Пътят към възкресението

Пътят към възкресението Майкъл Конъли Времетраене: 1:05 мин. Майкъл Конъли Времетраене: 1:41 мин. Нека помним - част 2: Още истории от историята Росен Петров Времетраене: 1:08 мин. Астрологична прогноза 2026 Гал Сасон Времетраене: 1:27 мин. Градина Крисмъс Трий Лори Гилмор Времетраене: 1:15 мин. Наръчникът на Ванилия за добри дела Катя Антонова Времетраене: 1:05 мин. Жигосаният Робърт Галбрейт Времетраене: 1:13 мин. Ози Озбърн. Прощален ритуал - Автобиография Времетраене: 1:18 мин. Владетелят на стара Велика България Сетлозар Попов Времетраене: 1:17 мин. Закуска с мистър Дарси Емилия Блау Времетраене: 1:04 мин. Голяма книга за 10 столици в Европа Румяна Николова, Николай Генов Времетраене: 0:58 мин. 100 стихотворения Тил Линдеман Времетраене: 0:49 мин.

Пътят към правосъдието може да е постлан с лъжи...

Адвокатът Мики Холър отново се занимава с дела, в които шансовете за победа са едно на милион. След като извежда от затвора несправедливо осъден мъж, той е затрупан с молби от лишени от свобода хора, които твърдят, че са невинни. Привлича на работа своя брат по баща - пенсионирания детектив от полицията на Лос Анджелис Хари Бош и му възлага да прерови писмата, като знае, че повечето твърдения ще бъдат фалшиви.

Бош изважда игла от купата сено: жена, която е в затвора за убийството на съпруга си, заместник-шериф. Бош преглежда случая и вижда елементи, които не си пасват, както и несъответствия в действията на шерифско управление, готово да въздаде бързо правосъдие за убийството на един от своите.

Сега на Холър му предстои трудна битка в съда - Давид, който се бори с Голиат, за да оправдае клиентката си. Пътят и на адвоката, и на следователя е изпълнен с опасности. Има хора, които не искат случаят да бъде преразгледан, и няма да се спрат пред нищо, за да попречат на екипа мечтатели Холър - Бош да открие истината.

Книгата е част от поредицата Кралете на трилъра на ИК Бард.

"Март - Купата сено

Бош беше опрял писмото на волана. Отбеляза, че печатът е четлив, а полетата са чисти. Писмото беше на английски, но не без грешки. Имаше правописни, а някои думи бяха използвани неправилно. "Не съм го направила и искам да ви заема, за да очистите името ми." Последният ред привлече вниманието му: "Адвокатът каза, че трябва да се призная за виновна или ще получа доживотна присъда за убийство на служител на реда." Бош обърна листа, за да види дали на гърба не е написано още. В горната част имаше отпечатан номер, което означаваше, че някой от разузнавателното звено в Чино поне е прегледал писмото, преди да бъде одобрено и изпратено.

Внимателно прочисти гърлото си. Наболяваше го след последната процедура и не искаше да влошава нещата. Прочете отново писмото. "Не го харесвах, но той беше баща на детето ми. Не бих го убила. Това е лъжа." Поколеба се, несигурен дали да сложи писмото на купчината с възможните клиенти или на купчината с отхвърлените. Преди да успее да вземе решение, дясната врата се отвори и Холър се качи, вдигна купчината непрочетени писма от седалката и ги хвърли на таблото.
– Не получи ли съобщението ми?
– Съжалявам, не съм си чул телефона - отвърна Бош.

Сложи писмото при другите на таблото, запали линкълна и попита:
– Накъде?
– Към окръжния съд до летището - отвърна Холър. – И закъснявам. Надявах се, че ще ме чакаш отпред.
– Съжалявам.
– Аха. Можеш да го кажеш на съдията, ако закъснея за изслушването.

Бош включи на директна предавка и потегли. Стигна до Бродуей и зави към северния изход на шосе 101. Кръговото беше осеяно с палатки и коптори от кашони. Резултатите от последните кметски избори бяха решени въз основа на обещанията на кандидатите кой от тях ще се справи по-добре с проблема с бездомните в града. Досега Бош не беше забелязал никакви промени. Прехвърли се на магистрала 110 в южна посока, която в крайна сметка щеше да го отведе до магистрала Сенчъри, по която се стигаше директно до летището.
– Има ли нещо интересно? - попита Холър.
Бош му подаде писмото от Лусинда Санс. Холър започна да го чете, после провери името и каза:
– Жена. Интересно. Каква ѝ е историята?
– Убила е бившия си - отвърна Бош. – Изглежда, е бил полицай. Приела е да не оспорва вината си по обвинението в непредумишлено убийство, защото са я заплашили с доживотна присъда без право на обжалване.
– Непредумишлено убийство...

Холър продължи да чете, след това метна писмото върху купчината писма, които беше хвърлил на таблото.
– Това ли е най-доброто, което имаш?
– Засега - отвърна Бош. – Все още имаме доста работа.
– Казва, че не е била тя, но не споменава кой го е направил. Какво можем да заключим от това?
– Не знае кой е бил. Затова иска да ѝ помогнеш.

