Стихотворение с хриле Но ако пише стихове, той непременно ще остави една сълза в очите или драскотина в паметта ви… Борис Христов През тази нощ една звезда не спи и сякаш, че е фар на небосвода. Как ме привличат звездните лъчи! И шепотът ѝ звезден как ме води! Ще бъда много смела да доплувам до пристан сред сърцето, храм в душите. До белега, че всъщност съществувам за драскотина в паметта, сълза в очите. Въпрос на гледка Не чакам вече. Просто си живея. Ала кога Животът бил е простичък?! Подмамва те привидно откровено, поваля те небрежно вместо поздрав. Такъв си е. Такъв си го приемам. И връзката е здрава ... |
|
"Начинът на писане е съвсем различен от моя, но има поезия, образи, автентично чувство и в резултат - внушения, стигащи до четеца. Тези есенни пейзажи, дъждове, любовни настроения... Чувства се истинското, което ме радва." Валери Петров "Поезията му вълнува с полифонизма на своите философски послания, с атрактивността на изобразителните си открития и с красотата на съдбовни пророчества. Количките на неговите богати метафори не разнасят бутафорни цветя, а ни водят към неочаквани, но изненадващи философски прозрения." Петър Анастасов "Стиховете на Иван Странджев правят впечатление с единната ... |
|
"Приятелю повярвай ми Аз съм само гост който идва Потропва на вратата и си отива А не оставя след себе си нито глас Нито потропване нито дума да го спомене Нито диря от своите нозе под лампата на стълбището Нито сянка на стената Нито глас нито дума нито крачка Гост който идва почуква и си отива В една вечер която започва преминава през олука И се забравя Като някой когото очакват и не идва Онази раковина на вашата маса ми напомня за далечни пътувания Но аз само ще потропам на вратата И ще си отида Отида Съвсем." ... |
|
"В новата поетична книга на Силвия Чолева с метаморфозното заглавие "От небето до земята" се изправя една зряла и самоосъзната личност с умението да спазва деликатна дистанция между своя и лирическия Аз. Една поезия, потопена в езика, с вкус към детайла, с нелекия път на тревожното съществуване и личностното отстояване и с вяра в човешкото самопостигане." Иван Теофилов "Респектиран съм от зрелостта на книгата. Измежду всички нас Силвия е най-близкият ученик по поезия на Иван Теофилов. В този смисъл за мен заглавието на тази книга е факт, че "сетивата вдъхновяват". Поезията на Силвия ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захарий Стоянов". ... Духовните пътешетвия на Коста Качев . Днешната българска култура е удивителен организъм, чиято енергия непредвидимо се разлива, надскача и обезсмисля всякакви жанрови и тематични граници. Тази мобилност, жизненост и постоянна променливост прави възможна появата на интересни таланти във всички области. Ядрени физици пишат нежна лирика, патоанатоми творят в областта на класическата музика, биохимици създават увлекателни разкази, актьори и философи правят интригуващи опити в сферата на пластическите изкуства ... |
|
Тази книга е една от формите на свободомислието. Майсторски написана, напрегната, пулсираща, тя говори за видяното, преживяното и обичаното. Превръща универсални мотиви в тайни специални послания. Лишеният от тривиалност диалогизъм провокира читателя да премине през неизвестността на предстоящото. Езикът на книгата е омагьосващ и мощен, дълбок и покъртителен. Подбужда към лично просветление. "Не харесвам реалността ... нов пламък, нова искра, нова мисъл, нова мечта...""Не съм обикновен... мечтите ми са високо над хоризонта, мога да постигна всичко..." Ремина Алексиева и Виктор Пращов са талантливи ... |
|
"Как се пише честна поетична книга? Лесно е, само трябва да си Радослав Симеонов и да не бягаш от себе си. Не защото акцент в тази книга е автобиографичният момент (има го, разбира се). А защото Радо не играе с метафорите, а живее в тях. Това често е болезнено мероприятие, но пък е гаранция за хубава поезия. Вълнуваща, без да е сантиментална. Мъжка, но съвсем не лишена от нежност. Уж... интровертна, застрахована в заглавието Монодиалози, а всъщност... с път към всеки, който ще я разлисти. Скъпи читателю, препоръчвам ти тази честна среща, защото може да се окаже, че е спасително огледало!" Камелия Кондова , ... |
|
"С теб се познаваме от години, минахме през сезоните на детството, младостта, зрялата възраст и сме на прага на мъдростта. Срещнахме се по пътя и аз си взех нещичко от тебе - думичка, смях, усещане за съдбовност, обич, приятелство, размах и увереност, че не е било случайно. Новата ми книга е в ръцете ти. Ето, връщам ти това, което си взех - стих, в който ще откриеш себе си. Не съм се щадила, претворих всичко, което ме развълнува, което преживях, което ме засипа в едни особени сезони - любов, среща, раждане, смърт... война... Сезони, които ме водеха по безлунните пътеки, където търсех себе си и... теб!" ... |
|
"Антологията е първи опит да се представи по-широко пред българския читател все още малко познатата поезия на Черна Африка. Като всеки първи опит, в нея неизбежно ще има и пропуски - някои поети не са застъпени достатъчно пълно, а други въобще отсъстват. Твърде оскъдни са биографичните данни за редица автори. Иска ни се да вярваме все пак, че антологията ще предизвика интерес сред многобройните любители на поезията у нас и ще потвърди думите на южноафриканския поет Ричард Райв."Николай Попов "Няма мелодии черни, мелодии бели, има само музика. И когато запеем, музика ще екне там, където свършва дъгата." ... |
|
В новата си книга "Девет бала любов" роденият в Бургас Пейо Пантелеев споделя с читателя важните тези от живота - любовта, приятелството, срещите, разделите, надеждите, съмненията, добротата, прошката... Любовта му към морето, многобройните и многолики негови превъплъщения помагат на поета да представи своите стихове така, че без мелодия, когато се четат, те звучат като песен. В живота си авторът е бил актьор, режисьор, художник, мим, поет, баскетболист, не обича "лесното", приема таланта като даденост, а живота - като безценен подарък. На своите читатели той пожела да изпитат поне... девет бала любов! ... |
|
...себе си в стихове изля... Раните кървящи той отвори и пред теб разкри своята тъга... ... "Лека нощ, Обич моя... Отдавна забравил си за мене ти... Обичаше ме, докато станах твоя и после захвърли ме, без да ти тежи... Лека нощ, спи спокойно - аз няма да те прокълна... В живота казват: "Връща се двойно" - но Омразата не е по-силна от Любовта!" Из "Ангелът проговори..." ... |
|
Приказна поема за красотата, верността и приятелството."Някога, дълбоко в земята, живеело едно мъничко зрънце. През дългата, мразовитата зима то мечтаело как ще покълне и как ще се срещне със златното слънце. И ето - дошла многоочакваната пролет. Лъчите на топлия Слънчо погалили нежно изстиналата земя." Из книгата ... |