това магическо място, където всичко е възможно. Всъщност мястото е коварно, под спокойната бляскава повърхност се крият подмолни течения и смъртоносни водовъртежи... Главната героиня на романа - Сузи, е скромна, но пристрастена колекционерка, привлечена неудържимо от Острова, главно за да обогати колекцията си. И тя успява - вече се носи по морските вълни заедно с красив и ... |
|
|
Най-често произнасяната в света руска дума не е Ленин, Сталин или Горбачов, а Калашников. И то е, защото близо осемдесет милиона автомата - надали някой знае точния им брой - се използват на петте континента. За първи път вече прехвърлилият деветдесетте конструктор на всеизвестната щурмова пушка АК-47 открехва душата си - разкулачването и заточението в Сибир, казармата и боевете на фронта, изобретяването на най-прочутото оръжие, животът при Сталин, Хрушчов, Брежнев, Горбачов, Елцин... Една наистина невероятна, типично руска съдба, която родената в Москва френска журналистка Елена Жоли разбира и уважава. "Често ме е ... |
|
|
Роден в семейство на имигранти и израсъл в бедните квартали на Торонто в годините на Депресията, Тед Кочев се научава от улицата как да разказва истории, преди да започне работа в телевизия CBC. Откривайки уменията си да работи с актьори и да прави кино, Кочев създава някои от най-значимите филми от волната епоха на 70 -те години, сред които Обучението на Дуди Кравиц, Да се събудиш в страх и Отборът на Северен Далас. След хитовете от 80-те "Първа кръв" и "Уикендът на Барни", Кочев е сред продуцентите на ТВ сериала "Закон и ред: Специални разследвания". По време на кариерата си той е обявен ... |
|
|
Желание Толкова ми е спокойно - искам да умра край тези детелини. Тишината кротко да се бистри в мигове, отекнали в годините. Да ме милва нежно чичопея, да съм клонка и листо от габър. В залеза безмълвно да се влея с разпиляното по хълма стадо. Да изтичат силите. Жаловно да проплаква тънка окарина. Момина ръка да спре съдбовно над четирилистна детелина. Люба Александрова е родена през 1942 година. Завършва Химическия факултет на СУ Св. Климент Охридски. Специализира и работи предимно в областта на приложната екология. Има публикации в сп. Пламък, Жената днес, Отечество. Автор на стихосбирките: Безоброчно (1996), ... |
|
|
Изданието съдържа две творби на Станчо Пенчев - Марсов венец и Децата на Уран. ... "Марсов венец и Децата на Уран съставляват романов диптих, като първият вече има едно издание от 2017 година, а сегашната му версия влиза в нови и същевременно общи съдържателно-формални отношения. Романите носят митологически названия, но потапят читателя в атмосферата на прехода и така наречените промени, настъпили у нас след 1989 година. Този неомитологизъм има своите разнообразни жанрови превъплъщения, вплетени в тъканта на историята. Сред героите ще видим палитра от премиери, министри, царе, новобогаташи, наши и чужди агенти.& ... |
|
|
Вечерни слънчогледи Вечерни слънчогледи... Не искат те луна - главите са навели към тъмната земя. Не се интересуват от бледите звезди. Небето им е чуждо, различно отпреди. Изчезнал е там Богът на общия им ден... Отдъхват си, свободни от златния му плен. Не гледат и съседа си. А в здрачна тишина, загледани във себе си, те виждат светлина. Георги Константинов е роден в Плевен през 1943 година. Завършил е българска филология в СУ Климент Охридски. Бил е главен редактор на списание Родна реч, на литературно списание Пламък. Председател на българския П.Е.Н. център (2001) и почетен председател (2013). Той е автор на ... |
|
|
Весели разкази. ... Веселото в тези разкази е малко тъжно. Боде понякога, приболва. Но нали казват, че болката може да е и лечебна - означава, че ако е имало рана, тя вече заздравява. А може и да не е така. Човек има право да вярва на глупостта на другите и да я нарича мъдрост. Свободен е да избира и да предпочита само своята собствена глупост, като по този начин доказва самобитността си. В развитите държави това се нарича "Право да бъдеш сам" - Right to be let alone. Имаш ли себе си, имаш всичко. Написаното тук ще ви помогне да се съхраните и, надявам се, да се посмеете. Ако това не е едно и също. Всички ... |
|
|
След като цял ден са работили по общия си превод, всяка привечер двама мъже тръгват на разходка из града. Единият е писател, разказва как и защо е написал повест върху отломките от потънал в миналото сценарий. Разходка след разходка - покрай разказа за сценария и повестта разкрива и част от живота си. Пред другия - съпреводач по неволя, но събеседник по желание - се заплита и разплита мрежа от обстоятелства, преживявания, съкровени моменти, събитийни подробности, неизтлели чувства. Спомените на писателя за писането и живота се редуват с откъси от самата повест, с отзвука ѝ в събеседника му, едновременно привличан и ... |
|
|
Светове Като слепия бродя сред вас пипнешком - без да зная къде сте, какви сте. Тъмнината е моят естествен подслон. Затворете очи и ме вижте. Цяла вечност изглежда живеем така в светове непознати и чужди. В тях се лутаме ние не с тояжка в ръка, а след своите слепи илюзии. Владимир Попов Владимир Попов е роден на 25.05.1942 г. в Русе. Завършва Втора гимназия "Баба Тонка" в родния си град и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор в литературни вестници и списания, сред които сп. "Родна реч", сп. "Пламък", в. "Литературен форум", и в изд. & ... |
|
|
"Това си е книга, в която се задават въпроси. Живка отваря пространства, слага им рамките, сякаш за да не паднем отвъд, да не се загубим, позволява ни да мислим за нещата като възможни и в малкото, и в голямото; и в материя, и в дух; и като даденост, и като резултат на натрупвания, обработки, манипулации. Иначе как би могла да съчетае така умело и пленително, както го прави в много стихове, митология с най-банален личен спомен от детството, да ни преведе от Пъпът на Света до Бургас, да говори за "смешение на културите", без всичко това да звучи надменно или дръзко, а просто тихо, но твърдо?" Петя ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Истинският свят на поезията е там, където картините на съзнанието и идеите са живи и осезаеми и този, който цени дълбокото потапяне в този свят, ще усети тази поезия. Поетичният свят е странен. Поетът не вижда света по начина, по който го виждат другите хора. Той го начупва и после сглобява така, че се получава нещо ново и различно. Свят-калейдоскоп. Уж е същият свят, който споделяме с поета, и същевременно е друг свят. А какво става, когато поетът започне да пише проза? Получава се същата странност и новост, ... |
|
|
Милан Йованович е роден през 1967 г. Завършва Юридическия факултет на Белградския университет през 1994 г., а три години по-късно полага адвокатския изпит пред Комисията на Министерството на правосъдието на Република Сърбия. Автор е на романите Монк (2002), Воин (2003, 2010), Зимуване на брега (2004), Теодора (2005, 2013), Господар (2007), Безсъние (2011), Малък двор (2012), Стъклена мастилница (2015), Книга правила (2017), последния му роман Пламък на свещ 2020, както и два сборника с разкази. Публикувал е проза в редица списания, представен е и в различни чуждестранни антологии. Носител е на литературната награда ... |