Бош шофираше мълчаливо, докато Холър проверяваше телефона си, а после се обади на мениджъра си Лорна, за да прегледа календара му. Когато свърши, Бош попита колко време ще прекарат на следващата спирка.
– Зависи от клиента ми и неговия свидетел за смекчаване на вината - отговори Холър. – Иска да пренебрегне съвета ми и да обясни на съдията защо всъщност не е чак толкова виновен. Предпочитам синът му да моли за милост за него, но не съм сигурен дали ще се появи, дали ще говори и как ще протече изслушването.
– Какъв е случаят? - попита Бош.
– Измама. Заплашват го осем до дванайсет години. Искаш ли да влезеш и да гледаш?
– Не, мисля, че докато сме там, може да се отбия да видя Балард, ако е на работа. Не е далеч от сградата на съда. Пиши ми, когато приключиш, и ще дойда.
– Ако изобщо чуеш, че си получил съобщение.
– Тогава просто ми позвъни. Това ще го чуя.

След десет минути спря пред сградата на съда на улица Ла Синега.
– Айде, чао - подхвърли Холър, докато слизаше. – И да си включиш телефона.
След като затвори вратата, Бош нагласи телефона си според инструкциите. Беше пропуснал да спомене на Холър за частичното си оглушаване. Лечението на рака в Калифорнийския университет се беше отразило на слуха му. Досега нямаше проблеми с гласовете и разговорите, но някои електронни шумове бяха на границата на обхвата му. Експериментираше с различни мелодии на звънене и текстови сигнали, но все още търсеше подходящата настройка. Междувременно, вместо да се ослушва за входящи съобщения или обаждания, разчиташе повече на съпътстващите ги вибрации. Но по-рано беше сложил телефона си в поставката за чаши на колата и затова беше пропуснал както звука, така и вибрацията, когато Холър му беше съобщил, че иска да го чака пред сградата на съда в центъра на града.

Позвъни на Рене Балард. Тя вдигна веднага.
– Хари?
– Здрасти.
– Добре ли си?
– Разбира се. В Амансън ли си?
– Да. Какво става?
– Наблизо съм. Става ли да се отбия за няколко минути?
– Чакам те.
– Идвам.

Центърът Амансън се намираше в Манчестър на десет минути път. Там се набираше и обучаваше повечето от персонала на полицейското управление в Лос Анджелис. Но в него се помещаваше и архивът на отдела за неразкрити случаи - шест хиляди неразкрити убийства от 1960 г. насам. Отделът за неразкрити престъпления, по които разследването продължаваше, се помещаваше в преградена секция за осем души в края на всички редове рафтове с папки с материали по дела за убийства. Бош беше идвал тук и преди и го смяташе за свещена земя. Над всеки ред, над всяка папка беше надвиснало отложеното засега правосъдие.

На рецепцията получи табелка за посетител, която да закачи на джоба си, след което го пратиха в архива при Балард. Бош отказа ескорт под претекст, че знае пътя. След като мина през вратата на архива, тръгна покрай редицата рафтове, като следеше с поглед годините на делата върху индексните карти, залепени по гърбовете на папките.

Балард беше зад бюрото си в задната част на отдела, в откритото пространство след рафтовете. Само една от другите прегради беше заета. В нея седеше Колин Хатърас, експерт по изследователска генетична генеалогия (ИГГ) в отдела и таен медиум. Колин видя Бош и на лицето ѝ се изписа щастливо изражение. Чувството не беше взаимно. Преди година Бош беше служил за кратко в изцяло доброволния екип за разследване на неразкрити случаи и беше влязъл в конфликт с Хатърас заради предполагаемите ѝ хиперемпатични способности.
– Хари Бош! - възкликна тя. – Каква приятна изненада!
– Здравей, Колин - кимна Бош. – Не предполагах, че можеш да бъдеш изненадана.
Тя запази усмивката си, докато осмисляше заяждането му, после каза:
– Все същият си.
Балард се обърна на въртящия се стол и се намеси в разговора, преди характерът му да е преминал от сърдечен в свадлив.
– Хари, какво те води насам?

Бош се приближи до Балард и се завъртя леко, за да се подпре на разделителната стена на кабината. По този начин обърна гръб на Хатърас. Сниши глас, за да може да говори насаме с Балард, доколкото бе възможно.
– Току-що закарах Холър до съда на летището. Помислих си, че мога да прескоча да видя как вървят нещата тук.
– Добре вървят - каза Балард. – Досега тази година сме приключили девет случая. Голяма част от тях са благодарение на ИГГ и добрата работа на Колин.
– Чудесно. Вкарахте ли някои хора в затвора или вече бяха в категорията изчистени други?

