Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
|
"Майсторска творба, движена от безпогрешен разказвачески импулс, който повежда читателя на незабравимо пътешествие през историята, хората и природата по поречието на река Места в родината на авторката." Waterstones "Мерилото за добрите книги е, че те ни променят. Понякога малко, понякога много. Рядко ми се е случвало толкова ясно да си давам сметка за промяната, която се случва вътре в мен, дума подир дума, както в последните дни, докато бях погълнат от алхимичната проза на Капка Касабова . Омагьоса ме още от първата страница. Еликсир е като разгръщащ се наяве сън, съграден от плът и дух едновременно, ... |
|
|
Антологията включва най-изявените съвременни турски поети, представени от издателство "Жанет - 45". Книгата включва творби от авторите: Айтен Мутлу Гонджа Йозмен Гьокченур Ч. Дениз Дурукан Дидем Мадак Емел Иртем Зейнеб Кьойлю Кадир Айдемир Нурдуран Думан Онур Бехрамоглу Тозан Алкан Хайдар Ергюлен ... |
|
|
"В крайна сметка убих баща си. Самотната златна стрелка на синия циферблат на кулата на "Московския университет" на Ленинские гори показваше минус четиридесет по Целзий. Колите не палеха. Птиците ги беше страх да летят. Градът беше замръзнал като пача от хора. Сутринта, като се погледнех в кръглото огледало в банята, видях, че слепоочията ми са побелели за една нощ. Бях на тридесет и две. Беше най-студеният януари през живота ми." Из книгата ... |
|
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
|
"Романът описва реални исторически събития: Драмското въстание от 1941 г., обезбългаряването на Егейска Македония след Втората световна война, трагичната участ на българското малцинство в Гърция до средата на ХХ век, понесло насилието на всички балкански правителства - турски, гръцки, сръбски, български. Преди по тази тема се мълчеше поради някакви странни разбирания за добросъседски отношения; ала и днес международната обстановка не е престанала да бъде деликатна. И резултатът е един и същ: българската гледна точка към тези събития остава неизказана. А времето си минава... Загиналите гърци в Драмското въстание имат ... |
|
|
"Редно е да се отбележи, че леля ми Рози беше рядко красива жена и всеки, който беше спал с нея, се ползваше с особен престиж в селото. В апогея на нейната красота млади, хубави смелчаци редовно черпеха дядо ми, предизвикваха го да си премерят силите на по чашка с надеждата да спечелят благоразположението му и да се издигнат в очите му като идеални кандидат-зетьове (понеже той не изпитваше грам уважение към мъжете, които не носеха на алкохол), в резултат на което се напиваха като кирки. Когато ракът напъпли цялото му тяло, иначе стегнато като ученическа линийка, дядо ми взе току-току да прекъсва пиянските сесии, за ... |
|
|
Романът "Петмез" е голяма прозаична метафора на детството, на неговите тайни и открития. Той е едновременно ведра и тъжна книга - тя разказва за чудесата на детството, за сиянието и изконната красота на неговите първи откровения, но и за тъмната страна на този период от човешкия живот - за трагичността на неговия неминуем край. Урошевич създава проза, близка до магическия реализъм, пълна с носталгия и ирония."Да, моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония - както към този свят, така и към моята сантименталност." Влада Урошевич "Един от най- ... |
|
|
Сага за свършека на времето. ... „Коланджа“, която разгръщате, е непознато явление за литературата ни. Мои добри приятели, литератори, които ценя заради високия им литературен вкус, след като я четоха, зашеметени от преживяването, я наричаха „безумна“, „невъзможна“, „невероятна“, „дива“ и каква ли не! Аз самият се чудех дали е възможно да бъде написан толкова „откачен“ роман. След дълги разсъждения и обсъждания с близки и няколко препрочитания, стигнах до извода, че целият ни живот е една красива лудост като тази в „Коланджа“. Мой съсед, популярен из Европа и навън художник, я определи като „дива идиотщина“, която лъха на ... |
|
|
"Това е една обикновена българска история, написана увлекателно и човешки, с много чувство и разбиране на героите. Без агресия, без имитации, без изтъркани схеми. Един невероятен роман за прехода". Владо Любенов "Това е един задъхан разказ за трескавото лутане между тук и там, между отсам и отвъд; разказ за непрекъснато заминаване и за вечното завръщане... Във времето, когато се кълнем, че уж Родината е там, където си, се оказва, че емигрантът е навсякъде емигрант. Но странно: "Емигрантът" не е мрачна история! Тук няма "отрицателни" герои, а пък "положителните" не са нито ... |
|
|
"Ми да, те и книгите са като людете дето са ги писали. И ако нейде прочетеш в книга человешка, че само в нея е написана истината на истините, бягай, хвърли я, не я чети! Тая книга за добро не е стъкмявана. Добрата книга - книгата дето с обич ти дума - те кара да мислиш и да питаш. Человешката истина, Велко, се менява както сезоните годишни се меняват. Едно е сега истина, утре пък друго излезе. Всеки в нещо си вярва спроти неговия си бой, ама колко и голям да е - все е един человешки бой. Затова питай, Велко. Има за толкова неща да се попита, додето сме на тоя свет. Ние сме създадени въпроси да задаваме, а не да ... |
|
|
Първите седем изживях в Смолян. Следващите десет - в Дупница. После три-четири в Журналистическия факултет в София, за да "уседна" стабилно в телевизията, където живея и работя от 14 години насам. И така, ухажвайки ежедневно думите, стигнах Христова възраст. В една октомврийска вечер, докато седях пред компютъра, тази книга избра да излезе изпод пръстите ми. Какво по-голямо доказателство за това, че думите все пак са решили да ми отвърнат с взаимност? "Четенето на "Отлъчване" е като кръвопреливане. С всяка страница в читателя навлизат кръвни клетки от друг живот, от друго време, от друг свят, ... |
