Созополският Чудомир разбива каси."Всъщност разбивал ги е преди 1990. Сега ще ви разбие от смях и ще ви открадне сърцето. Четвъртата книга на Савко Калата представя най-доброто от него - изкусителен разказвач, непресторен повествовател на покъртителни житейски истории и - най-важното - един от най-сладкодумните писатели събеседници, които можете да срещнете днес. Защото разказите на Савко създават усещането, че сте поседнали под някоя натежала смокиня на самата улица "Рибарска" с филджан подбрана ракия от знаменития "Казан на Савко" и историите, които четете всъщност ги чувате от първа ръка. С ... |
|
Париж, 2001 г. Янкел, сляп продавач на книги, и Ерик, най-добрият му приятел от детството, се срещат след дълги години далеч един от друг. Разделила ги е една ужасяваща нощ по време на германската окупация в малкия град, в който са израснали и в чиято гора са тичали лудо в надпревара за любовта на тяхното диво цвете Шионка. Ерик - вече известен писател - е тежко болен и не желае да си отиде преди да довърши книгата, която ще му донесе изкупление. Но за целта се нуждае от спомените на своя приятел евреин, който винаги е виждал далеч отвъд слепотата си. В продължение на месеци меката светлина в книжарница Тибо няма да ... |
|
При Буковски няма средно положение. Хората или го обичат, или го мразят. Случките от собствения му живот са шеметни и особняшки, също като разказите му. Легендарният Бук – откачалка, саможивец, любовник. Нежен и порочен. Текстовете му са натракани на машината директно от лудостта на нощта. "– нормалността е дефект – казва той и мята две-три хапчета в устата си. – господи, преподават ме в няколко университета, някакъв професор пише книга за мене... преведен съм на няколко езика... – сички сме превеждани. Одъртяваш, Буковски , отслабва ти джигерът. Стегни се. Победа или Смърт." Роден е в Германия, кръщелното му ... |
|
Стенно учебно табло ... 52 x 77 cm Цветни илюстрации Двустранно ламинирани Табла с различни учебни теми за индивидуална работа. Ламинираната им повърхност дава възможност на детето да пише върху тях, без да се страхува, че ще сбърка. Само с едно изтриване на салфетката и упражнението може да се повтори стотици пъти от десетки деца. Настоящото издание е одобрено от МОН и е съвместимо с учебната програма за 2023/2024 г. Ако имате нужда от подвързия за различни формати учебници, тетрадки и учебни помагала, посетете нашата специална секция Подвързии . ... |
|
Приключенията на Мери Попинз и малките палавници от семейство Банкс са към своя край. Преди да се сбогуваме с тях, ще прочетем за невероятния празник Еньовден, когато всичко се преобръща с краката нагоре. Ще се срещнем и с новия съсед от номер осемнайсет, когото всички обикват. Памела Травърз (1904 - 1996 г.) е родена в Австралия, но прекарва по-голямата част от живота си в Англия. Става световноизвестна още с първия си роман за деца - Мери Попинз . ... |
|
Ако на света живеят 6.5 милиарда човека, съществуват 6.5 милиарда сексуални фантазии. ... "Докато е време, трябва да разпуснем, да вземем от всеки и от всичко каквото можем да получим."Това е водещата максима за героите от честния и до болка откровен роман за нестандартните човешки отношения и интимни фантазии. На улицата на порнозвездите, секса, наркотиците, фетишизма, на специалните тематични секспартита, в подземните гей и лесби барове жени, мъже и травестити, преживели какво ли не в миналото, дават воля на страстите си, отпускат свитите си души и с пълни шепи грабят от свободата. Като всяко нещо и тя има ... |
|
Написах по-голяма част от разказите си в Пловдив. Поне за началото са „виновни” македонците от пловдивския квартал „Кючук Париж”. Появих се там преди известно време с току-що родено дете – едва оживяла и като по чудо... Македонците ме изведоха от унеса и болката и ме вкараха в потрес. Започнах да ги наблюдавам и написах няколко портрета за тях – недружелюбни, неотзивчиви, с несъразмерни тела, а пък душите им бяха нацяло... Надбягвах се с тях по улиците, блъсках се по асансьорите и си мислех, че всичко е точно както трябва да бъде – абсурдно като в „Параграф 22”, но на мястото си. Публикувах разказите-кримки и последва „ ... |
|
Иван Странджев е роден на 12.05.1953 г. в гр. Пловдив. Учи българска филология в СУ "Климент Охридски" до трети курс, след това записва и завършва театрална драматургия във ВИТИЗ "Кр. Сарафов". След завършване на висшето си образование се завръща в Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на стихосбирките: "Думи за спасяване" (1981), "Докосване на светлината" (1984), "Врата в небето" (1990), "Чудо" (1990), "Сънища" (1993), "Всичко това" (2008), и на сборника "Три пиеси" (2005). Негови пиеси са играни в различни ... |
|
Стенно учебно табло ... Табла с различни учебни теми за индивидуална работа. Ламинираната им повърхност дава възможност на детето да пише върху тях, без да се страхува, че ще сбърка. Само с едно изтриване на салфетката и упражнението може да се повтори стотици пъти от десетки деца. 52 x 77 cm Цветни илюстрации Двустранно ламинирани ... |
|
"Животът е пътуване, дестинациите са неизброими, а най-важната от тях си ти самият в различните ти роли, възрасти, състояния. Или човекът когото искаш да срещнеш, приятелят, любимият, близкият. Но твърде често улиците са еднопосочни, също както и билетите за бъдещето. И се разминаваме, крачейки в една посока. Или не се срещаме, просто защото вървим рамо до рамо, а не един срещу друг. Не можеш да вървиш срещу същността си, но успешно можеш да се разминеш със себе си, ако не си готов да се познаеш. А може би ние, хората, сме обречени да се разминем точно с онези пристигания, предназначени за нас. За да продължим да ... |
|
Всеки от нас си има своята улица и всеки сам е най-добрият експерт по нея. ... В историите за улиците имаше някакъв магнетизъм, който ни държеше в състояние на превъзбуда понякога седмици наред. Научавахме неща за градовете, които никога не бяхме подозирали - като това, че циганките във Вършец познават улиците на града по-добре от всички останали, защото ги метат. Картата на България се променяше и в нея определени места придобиваха неочаквана плътност - Козлодуй ни стана симпатичен, защото хората бяха много откровени за града си; Копривщица ни натъжи, защото разбрахме, че там Голямата история е затиснала малките и че ... |
|
Романът бе отличен с трета награда сред номинираните за най-значимата руска национална литературна премия "Голямата книга" за 2007 г. Дина Рубина обича вкуса на сладката отрова да издирваш човека във времето. Рови в своя живот паралелно с разтърсващата съдба на героинята си Вера, дели с нея неповторимо следвоенно детство под гъстия мед на ташкентското слънце, житейските им пътеки се кръстосват по света, където ги отнасят пороите на времето... Вера Шчеглова още като дете издига около себе си високи светли стени. Очите и сякаш са обърнати навътре, но хищно улавят от околния свят всички отблясъци, сенки, люспици ... |