Сборникът с разкази "Призрачните къщи" разказва за живота в едно българско село преди и сега с много хумор и добро чувство, които в някои разкази преминават в тъга и носталгия. Днес, когато селата ни все повече опустяват, книгата възкресява отново истинския, живия живот, който е кипял в тях. Възкресява колоритните образи на хора, които са ги населявали, припомня за мъдростта на българина, за неговата изобретателност и умение да оцелява при трудни условия. Разказите ѝ предизвикват едновременно усмивка, и карат читателя да се замисли - защо и неизбежно ли е това обезлюдяване на българското село, колко ... |
|
|
Сборникът включва осем кратки разказа и един дълъг. Първата история с едноименното заглавие "На покрива" запечатва сюблимния момент на две суицидни героини, на пръв поглед поколенчески и житейски напълно различни, даже склонността им към самоубийство почива на съвсем различна психическа основа - при едната на депресия и загубване смисъла на живота, а при другата обсесивната идея за любовта, без която не можем да съществуваме. Остротата на липсващите психологична и психиатрична помощ в съвременното общество и пълната деструкция на социума се прокрадват фоново, победени от виталността и съпричастността в духовен ... |
|
|
Библиотека "Музеи на български писатели". ... "В прозата на Йордан Йовков има нещо, което веднага се вижда и запомня. Изумителна е дарбата му да ни грабва и завладява още с началните изречения на творбите си и ние с нестихващ интерес, нетърпение и затаен дъх очакваме какво ще се случи. Йовков умее да ни хване за ръката, да ни подчини на писателската си воля и покорно го следваме. Повежда ни, за да ни посочи и покаже злото и многото човешка мъка и страдание, но и доброто и красивото, за да ни облагороди и възвиси. Увлечени от магията на писателското му слово, от сюжета и фабулата на творбите, четем с ... |
|
|
Книгата "Китка здравец" събира на едно място 37 авторски разказа на дългогодишния директор на Военноисторическия музей полк. Петко Йотов. В тях той описва любопитни, комични, тъжни и вдъхновяващи случки от своя живот и служба, съумявайки да пренесе читателя в един свят, който днес все по-трудно може да бъде открит. ... |
|
|
"От неговите книги се чува силен смях. Тези, които са го чели, знаят, че Людмил Станев може да приеме различни състояния: твърдо, течно, въздухообразно и нещо средно между тях. Написаното от него е 24-каратови късове литература. Кратки, смешни, тъжни, мъдри - малките текстове на Людмил наистина са големи! Обичаме го заради тъгата и полета, които съпътстват четенето и остават след това." Силвия Чолева Людмил Станев е роден през 1959 година във Варна. Медик по образование. Сега живее по пътя между родния си град, София и Пловдив. Има син на име Мишо и няколко издадени книги: "Няма такава книга. Разкази& ... |
|
|
Париж притежава особена атмосфера. Години наред писатели и художници от цял свят идват тук, за да се осъзнаят или да намерят вдъхновение. Апогей са "Лудите двадесет" - десетилетието, допринесло най-много за чара на Париж, като люлка на културата. Епицентър, където стават прословутите "Les deux magots" и "Cafe de flore", които всички започват да наричат "литературните" кафенета. Тук Хемингуей разгръща таланта си, а Бунин намира своите тъмни алеи. Не всички са го харесвали. Едни са го обожавали, а други - ненавиждали, но истината е, че Париж не е оставил никого безразличен. В този ... |
|
|
Виждам те. Ще те чакам. Спасение. Това са част от разказите в първия сборник на автора Мехмед Атипов. Мехмед Атипов е роден през 1991 година в село Драгиново, Велинградско. Завършва средното и висшето си образование в Пловдив. "Невидим живот" е първият му сборник с разкази. Той е автор и на повестта "Думите на щастието" (2012). Част е от редакторския екип на литературен блог "Под линия", занимаващ се с критически прегледи и анализи. Негови отзиви и интервюта са публикувани в сп. "Страница". ... |
|
|
"В шеметния низ на годините условията за живот на планетата ни се променят, а белезите на човешката нравственост си остават като че ли все същите. Докъде водят лековерието, липсата на бдителност и недостигът на човещина? Не забравяме ли твърде често, че земната природа ще е извор на блага само дотогава, докато я пазим и полагаме грижи за нея, че не е някаква завинаги? Нашата планета е разнолика, както всичко във Вселената. Тя крие и своите клопки, за да научи оцелелите на бдителност. Хилядолетия сякаш не стигат, за да осъзнаят хората как трябва да се отнасят към околния свят, към природата и как да общуват помежду ... |
|
|
"Сборникът "Разкази за жени" съдържа двадесет и един разказа с различна големина и тематика. Това, което ги свързва е, че те описват истории на жени на различна възраст и с различна житейска опитност и плътност. В сборника присъстват образи на реални ("Кати", "Мария"), въображаеми ("Принчипа Мещина"), фантастични ("Да родиш дракон") и сюреалистични ("Езерото") герои и героини. Част от разказите са на двадесет години (като "Спомен" и "Китаецът"), а други по-млади. Както и част от тях са много кратки ("Чудото Великден"), а други ... |
|
|
Мира Душкова (1974 г.) е поет и литературовед, доктор по съвременна българска литература. Завършила е Българска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Нейни стихове са публикувани в литературни издания в САЩ, Швеция, Унгария, Хърватия, Румъния, Турция, Индия. Автор е на поетичните книги "Пробвам историите като дрехи", "Упражнение върху чучело" и "Мириси и гледки" и на монографията "Semper Idem: Константин Константинов. Поетика на късните разкази". Живее в Русе и преподава литература в Русенския университет "А. Кънчев". "Можем ли да наречем разказите ... |
|
|
"Винилови души" е колекция от опити да се обясни и осмисли баналното, дребно човешко ежедневие чрез внезапното му потапяне в необичайности, измислици и сънища, които често могат да минат и за реалност. Асансьор се появява насред обезлюдено село, социализмът е пържена риба, любовта е мъртва муха, смъртта - комшийката отляво, а една лопата става основен морален стълб на цяло едно общество... Объркани и несигурни, героите в разказите търсят Големия смисъл, за да открият всеки път, че единственото, което наистина има значение, са драските, счупванията и петната, които, като стара винилова плоча, колекционират в ... |
|
|
"Прецизно композираните текстове в "Неприятният татарин" прехвърлят мостове и към първата книга на автора, и към неговите книги "Няма такава книга". които още ги няма. Смехът, тъгата и страхът дават човешка топлина на тези мостове, минаващи над студената пустош и самота, както в преследването на изгубения смисъл, така и в отстояване на смисъла в играта на живот. За автора и неговия художник Кальо Карамфилов е важно веруюто, че когато играта обърне гръб на заиграването, а подиграването стане надиграване, се получава хубава книга - като "Неприятният татарин": неприятна за едни и ... |
