"Аз съм поет без име. Написала съм много стихове, за да чуя гласа на душата си, за да чуя гласа на душите ви. Познала съм любовта и смъртта едновременно и затова ги докосвам внимателно. Страхувам се да не изчезнат. Защото любовта е в началото, а смъртта в края на пътя и всички вървим по него, кой както може. Аз съм излязла от земята и ще се превърна на шепа пръст. Затова стиховете ми са здраво свързани с нея. Когато ми е студено, когато ви е студено, вземете късче красота и го сложете между дланите си. То ще ви дари с обич и светлина, която вдига щорите на мъртвия живот. Моята поезия е едно малко камъче в обувката, ... |
|
Българска критика за унгарски книги - 2000 - 2010. Съставител - Пламен Дойнов . ... Книгата съдържа български критически текстове за унгарски книги, издадени в България през първите десет години на XXI век. Включени са близо петдесет рецензии, които не просто регистрират появата на нови унгарски заглавия, преведени на български език между 2000 и 2010 г., а ги четат отблизо, тълкуват ги, поставят ги в различни контексти. Сред авторите на подбраните текстове присъстват едни от най-проницателните съвременни български критици - наблюдатели и анализатори, които изграждат образа на българската критика от началото на века. ... |
|
Четвъртата книга от поредицата "Български народни приказки" голямата ни фолклористка Лозинка Йорданова е посветила на обикновения човек и на обикновения живот. Напети момци задирят кръшните моми, зли свекърви мъчат чевръстите си снахи, работливи стопани учат на труд мързеливите си невести и още много, много други малки и големи, млади и стари образи от стародавни времена оживяват от страниците на книгата. Но макар да е живял преди стотици години, народният разказвач ни нашепва непреходни истини - че винаги побеждава доброто над злото и умът над глупостта. В българската народна приказка са търсили вдъхновение ... |
|
"Разказвачът е почти невидим, а главните герои в повечето истории са жени. Много от тях са прокудени от войната, често в Киев, от райони с тежки сражения през 2014-а. Мащабът на техните светове е почти винаги домашен, но през обектива на Белорусец незначителни действия и срещи придобиват митологична значимост... Ефектът е сякаш Исак Бабел и Светлана Алексиевич са си родили дете." Клеър Месуд, Harpers "Белорусец постига впечатляващ баланс между моментното страдание и вечните механизми за справяне, наречени хумор и въображение. (...) Много от тези 32 разказа са дълги едва по страничка, но силата им е в ... |
|
Авторските приказки на Иглика Дионисиева са едновременно монументални и крехки. Гласът на писателката ги извайва от древен камък, но после ги оставя да се разсипят като месечина, да изтънеят и да забият блестящите си остриета в обърканото ни настояще. В тях често липсва жадуваният катарзис и след последната дума остават отворени врати, които понякога са рани. Това са приказки за вземането, за даването, за пречупването, за преминаването. "Приказките на Иглика не са детски в общоприетия смисъл. Те израстват от това, което е останало незасегнато, въпреки опустошителното пресищане. Връщат ни непреднамерено и безизкусно ... |
|
Стихосбирката е екзотичен остров, който няма да намерите на картата. Не го търсете в атлантическия триълъгник на смъртта, забулен в мрачни легенди. "Бермудският двуъгълник" е своеобразна библия на поетическия маринизъм. Хемингуей бе казал някога, че всяко кътче далеч от морето е скучна провинция, затова тази книга е виртуален билет към Касандра, Созопол, Венеция... "Бермудският двуъгълник" е любовна история между човек и Вода. История без край. "В такива дни морето ме побърква. И нечий глас навътре ме зове... Аз влизам във водата като в църква и там оставям свойте грехове". Из книгата ... |
|
"Празновремие" е книга, която провокира читателския интерес още със заглавието си. В нея са събрани стихотворения, емблематични за вътрешния светоглед на младата авторка Дарина Шопова - Станчева , поетични откровения, които всеки от нас носи като усещане в себе си, ако спре в забързаното време и се огледа в езерната вода на чувствата си. Празновремието е това, което пропускаме в надпреварата си с времето, незапълнените пространства на битието ни. След всяко стихотворение читателят ще усети как всъщност стих след стих авторката пълни затлачените ручейчета на любовта, болката, недоволството и надеждата, за да ... |
|
Стихове. ... "Поезията на Мира Душкова е пълна с неща, с мириси и гледки, тъй както други стихосбирки просто са изпълнени с думи. Може да се каже и така: тук гъмжи от птици, насекоми, хора и животни, уши, опашки, барабонки, джанки, леблебии, улици, кафенета, глезени, сандали... Разбира се, понякога добрата поезия може да проблясва и само в подобни изброявания, но умението на Мира Душкова е да разговори всичко това, да извлече усещане, спомен, смисъл от всяка конкретика. И още нещо много важно - тези стихове имат съзнанието (наречете го философско или филологическо) за непреодолимата напрегнатост и разцепване между ... |
|
След стихосбирката "Купидон е алкохолик", изписана в черно-бяло, дойде ред на поетична книга в розово. Облечете се в кашмирено-розово настроение и имайте наум, че докато разлиствате страниците може да ви се прияде розов захарен памук. Втората стихосбирка на поетесата Мариела Ганчовска "Сестра ми дойде" отново ще ви потопи в един шеметен свят на чувства и емоции, но този път на преден план е обичта между две сестри, между майка и дъщеря, между приятелки. В тази книга главни действащи лица са именно те - най-прелестните създания: жените. Разбира се, тук има място и за мъжете. Защото без тях просто не ... |
|
Редакция и съставителство: Невена Дишлиева-Кръстева. ... Благодарение на тези страници заедно събираме едно десетилетие, връщаме се към Синьото, Ах, Мария и Витамин Б, към москвич Алеко и касетките, в Созопол, какъвто беше някога. При други мили... Заедно сме riders on the storm, holy divers и absolute beginners. Завинаги в ягодовите полета. Недосегаеми и вечни. ... |
|
"Падане завинаги" е книга за човека, избрал унищожението като спасение. Целувка с Юда. Изповед пред бездната, която ни опрощава също с целувка. Втората стихосбирка на Нинко Кирилов надгражда "По-сурово" и поставя сериозния въпрос какво може да предстои след нея. Завършена в разпада си, книгата постулира липсата на път като единствения истински път и го следва до самия му край." Георги Гаврилов ... |
|
Поезията на Ацо Шопов отдавна е позната в Европа и по света, преведена е на най-големите световни езици и продължава да се превежда. Но в България до този момент тя е непозната, освен на един много тесен кръг от поети и специалисти. Поезията на Ацо Шопов пленява и очарова не само поради големия талант и майсторството на нейния автор, но и благодарение на своята възвишеност и идеализъм, които особено днес, в това бездуховно, прагматично и технологично време, изглеждат почти утопични и анахронични… Но всъщност тази поезия е универсална, обърната към Човека и изконните, вечни стойности, базисни и насъщни за човешкото ... |