Бежанци

"Романът описва реални исторически събития: Драмското въстание от 1941 г., обезбългаряването на Егейска Македония след Втората световна война, трагичната участ на българското малцинство в Гърция до средата на ХХ век, понесло насилието на всички балкански правителства - турски, гръцки, сръбски, български. Преди по тази тема се мълчеше поради някакви странни разбирания за добросъседски отношения; ала и днес международната обстановка не е престанала да бъде деликатна. И резултатът е един и същ: българската гледна точка към тези събития остава неизказана. А времето си минава...

Загиналите гърци в Драмското въстание имат своите паметници, а българските жертви в същите събития са обречени на забвение. С изключение на няколко задълбочени проучвания от българската историография, едно телевизионно публицистично предаване, няколко езиковедски изследвания, едно-две мемоарни свидетелства - всичко на всичко книжовност, която се брои на едната ръка - при цялата си вродена чувствителност към истината нашият народ в този случай като че ли я неглижира. Никакви политически съображения не могат да оправдаят подобна историческа немара. Страданието на хиляди българи заслужава да бъде осмислено, усвоено, за да се превърне от травма в исторически и емоционален опит. От това би имало поне две преки ползи: от една страна, подхранване на доста ерозиралото чувство за национална консолидация; от друга, използване на последната възможност - ако все още съществува такава - да се засвидетелства на потомците на онези българи, които преди десетилетия са предпочели да останат в родните си места като граждани на гръцката държава, че не са изоставени и че чрез дедите си са част от българското си отечество.

Написването на романа се предхождаше от продължителна събирателска дейност и запознаване с научните тълкувания. Чувствам се длъжна да откроя неколцина от авторите, чиито произведения ми бяха от неоценима помощ: българските изследователи Георги Даскалов, Димитър Йончев и Благой Шклифов, както и гръцките интерпретатори на тази тема, сред които особено подчертавам антроположката Анастасия Каракасиду и писателката Дидо Сотириу. Някои от тези хора не са вече между живите, както и повечето от моите преки информатори, прадеди, свидетели на събитията, но знае се, че художествената литература вдъхва нов живот и спасява от праха на времето."
Весела Ляхова

Весела Ляхова е родена през 1961 г. в Пазарджик. Завършва Българска филология в Софийския университет (1985). Специализира приложен мениджмънт и международни отношения (1995 - 1998). Публикува за пръв път като ученичка есето Моята България във вестник Септемврийско знаме (1978). От 1981 активно сътрудничи със свои разкази, критически текстове, рецензии, интервюта с творци и учени и театрална критика на вестниците Студентска трибуна, Пулс, Литературен вестник, Аз Буки, Култура, Словото днес, Неделник, на списанията Отечество, Художествена самодейност, Летописи, Демократически преглед, Театър и други. Бежанци е първият ѝ роман. Номиниран е за награда Хеликон (2014) и наградата Роман на годината (2014) на Национален дарителски фонд 13 века България. Отличен е с награда Христо Г. Данов (2014) и наградата за художествена литература на Портал Култура (2014). Романът представи България на Европейския фестивал за дебютен роман в Будапеща през 2014 г. Отделни разкази и цели книги на Весела Ляхова са преведени на английски, македонски, полски, словенски, турски и унгарски език.

"Бежанци е не просто страхотен исторически роман, пропит с болка и драматизъм. Той е едно любовно писмо към миналото, към времената на простия начин на живот, към очарованието на селския бит, към народната сплотеност, към колективното посрещане на радости и скърби. Изключително рядко бижу, достойно и за най-взискателните читатели."
Мартин Янков

"Бежанци не е светла творба, но пък е творба, която носи просветление. Защото, освен че е глас на автентичната съпричастност към обикновения човек страдалец, книгата твърдо вярва, че е във волята и силата му да опази достойнството си, да удържи в себе си ясна и ярка границата между доброто и злото, да не се пречупи."
проф. д.ф.н Инна Пелева

"Весела Ляхова ни отвежда по малките улички на историята, избягвани от повечето автори. А там е човешкото страдание - неподправено, истинско, без излишен патос, без одеждите на героизма. Силен класически роман, който е написан от български автор, без българската гледна точка да е превърната в яростен фокус на повествованието. Наднационален и човешки."
Отзив в Goodreads

"Романът описва трагичната участ на българското малцинство в Гърция до средата на ХХ век, понесло насилието на всички балкански правителства - турски, гръцки, сръбски, български. Страданието на хиляди българи заслужава да бъде осмислено, усвоено, за да се превърне от травма в исторически и емоционален опит. Първо - за да се подхрани доста ерозиралото ни чувство за национална консолидация. И второ - за да се засвидетелства на потомците на онези българи, които преди десетилетия са предпочели да останат в родните си места като граждани на гръцката държава, че не са изоставени и че чрез дедите си са част от българското си отечество."
Весела Ляхова