При разследванията на неразкрити случаи често се случваше ДНК да доведе до заподозрян, който отдавна беше мъртъв или вече беше в затвора за други престъпления с доживотна присъда. Това, разбира се, решаваше случая, но той се водеше в регистрите като изчистен друг, тъй като решаването му не водеше до наказателно преследване.
– Не, вкарахме няколко души в ареста - обясни Балард. – Бих казала, че са около половината. Основното нещо обаче са семействата. Само ги информираме дали заподозреният е жив или мъртъв.
– Ясно. - Бош поклати глава."
Из книгата

Името на американския писател Майкъл Конъли е добре известно на всички фенове на трилърите и криминалните романи. С повече от тридесет заглавия, продадени в над шестдесет милиона копия и преведени на 39 чужди езика, той е един от най-продаваните съвременни автори. Едва с дебютния си роман, Черното ехо (The Black Echo), Конъли грабва престижната награда на Mystery Writers of America. Герой в книгата е легендарният детектив Хари Бош, с който писателят си спечелва много верни читатели. През 1994 г. Президентът Бил Клинтън излиза от книжарницате пред очакващите го камери, държейки в ръка копие от Блондинка в бетона (The Concrete Blonde) - едва трети роман за Майкъл Конъли. По някои от романите са направени телевизионни адаптации, а през 2002 г. един от тях (Blood Work), се появява и на широкия екран. Филмът е под режисурата на Клинт Истууд. Адвокатът с Линкълна е друг бестселър, чийто сюжет е адаптиран за кинолента - с участието на звездата Матю Макконъхи като Мики Халер.

Майкъл Конъли е автор на още световни бестселъри, сред които Черната кутия, От погрешната страна на раздялата, Блудна луна, Мъртво вълнение и други. Ето и историята на живота и творчество на Майкъл Конъли:

Писателят е роден на 21 юли 1956 г. във Филаделфия. Семейството се премества във Флорида. Баща му е строителен предприемач и след като завършва гимназия, Майкъл Конъли крои планове да продължи семейната линия. Записва се в Университета във Флорида, но учебната програма по строителство не предизвиква у него голям интерес и той си взима 18-месечна почивка от курсовете. През това време работи, като заема незначителни дъжности. Но тъкмо това е и времето, в което той открива за себе си творчеството на Реймънд Чандлър. По собствените му думи, това променя живота му. Той става запален фен и само за няколко седмици прочита всички книги на Реймънд Чандлър. "Тогава имах желанието не само да чета тези книги - споделя Майкъл Конъли - исках да ги напиша". Той има известни колебания да съобщи на баща си за своето решение.

Двамата обсъждат семейния строителен бизнес и шансовете на Майкъл да се прехранва като романист. Те стигат до извода, че за да има поглед върху престъпния свят, Майкъл трябва да бъде адвокат, ченге или репортер. След като решението е окончателно, Майкъл Конъли взима магистърска степен по журналистика, както и степен по творческо писане, където един от неговите учители е романистът Хари Кройс.

След завършването си през 1980 г., няколко години Майкъл работи за различни периодични издания като криминален репортер. Едновременно с това, макар и в недостатъчен обем, той пише художествена литература и не предава първоначалната си идея. Написаното през този период той счита за недостатъчно добро и не прави опити да го издаде - това е част от учебния процес. Но работата му му дава важно предимство: той ежедневно става свидетел на случки от подземния свят, в които служителите на закона се опитват да спрат престъпността и да запазят собствения си живот. Драматични човешки истории са разказани и с интервютата (съвместно с други репортери) с оцелелите от голяма авиационна катастрофа. Този материал на списанието, за което работи Майкъл Конъли, получава голям отзвук в обществеността и редица награди - включително Пулицър. Скоро след това Майкъл получава предложение за работа като криминален репортер за едно от най-големите печатни издания - Лос Анджелис Тайм. Тогава писателят (вече женен за приятелката си Линда Маккейлъб), се премества в Лос Анджелис. Този успех в кариерата на журналист дава нов тласък и на творчеството му.

Той започва внимателно наблюдава разследващите - начинът по който те използват информацията и си взаимодействат. Говори с около 100 детективи на седмица. Много от неговите наблюдения са използвани за изграждането на образа на Хари Бош, който ще стане известен в цял свят. Хари Бош се появява още в първия роман - Черно ехо. След стандартните четири отказа, през 1992 г. са отпечатани първите 15 000 копия от книгата. От тях първоначално са продадени 12 000.

Е, въпреки спечелената престижна награда и възторжените отзиви на читателите, грандиозният успех не идва за една нощ. След Черно ехо, Майкъл Конъли продължава да работи като журналист, а романите се поместват в оставащото време. Въпреки това, след публикуването на четвъртия роман, той вече е достатъчно уверен в потенциала си, за да се отдаде изцяло на творчеството си. През годините се появява и дългият списък с бестселъри, наградите и феновете във всяка точка на света. Поредицата за детектив Хари Бош се разгръща в повече от двадесет романа. Днес Майкъл Конъли прекарва времето си във Флорида и Калифорния. Освен писател, той е и изпълнителен продуцент на поредицата от филми на Amazon Studios, базирана на разследванията на неговия най-известен герой.

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg