"Новите стихове на Венцеслав Николов ме убеждават в нещо, за което по-скоро съм се догаждал. Често в мигове на униние съм си казвал, че ако умеех да свиря на някакъв инструмент, много по-ефективно бих надмогвал житейските несгоди. И ето, един виртуозен музикант посяга (не за пръв път) към словото, за да ни увери, че светът край нас е велико чудо, че независимо от всичко този живот е увлекателно приключение, че щастието е достъпно за всички хора и че имаме право да се стремим към него. Тази поезия е автентична, тя е поезията на този автор. Когато чета стихотворенията от новата книга, виждам Венци, който излиза ... |
|
|
"Портокал на Нинко Кирилов е невъзможността да познаваш някого и желанието да го познаваш. Книга, която може би. Не е. Но е. Неудържим експеримент с граматиката и синтаксиса на съществуването, които се разпадат до един делириумен поток на мисълта. А езикът е рана, в която влизаме. И докато мисълта дриблира, напредвайки с топката на съюзите, свързващи неизказаното, тази игра на смисли с ефекта на домино, това налудничаво инвентаризиране на чувствата, това квантово трептене между състоянието ела и действието или, между първото аз и последното ние, се разкрива като това, което всъщност вселюбовна поема. Това е нещо ... |
|
|
Константинос Кавафис , безспорно най-големият гръцки поет и един от най-значимите европейски поети на ХХ в., е роден в Александрия, Египет. Част от ранните си години прекарва в Ливърпул и Истанбул, но впоследствие се завръща в родния си град, който не напуска до края на живота си. В продължение на 30 години Кавафис работи като чиновник в министерство, а междувременно пише стихове, които обаче отказва да издаде в стихосбирки. Вместо това Кавафис предпочита да публикува поезията си в местни вестници и списания, и дори на листовки, които сам отпечатва и раздава на всеки, проявил интерес към творчеството му. Някои от най- ... |
|
|
"Стихосбирката Съновидения на Радослав Раяновски потапя читателя в света на обичащия човек. Той търси себе си в любовта. Любов е неговият всемир. Лирическите миниатюри изграждат мигове дотолкова прекрасни, сякаш не принадлежат на реалността, затова са отведени в пространството на съня. Ефирни, лишени от материалност, но притежаващи силата да възвисят духа, да го устремят в полет. Движението между сън и реалност не поражда напрежение, по-скоро отвежда към мечта или смирение. Сънят е спасение за душата, жадуваща истинност и красота. Незримото може да бъде уловено в съня. Такъв дар ни предлагат стиховете от Съновидения.& ... |
|
|
"Не съм ви ближна" е втората стихосбирка на поетесата Мария Лалева . Редактор е отново Маргарита Петкова. За разлика от първата "Личен архив", в която са подбрани творби от различни периоди, в "Не съм ви ближна" са включени само най-новите ѝ стихове. Емоционално и философски тези творби са по-наситени, темите обхващат дълбочината на реакцията на автора спрямо света, болката, предателството. Запазва се характерният ѝ стил на кратък изказ със задължителния мощен финал. Без излишна словесна орнаментика и със стремеж към изчистени описания на състояния, с втората си стихосбирка ... |
|
|
"Деликатна, но героична, за мен Всички същества на рамото ми е образец на дебютната книга. Тук поетичният език на Станимир Семерджиев е достатъчно хитър и дързък, за да окупира познатия ни свят и да го преобзаведе със съкровища, магьосници и гиганти, да заличи лекотата, с която се примиряваме, и да ни покаже, че това не е просто приказка, с която приспиваме действителността, а възможност за "бъдещ огън, който някога / децата ще прескачат." Анна Лазарова "дойде време да си поговоря с мелтемите, да стана едно с падините си, да кажа Здравейте! на всички същества, кацнали на рамото ми." Станимир ... |
|
|
Стихотворения и поеми. ... "Гласове на древни поети, амазонки, мъртви рейнджъри, небесни светила и призоваващи влюбени се преплитат в тази книга, водена от орфеевото разбиране за поезията като стихия, чиято задача е не да жали и разказва за автора си, а да слее прозрачната му сянка с други светове и съществувания. Наред с познатите лирически жанрове "Градът на амазонките" включва нови образувания като жанра на зирката ("жанрът на зирката е процеп в съня") и лирическия обект ("обектът е залепнал с крехките си крачета върху реалното като муха върху мухоловка"). Книгата събира както вече ... |
|
|
Затрогваща притча - едновременно истинска и вълшебна, която събира на едно място уменията на майката и мечтите на дъщерята. Ще се превърне ли момичето в жената, която майка му си представя, или ще върви по свой собствен път? Чудните разговори на дъщерята и майката в тази книжка ни отвеждат на семейно пътешествие, по време на което родителят и детето споделят заедно любимите си занимания - малката не може да е танцьорка и музикантка като мама, но умее да рисува и да съчинява стихове по-добре от нея. Сърдечните рими на Любомир Николов и илюстрациите на Полона Ловшин ни връщат към най-топлите мигове от детството и ни ... |
|
|
Избрани стихотворения от носителя на Националната награда за поезия "Иван Пейчев". ... |
|
|
Анастасия Стоева - критик, поет, илюстратор и аниматор, изучавала анимационно кино в Нов български университет. Публикува разкази, статии, сценарии и стихове в различни периодични издания, сред които шотландското списание за литература и превод Interpret, Cineuropa, Zippy Frames, Литературен вестник L'Europeo, Портал Култура и други. Пише редовно за културното издание Програмата, където работи като отговорен редактор до 2023 година, и списания Go Guide. Работи по редица късометражни анимационни филми, като през 2020 сърежисира и анимира българския сегмент от проекта на ASIFA Spiritus Mundi: Animating the World." ... |
|
|
"В съвременната българска поезия са единици авторите, чиито души са разкъсвани от толкова жестоки противоречия, от такъв страшен сблъсък между мечтата, бляна, илюзията и грубата действителност, както е при Пеньо Пенев . Творчеството на този поет става средоточие на конфликтите и обществените протуберанси на епохата. Краят на 40-те и началото на 50-те години на миналия век е време на големи и разтърсващи социални разломи и трансформации. Сменя се не само социалната парадигма, обществената и политическата система в България, но протичат противоречиви и драматични процеси в индивидуалното и общественото съзнание. ... |
|
|
"Поет и пътешественик, изследовател на морета и океани, но също и на трепетите на човешката душа, във Вятъра прегръщам Теодор Троев ни повежда на чудно пътешествие в света на словото, музиката и багрите. В предишната си стихосбирка Там някъде той ни говореше от сърцевината на бурите. Във Вятъра прегръщам той вече е партньор на вятъра и ни повежда на танц с този незрим и неуловим спътник. Прегърнал вятъра, той може да се носи из пространства и времена. И да се докосва до необозримото както край нас, така и вътре в нас. Тази хармонична цялостност великолепно се допълва от песните по негови стихове, създадени в ... |
