"Нощни мелодии I и една богиня се изляга безмълвно Лицето, застинало в изгрева, се е взряло във мене, гледа ме втренчено и се изгубва в пътеките с безкраен бръшлян покрити с листа-зари целите бездънен ров с неразгадана тайна и оранжевата премяна на слънцето и Венера, в хладката гръд на нощта се явяваха зов се въздига из заревото на деня снежна тишина натежава о, панделката от косата ми е паднала взряно в мене, застинало е лицето съзерцава като сянка, осъзнава живота си с белотата и тежестта на снега върху пръстта с цвят на рози от земната твърд идещ отдъхва си лицето в синя делва сега и полека избледнява" ... |
|
|
Людмила Балабанова е завършила Техническия университет в София, където работи като преподавател по компютърни системи. Публикувала е четири книги с поезия: "Драскотина от звезда" (1992); "Светулката знае..." (1996); "Песен на щурец. 33 хайку" (2002); "Храна за луната" (2004), "Прашинки в слънчевия лъч" (2007). През 2003 г. изнася доклад и чете свои хайку стихотворения на Втората конференция на Световната хайку асоциация в гр. Тенри, Япония. ... |
|
|
Иванка Могилска е родена през 1981 г. в гр. Пловдив. Завършила е шест семестъра режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. В момента следва „Връзки с обществеността” в СУ „Св. Климент Охридски”. Публикувала е стихотворения в различни вестници и списания. Първата и книга със стихове „ДНК” (ИК „Жанет 45”) спечели наградата за поетичен дебют (Пегас) в конкурса „Южна пролет” (София) през 2005 г. „ДНК” е първата и стихосбирка, издадена с конкурс на Дружество на пловдивските писатели и Издателска къща „Жанет 45”, организиран в рамките на книжния фест „Пловдив чете”. Макар и странно за нейната възраст, авторката ... |
|
|
"Читателите на "Литни, хвани ни" ще се потопят в свят, където нищо не остава незабелязано и неотбелязано, както и нищо не е без предназначение и дълбок смисъл. Вдъхновени сме от панорамността на авторския поглед, съчетана със способността да се взре в отделни детайли. Градове оживяват, придобиват характери и внушават деликатни емоции. Отношенията между хора или между хора и природа ни вълнуват и ни приобщават с тяхната изящност и честност. Същевременно авторката не се страхува да задава смущаващи въпроси: "Кое е разумно?", "Дали са достатъчни тези кървави лаври?", "А ти, ти какво ... |
|
|
Текстовете от настоящото издание чертаят собствените ми поетически търсения, вместени в любовните перипетии между две други усилия, между две други книги. Не съм си и помислял да ги издавам, смятах да ги оставя на паметта и съдбата. И не поради вазовски свян и патриаршески съображения, а по-скоро поради някакъв естетски страх, за който споменах вече. Поместените текстове тук нямат характер на мистификация, макар идеята за подобно начинание дълго да отлежава в главата ми. Напротив, в тези редове авторът сваля доброволно воалите си, като дама, която разкрива даровете си, но не съвсем, защото внимателното око може да ... |
|
|
Влюбване Едно дете си люлее краката седнало зад очите ти като на стола на порасналия си брат и очаква да го поемат двете ръце на мама двете ръце на татко да го подхвърлят към небето и там някъде по средата малко преди да се приземи стомахът му се е свил на топка и предчувства ... |
|
|
Антология 10 български поетеси ... Не особено познато в Турция се оказва „явлението” жена-поет. Може би в това вижда едно допълнително предизвикателство и прекрасният преводач от български на турски Хюсеин Мевсим, за да представи в антологията „10 български поетеси ” няколко от съвременните женски имена в поезията - Божана Апостолова , Валентина Радинска , Екатерина Йосифова , Кристин Димитрова , Малина Томова, Миглена Николчина, Мирела Иванова, Надежда Радулова , Силвия Чолева и София Несторова. И нещо любопитно – когато приключва работата си, преводачът споделя в писмо до издателството: „Неописуема е болката ми ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Мигът на любовта е озарение. Това може да се открие в поезията на Лалич. При него и "нелюбовните" стихотворения звучат като любовни. Той гледа на света с влюбени очи и изпълва поезията си с лирически интензитет. Преводът на стиховете е на Светлозар Игов. "Като зеница свих се, твърде късно към този свиреп блясък пригодена, И, вече на земята, жаркото си чело Прислоних на ръката. След това моето име се разпадна по-бързо от нежната плът в гъста горчивина. Забравила съм да броя, дишам И се обръщам. Бях празнина, ... |
|
|
"Антон Кабрански е от авторите, които знаят силата и значението на думите. Новата му книга "Длетото на думите" завладява със свежестта на поетическата си образност, с ефирния и нежен лирически рисунък и със способността на автора да отразява тревожния дух на времето, в което живеем." Иван Гранитски "Не е време за поезия... А Кабрански пише... Още по-чувствено, по-страстно и по-тъжно за любовта, която сме имали или сме нямали. Кой знае. А дали е любов за един любовен, двучасов, откраднат следобед? Или е любовта - позната и удобна? Нали все е любов, и все има смисъл да пишеш за нея. Това са ... |
|
|
Всяка лирическа сбирка на Валери Станков вълнува, тревожи и предизвиква възторг и трепет у читателите. Той е едносъщ, но и винаги различен. Ту ще ни изненада със съвършено неочаквана трактовка на най-баналната тема и ще изтръгне от нея скритата й изкусителна красота, ту ще ни потопи в бездните на свръхсложни екзистенциални и есхаталогически размишления, сякаш в някакъв несъзнателен шепот реплика Хайдегер или Киркегор ."буквар за влюбени" е книга, която цялостно ще преобърне представите на съвременната критика за границите и пределите на поетическото изображение. Стихотворенията на Валери Станков в нея приличат ... |
|
|
За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя махмурлука с чаша бира? За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя на маслината солта вечерна с глътка сутрешна вода? За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя скуката на половия глад с красивата женска досада? ... |
|
|
"Непримиримостта, изгарящата воля на лирическия герой на Въглемир Тъжин, тоест Искрен Веселинов, на моменти има богоборчески характер. Той знае, че може да счупи "стъклото на страха", да открие "края на кръга", където достигналите съвършена пълнота се превръщат в "мъдри синове на есента". Любовното опиянение се трансформира от неудържим копнеж в стоическо страдание. Той усеща, че нощта превръща преплетените тела на влюбените във водопади, чиито безмълвен грохот на страстта оглушава всичко, но е убеден, че по-значима е братската любов на сродните души, любовта към Отечеството и към ... |
