Марсов венец. Децата на Уран

Изданието съдържа две творби на Станчо Пенчев - Марсов венец и Децата на Уран.

"Марсов венец и Децата на Уран съставляват романов диптих, като първият вече има едно издание от 2017 година, а сегашната му версия влиза в нови и същевременно общи съдържателно-формални отношения. Романите носят митологически названия, но потапят читателя в атмосферата на прехода и така наречените промени, настъпили у нас след 1989 година. Този неомитологизъм има своите разнообразни жанрови превъплъщения, вплетени в тъканта на историята. Сред героите ще видим палитра от премиери, министри, царе, новобогаташи, наши и чужди агенти."
Христо Трендафилов

"Романът възкресява имена и истини от недалечното минало, време на преразпределение на някогашната общодържавна собственост и съпътстващите го промени в морала и начина на живот на основни маси от хора, когато новите престрелки и убийства на известни фигури от близкото минало и техните подчинени бяха почти всекидневие. С умели диалози и ярки характеристики на героите, с трескавото им движение в атмосфера на постоянен съспенс, историята напомня екшън с обрати от истините, възходите и жалките пропадания на държавната власт, засягащи живота и на обикновените българи."
Палми Ранчев

Станчо Пенчев е роден в град Шумен през 1962 година. Завършва философия в СУ Св. Климент Охридски. Работи във вестници, няколко национални телевизии, Военна киностудия. Автор е на сценарии и режисьор на документални филми. Бил е организатор и директор продукция в документалното кино.

Автор е на 13 книги с разкази, фрагменти, приказки и на четири романа. Печели национална награда за разказ. Двете му научно-популярни книги Голяма книга на българските владетели - 43 седмици в топ 10 по продажби на Хеликон и 3 поредни години (2014, 2015 и 2016) в годишната класация на Хеликон, както и в 10-годишната класация, и Голяма книга на великите личности на България - 13 седмици в топ 10 на Хеликон се радват на голям успех сред читателската аудитория. Негови творби са публикувани в изданията Съвременник, Пламък, Стандарт, Сега, Монитор, Демокрация. Превеждан е на немски, френски, английски, чешки и унгарски език.

Книгите му - Триада (2013) и Късна жена (2014) са номинирани в две последователни години за годишната награда на Портал Култура и фондация Комунитас. През 2020 година е номиниран за националната литературна награда Йордан Йовков. Член на българския ПЕН център.

Книгата е част от поредицата Нулева зона на издателство Ерго.

"...в системата съществуваше равновесие. Вярно, понякога избухваха схватки между силовите групировки, но те се състояха от млади, здрави момчета с мозъци на павиани, замаяни от парите и дрогата, които трудно можеш да удържиш, но които и не смееха да нарушат и оспорят висшата воля на началниците си. Мнозина загинаха, а малцината оцелели напуснаха страната. Когато се наложеше, генералите водеха преговори и изпълняваха ролята на мешере между скаралите се, разпределяха порциони и проценти от печалба. Често ситуацията излизаше от контрол, защото парите са лош съветник, но после, дори след поръчкови убийства, нещата се наместваха като пулове в кутия за табла, защото всеки знаеше, че не може да играе извън определени граници."
Из книгата