Роман в девет новели. ... Роман в девет новели от фотожурналиста Габриела Соколова. Кой може да ни посъветва как да се освободим от демоните, които ни обитават и да намерим отговор на загадката, наречена живот? Да намерим онзи покой, който е отговор на вековния стремеж на човека да се извиси и да бъде признат. Дълъг ли е пътят от Чистилището до Рая? ... |
|
|
Париж, 2001 г. Янкел, сляп продавач на книги, и Ерик, най-добрият му приятел от детството, се срещат след дълги години далеч един от друг. Разделила ги е една ужасяваща нощ по време на германската окупация в малкия град, в който са израснали и в чиято гора са тичали лудо в надпревара за любовта на тяхното диво цвете Шионка. Ерик - вече известен писател - е тежко болен и не желае да си отиде преди да довърши книгата, която ще му донесе изкупление. Но за целта се нуждае от спомените на своя приятел евреин, който винаги е виждал далеч отвъд слепотата си. В продължение на месеци меката светлина в книжарница Тибо няма да ... |
|
|
Стенно учебно табло ... Табла с различни учебни теми за индивидуална работа. Ламинираната им повърхност дава възможност на детето да пише върху тях, без да се страхува, че ще сбърка. Само с едно изтриване на салфетката и упражнението може да се повтори стотици пъти от десетки деца. 52 x 77 cm Цветни илюстрации Двустранно ламинирани ... |
|
|
Приключенията на Мери Попинз и малките палавници от семейство Банкс са към своя край. Преди да се сбогуваме с тях, ще прочетем за невероятния празник Еньовден, когато всичко се преобръща с краката нагоре. Ще се срещнем и с новия съсед от номер осемнайсет, когото всички обикват. Памела Травърз (1904 - 1996 г.) е родена в Австралия, но прекарва по-голямата част от живота си в Англия. Става световноизвестна още с първия си роман за деца - Мери Попинз . ... |
|
|
При Буковски няма средно положение. Хората или го обичат, или го мразят. Случките от собствения му живот са шеметни и особняшки, също като разказите му. Легендарният Бук – откачалка, саможивец, любовник. Нежен и порочен. Текстовете му са натракани на машината директно от лудостта на нощта. "– нормалността е дефект – казва той и мята две-три хапчета в устата си. – господи, преподават ме в няколко университета, някакъв професор пише книга за мене... преведен съм на няколко езика... – сички сме превеждани. Одъртяваш, Буковски , отслабва ти джигерът. Стегни се. Победа или Смърт." Роден е в Германия, кръщелното му ... |
|
|
Ако на света живеят 6.5 милиарда човека, съществуват 6.5 милиарда сексуални фантазии. ... "Докато е време, трябва да разпуснем, да вземем от всеки и от всичко каквото можем да получим."Това е водещата максима за героите от честния и до болка откровен роман за нестандартните човешки отношения и интимни фантазии. На улицата на порнозвездите, секса, наркотиците, фетишизма, на специалните тематични секспартита, в подземните гей и лесби барове жени, мъже и травестити, преживели какво ли не в миналото, дават воля на страстите си, отпускат свитите си души и с пълни шепи грабят от свободата. Като всяко нещо и тя има ... |
|
|
Написах по-голяма част от разказите си в Пловдив. Поне за началото са „виновни” македонците от пловдивския квартал „Кючук Париж”. Появих се там преди известно време с току-що родено дете – едва оживяла и като по чудо... Македонците ме изведоха от унеса и болката и ме вкараха в потрес. Започнах да ги наблюдавам и написах няколко портрета за тях – недружелюбни, неотзивчиви, с несъразмерни тела, а пък душите им бяха нацяло... Надбягвах се с тях по улиците, блъсках се по асансьорите и си мислех, че всичко е точно както трябва да бъде – абсурдно като в „Параграф 22”, но на мястото си. Публикувах разказите-кримки и последва „ ... |
|
|
Иван Странджев е роден на 12.05.1953 г. в гр. Пловдив. Учи българска филология в СУ "Климент Охридски" до трети курс, след това записва и завършва театрална драматургия във ВИТИЗ "Кр. Сарафов". След завършване на висшето си образование се завръща в Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на стихосбирките: "Думи за спасяване" (1981), "Докосване на светлината" (1984), "Врата в небето" (1990), "Чудо" (1990), "Сънища" (1993), "Всичко това" (2008), и на сборника "Три пиеси" (2005). Негови пиеси са играни в различни ... |
|
|
"Животът е пътуване, дестинациите са неизброими, а най-важната от тях си ти самият в различните ти роли, възрасти, състояния. Или човекът когото искаш да срещнеш, приятелят, любимият, близкият. Но твърде често улиците са еднопосочни, също както и билетите за бъдещето. И се разминаваме, крачейки в една посока. Или не се срещаме, просто защото вървим рамо до рамо, а не един срещу друг. Не можеш да вървиш срещу същността си, но успешно можеш да се разминеш със себе си, ако не си готов да се познаеш. А може би ние, хората, сме обречени да се разминем точно с онези пристигания, предназначени за нас. За да продължим да ... |
|
|
Пътят към правосъдието може да е постлан с лъжи... Адвокатът Мики Холър отново се занимава с дела, в които шансовете за победа са едно на милион. След като извежда от затвора несправедливо осъден мъж, той е затрупан с молби от лишени от свобода хора, които твърдят, че са невинни. Привлича на работа своя брат по баща - пенсионирания детектив от полицията на Лос Анджелис Хари Бош и му възлага да прерови писмата, като знае, че повечето твърдения ще бъдат фалшиви. Бош изважда игла от купата сено: жена, която е в затвора за убийството на съпруга си, заместник-шериф. Бош преглежда случая и вижда елементи, които не си пасват, ... |
|
|
Всеки от нас си има своята улица и всеки сам е най-добрият експерт по нея. ... В историите за улиците имаше някакъв магнетизъм, който ни държеше в състояние на превъзбуда понякога седмици наред. Научавахме неща за градовете, които никога не бяхме подозирали - като това, че циганките във Вършец познават улиците на града по-добре от всички останали, защото ги метат. Картата на България се променяше и в нея определени места придобиваха неочаквана плътност - Козлодуй ни стана симпатичен, защото хората бяха много откровени за града си; Копривщица ни натъжи, защото разбрахме, че там Голямата история е затиснала малките и че ... |
|
|
В едни други, по-различни времена... Тук децата нямат смартфони, нито следят в захлас новите интернет знаменитости. Те са на улицата, увлечени в своите въображаеми игри - и понякога попадат в съвсем истински приключения. И стават главните герои в тях. "Следите остават" и "Произшествие на тихата улица" са любими на цели поколения приключенски романи, които учат децата да са не само дръзки и наблюдателни, но и честни и достойни личности. Нещо, което сякаш се позабравя в нашето съвремие. "Идеологическият фон не може да бъде изтрит, но центърът на всичко е Приключението - това Приключение, към което ... |
