Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Роман. ... Да изгубиш любовта, наранява. Да изгубиш смисъла, наранява. Да изгубиш себе си, наранява. Животът винаги (или поне понякога) дава втори шанс - да намериш любовта, смисъла и себе си; да се родиш повторно. Но остават белезите. Героят на романа "Белези" преминава през тежко изпитание. Губи всичко - любима, работа, смисъл на живота, а раните стават все по-дълбоки и непоносими. Достигайки до почти пълно самоунищожение, той неочаквано получава възможност за ново начало - получава утробата, в която да се пресъздаде и от която да се роди отново. Животът на Мъжа е неотменно свързан с Жената - тя е любовта, ... |
|
Джон Кори, покритият с белези от рани детектив в борбата с терористи и чужди разузнавачи, отново безделничи по неволя на плажа в Лонг Айлънд след поредния гаф с началниците си. Горчивият му опит и в професионалния, и в личния живот не е повредил рецепторите му за добро уиски, на което се наслаждава на верандата на вуйчо си, когато... Когато внезапно се появява една от бившите му любовници - Бет Пенроуз от местната полиция - с изненадващо предложение за работа. Джон трябва да реши едновременно иска ли да премине в частния сектор и желае ли нова връзка с Бет. И преди да се опомни, е въвлечен в разследване на поредица от ... |
|
Как да се ориентираме в политиката. Уроци за земните от затварянето. ... Това издание събира две от последните и оригинални книги на Латур: Къде да се приземим? (Как да се ориентираме в политиката е прочут текст, своеобразен учебник по осъзнаване на настъпващата екологично ориентирана епоха и по възгледите на Латур за политическото). Къде съм? (Уроци за земните от затварянето) е една от бляскавите в световен план книги, които свързват екологичната проблематика с диагнозите и прогнозите около затварянето, предизвикано от пандемията от Ковид-19 - нещо, което със сигурност е белег на нови тенденции в съвместното ни живеене. ... |
|
Трябва ни "Мастило", за да напишем история. Търсим "Искра", за да ѝ вдъхнем живот. Остава словото, за да ни жигоса с... Белег. Белег, който Леора носи още от люлката си. Изкована е от огъня на любовта между два коренно различни свята - на Бледите и на Белязаните. Една забранена любов, която не бива да се повтаря. Дали точно тази греховност може да излекува раните и белезите, които дълбаят съдбите на два свята? Може ли все пак една отхвърлена Леора да се превърне в мост между минало и бъдеще, заблуда и истина, вяра и безверие... Алис Бродуей е родена в земите на Оксфорд през недотам далечната ... |
|
"Винаги съм писал разкази - вече три десетилетия. Учех се да пиша все по-кратко за все повече неща. Но всеки разказ беше сам за себе си. Не се оглеждаше за компания. Това е първата моя книга с разкази, създадена като книга, а не като сборник. Това страшно притесняваше самите разкази. Те си правеха място с лакти, надвикваха се или пък се опитваха да мълчат отстранено. Но разказите нямат повече права от човека - трябваше да се примирят с това, което им е отредено. А отрежда съдбата. Моята съдба отреди да съм жив, за да завърша книгата. Докато съдбата на разказите е техният автор. И нека не ми се сърдят, че напълних ... |
|
От една добруджанска легенда се ражда вълнуващ роман за стремежа към истината, силата на любовта и белезите, които всички носим в душите си. "А предполагам и за тебе... Добруджа е раят. Благодатното слънце, житните полета и морето с този привкус на свобода." През 30 -те години на миналия век, в една пролетна утрин млад мъж пристига в село Саръ меше, търсейки работа като овчар в чифлика на богат земевладелец. Будните му очи, спретнатите дрехи и интелигентен изказ обаче подсказват, че други причини са принудили младия Йорго да пропътува дългия път от родното Яврово, разположено в полите на Родопите, до Южна ... |
|
Стихове. ... "...ето, аз отново съществувам с тялото ми белег до белег, неизтощен от раните на любовта."Из "Белези на любовта" ... |
|
Лечения, митове, мистерии, молитви, дневници, мозъчни скенери, изцеление и науката за страданието. ... Изпитването на физическа болка те поставя в друго царство - съвършено различно състояние, фантастичен пейзаж на далечна вълшебна планина, нямаща нищо общо с познатия свят. Обикновено, болката утихва; след нея човек сякаш се събужда от кошмар, опитва се да я забрави по най-бързия начин. Но ако не утихне? Колкото по-дълго продължава, толкова по-дълго става изгнанието... Тази книга е разделена на пет части: "Болката като метафора", в която болката се разглежда през призмата на значенията, предавани ѝ от ... |
|
Данило Киш е едно от най-големите имена в сръбската литература от втората половина на ХХ век. Роден е на 22 февруари 1935 година в Суботица. Основно училище и първите класове на гимназията завършва в Западна Унгария – родния край на баща му. През 1944 година баща му е отведен в Аушвиц, откъдето не се завръща. Данило Киш, заедно с останалата част от семейството, е репатриран чрез Червения кръст в Цетине, където завършва гимназия. През 1954 година се дипломира в Групата за обща литература във Философския факултет в Белград. От 1979 година живее в "джойсовско изгнание" в Париж, където умира на 15 октомври 1989 г. ... |
|
"Разказите на Светлозар Стоянов в сборника Гравюра от белези са особени отпечатъци от тъгите и болката на българското ежедневие - преди и днес. Зад злободневието и дребнавостите на живота авторът търси истинските смисли на битието. Езикът му е изчистен и увлекателен, силен и завладяващ, което е доказателство за зряла белетристика с бъдеще." Емил Андреев "Без преувеличение може да се каже, че Светлозар Стоянов може да направи с думите всичко - да бъде суров, поетичен, патетичен, сквернословен. Неговото голямо преимущество е това, че пише единствено за неща, които познава; че знае тайната на мярката; че ... |
|
Силвия Кристъл е автор на нашумялата трилогия "Плътта на пеперудата" и "Ловът на пеперудата", на романите "Довереникът", "Сезонът на лунатиците", "Играта на слепците", "Булевардът на лъжите", "Сърца от пепел", "Сласт", на трилърите "Анонимус", "Лявото око на Рембранд" и др."Макар и мъчително, преглеждането винаги е пречистващо.""Близостта не е в сливането на телата, а в единението на душите. В преплитането на мислите, в припламването на желанията, в преследването на мечтите.""От най-силните удари ... |
|
"През всеки час - на сън и свяс, въпрос един единствен ме смущава - Живея ли за Божията слава? Или в съблазън за бъдна казън аз сея сам всред слабите духовно и вдъхвам им дихание отровно?... Да бъдеш глух задрямал дух към Божието благодатно слово, то - смъртното ти ложе е готово!... И ден и нощ, и слаб и в мощ, въпрос един единствен ме смущава - Работя ли за Божията слава?" Димитър Петканов ... |