"В новата си стихосбирка Елисавета Шапкарева продължава и разширява своята поетика, привидно бягайки от лаконизма на терцета (хайкуто), като удължава изказа, но опазва изчистеността и еднократността на образа. Голямата отлика и достойнство на нейния глас в българската литература е способността ѝ да се съсредоточи върху един обект на поетическо съзерцание и само с няколко словесни щриха да го направи релефен, изпъкващ, открояващ се, запомнящ се: такъв, че го носиш и осмисляш бавно в рецептивното си съзнание, продължаваш го, дозавършваш го като част от себе си. В силна семантична позиция в заглавието са ... |
|
|
"Рицарски замък" е типична символистична метафора на лелеяното място, където да се уедини човек и там да преживява своето безнадеждно отчуждение от света. Но какъв е животът на този човек? С какво се занимава, за какво размишлява, какво очаква? И защо му е необходимо да бъде в този замък и извън света? ... |
|
|
"Да се разтвориш във една Сълза. Сияйната Луна да те събуди. Да ти попее Славея, а ти да си Вода. И Ин. И Ян! И Ладия Душата да погали. Да чуеш Всичко - Звуци и Трептения... Водата е Хармония И помни." Радка Костадинова Радка Костадинова е родена на 18 януари 1953 година. Завършва СПГ Васил Левски - град Карлово и българска филология във ВТУ Кирил и Методий. Автор е на книгите Денят на Козирога, Терзание, Ледени вопли, Сенките на князете (историческа драма). Небесните сияния, Златната клетка, Планински балади (проза и поезия). Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия на издателство Захарий ... |
|
|
"Й: странно заглавие, заявяващо едновременно принадлежност и дистанция, към и от, притежание и загуба: женственост. Не беше отдавна, когато младите стихотворения на Йорданка Белева очароваха с новост и жизненост. Промяната не е неочаквана, появиха се междувременно хубавите разкази на Дана, белязани от зрялост. Неочакваното за мене в "Й" е другото име на зрелостта Й.: тъга. Тъга-тишина, която не е болка, но и не я лекува, тъмна южна широка река, където Й може да се остави да бъде замайващо люляна, но и да плува. И срещу течението. Уверено." Екатерина Йосифова Йорданка Белева е родена през 1977 г. в ... |
|
|
Стихотворения и поеми. ... "Гласове на древни поети, амазонки, мъртви рейнджъри, небесни светила и призоваващи влюбени се преплитат в тази книга, водена от орфеевото разбиране за поезията като стихия, чиято задача е не да жали и разказва за автора си, а да слее прозрачната му сянка с други светове и съществувания. Наред с познатите лирически жанрове "Градът на амазонките" включва нови образувания като жанра на зирката ("жанрът на зирката е процеп в съня") и лирическия обект ("обектът е залепнал с крехките си крачета върху реалното като муха върху мухоловка"). Книгата събира както вече ... |
|
|
"Пред теб читателю е една прекрасна стихосбирка, излязла загадъчно на бял свят и посветила се романтично на истинската поезия без да иска. Една неуморна душа търси със стиховете си безкрайна човешка нежност, една истина се събужда и изплува с ясно установено предчувствие, една отронена мисъл се стича бавно и леко по белия лист и вае настойчиво замисъла си без да подозира. Мечтаейки, мисълта гали, милва, носи се, летиш и танцува ефирно нежно в нощта и разстила своите звучни слова като едно прелестно едва доловено очакване. Джулия Бел, едно загадъчно име, една невероятна поетеса, открила своето призвание да представя ... |
|
|
Константинос Кавафис , безспорно най-големият гръцки поет и един от най-значимите европейски поети на ХХ в., е роден в Александрия, Египет. Част от ранните си години прекарва в Ливърпул и Истанбул, но впоследствие се завръща в родния си град, който не напуска до края на живота си. В продължение на 30 години Кавафис работи като чиновник в министерство, а междувременно пише стихове, които обаче отказва да издаде в стихосбирки. Вместо това Кавафис предпочита да публикува поезията си в местни вестници и списания, и дори на листовки, които сам отпечатва и раздава на всеки, проявил интерес към творчеството му. Някои от най- ... |
|
|
Сборник със стихотворения избрани от стихосбирките на Иван Тренев : "Живи въглени" - 1957 "Шепа слънце" - 1961 "Детството ми се завръща" - 1962 "Под стряхата" - 1963 "Събудени легенди" - 1964 "За теб е всичко" - 1965 "Момче по пътя" - 1969 "Ще ти оставя сънища" - 1969 "Бъдете птици" - 1968 "Търся твоето рамо" - 1970 "Спасена любов" – 1973 "Толкова неща имам да ви казвам" - 1974 "Вятър от сенокоса" - 1975 "Зимни ябълки в тревата" - 1977 "Ако поискаш да ме запомниш" - 1978 & ... |
|
|
"Това зад мене расте, удължава се като сянка; това пред мен се изплъзва като риба от ръцете ми. Само острието на ума още ме брани и наранява, държи ме насила будна, крепи на върха си моя дъх, моя дух. Отиват си едно по едно сетивата - но умът ще затръшне последен вратата!" Станка Пенчева ... |
|
|
В навечерието на своята 80-годишнина поетът Георги Константинов ни изненадва много приятно с нова поетическа книга: Живея високосно. Дори самото заглавие е находчива метафора на един мечтан стремеж за извисяване над сивия и тревожен ден на света. Изненадата навярно ще е по-голяма, ако кажем, че почти всички стотина стихотворения в тази книга са нови, сътворени в последните 2-3 години. Отново читателят ще се срещне с вълнуващи творби, написани мъдро и живописно, с характерното за този поет съчетание от искрена емоционалност, чувство за хумор и неповторим усет за съвременност. Широк е кръгът от теми, вдъхновили ... |
|
|
"Поетичната колекция Предзимие. Избрано на Спаска Гацева е съкровищница от живи думи, убежище от зимата на битието, песен за живота като есенно листо, обречено да полети и да се преражда във всяка следваща пролет като стих. Една необикновена и специална книга, носеща светлината и доброто в себе си, скътала ги като послание, че човекът е толкова голям, колкото са високи думите и мечтите му и толкова вечен, колкото са неизтриваеми следите му. А думите на Спаска Гацева оставят дири и стигат небето, за да погледнат света и хората от висините на непреходната поезия с онази обич, за която човешкото сърце е твърде мъничко ... |
|
|
"Как се пише честна поетична книга? Лесно е, само трябва да си Радослав Симеонов и да не бягаш от себе си. Не защото акцент в тази книга е автобиографичният момент (има го, разбира се). А защото Радо не играе с метафорите, а живее в тях. Това често е болезнено мероприятие, но пък е гаранция за хубава поезия. Вълнуваща, без да е сантиментална. Мъжка, но съвсем не лишена от нежност. Уж... интровертна, застрахована в заглавието Монодиалози, а всъщност... с път към всеки, който ще я разлисти. Скъпи читателю, препоръчвам ти тази честна среща, защото може да се окаже, че е спасително огледало!" Камелия Кондова , ... |
