"Сигурен съм, че някои ще нарекат тези стихотворения прекалено сантиментални. На фона на утвърдените или претендиращи за канон днес шаблони на модерна поезия, тези куплети наистина изглеждат уязвими, беззащитно - канцонетни. Други обаче ще намерят в тях най-важното - духа на всичко онова, което наричаме поезия. А то е безстрашие пред себе си, опиване от свободата да бъдеш тъжен, преклонение към лириката като начин за усещане на света. Много от стихотворенията на Борис Жогов са подобни на песни, изпълнени от бард, танцуващ по ръба на сантимента, но с по-своему хипнотичен танц. Желая успех и на този модел на ... |
|
"Трябва ти чаша, за да влезеш тук. Нека сетивата ти се преплетат, нека изгубиш представа кое е дума, кое е аромат и вкус, кое - грапаво докосване. Не искам да те лъжа - да, накрая има смърт, онази чиста, неподправена и вяла радост, че отново правилата са пределно ясни, а това, че вече са излишни, е гаранция за голата им красота. Едва ли съм естет, но всяка фраза ме изкушава като раждане на престолонаследник. Зная, че не си от търпеливите, че препинателните знаци те измъчват - зимно разсъбличане. И все пак ти си авторът, аз съм само разказвачът, болен от прераждания, зареден с енергия завинаги и неспособен да умре.& ... |
|
Клуб за поезия и музика "Св.София, Вяра, Надежда и Любов" ... Ще се срещнете с творбите на поети, писатели, преводачи, музиканти. Прозирни, излъчваща светла тишина са литературните изкази на авторите в настоящия алманах. В "тиходумията" драматичните събития, места и светове не са бездна, а горчива лодка, подвластна на вятъра, меандрите на загубата и изтръгнатите родословия са помирението с божественото или неговата липса. Слогът надвива безбожието на звездите, класическата ритмизирана фраза опитомява стихиите и не ги допуска до пробойните ни бита. В сборникът са включени творби на: Аспарух Петров ... |
|
"В ръцете си държите книга, която е магическа. Ще я прочетете наведнъж, но със сигурност не веднъж. Ще попаднете в светове, в които ще се усещате като Алиса в Страната на чудесата и ще се питате накъде ви водят: Нагоре ли? Надолу ли?... Светове, изтъкани от много истина, болка, пеперудени облаци, люлки от змии, студени кралици, самотни ездачи и приказни герои. Закъде без капризната Госпожица Рут, затворена в комфорта на лъжливото си царство, и Мартин Идън, това момче мечтател? Всички те ще оживеят по невероятен и напълно различен начин, за да ви накарат да усетите силата на бунта на едно смело сърце, което не се ... |
|
Книжката е част от поредицата Любима детска книжка в рими на издателство Скорпио и съдържа поучителна приказка в рими от Елин Пелин . ... |
|
Александър Кирилов Алексиев е роден на 27.10.1977 г. в София - експерт в туризма, хералдик, футболен статистик, общественик, екскурзовод, краевед, колекционер, меломан и пътешественик. Средното си образование получава в ЕГ Бертолт Брехт в Пазарджик в немска паралелка, но завършва училището и с английски като частен ученик. Води младежки авторски предавания по радио Пазарджик и радио Оберон. Завършва специалност Туризъм в СУ Св. Климент Охридски като бакалавър и магистър, а второто си висше образование получава в УНСС в специалност Фирмено управление. Работи 27 години в сферата на туризма. Създател, редактор и автор на ... |
|
Ти се проявяваш като тъмнината, която на сутринта се разсейва - заставаш зад някой ъгъл и се тормозиш заради чакането и грешките, които си допуснала. Но ако този, който действа, може и да те загуби, онзи, който не действа, никога не те е имал." Масимо Джеци е публикувал поетичните книги "Морето вдясно", "Мигът след това", триезичната брошура "В други форми". под негова редакция излиза анотираното издание на "Дневник от 71-ва и 72-та" от Еудженио Монтале и "Стихотворения 1975 - 2012". В "Между страниците и светът" е събрал десетгодишните си рецензии и ... |
|
"Още един човек от село си отиде. И гробището ни расте. И селото ни се смалява." Марин Георгиев Марин Георгиев е роден на 9 април 1946 г. в с. Биволаре, Плевенско. Завършил е Техникум по механотехника в Плевен и българска филология във ВТУ "Братя Кирил й Методий". Бил е редактор в културния отдел на Радио Варна. Работил е във вестниците "Учителско дело", "Народна младеж", "Пулс", "Литературен фронт". В края на 1981 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, преди това - в Съюза на българските журналисти и после в Съюза на българските преводачи. В ... |
|
Книжката е част от поредицата "Във вълшебната гора" на издателство "Фют". ... Весели истории в стихове за премеждията на животните "Във вълшебната гора". Запознават децата с околната среда и човешките взаимоотношения, подпомагат формирането на социални умения и компетентности. Във всяка книжка има две страници за оцветяване на герои от приказките, използвайте моливи или пастели , за да ги оцветите. ... |
|
"Роден съм на 30.08 в град София. Възраст - не казвам. Млад съм и все по-млад съм. Завършил "Университет по библиотекознание и информационни технологии" - почти. Специалност - да мога да чувам думите и те мен. И затова пиша и поезията пише в мен. Това е втората ми стихосбирка след "Жълта пеперуда в сърцето", която издадох през 2013 г. Моите професионални интереси са магията на словото и претворяване на действителността с него в мен, и светът около мен чрез думите. В началото бе словото, както пише в Библията и до края все е слово. Провеждам семинари и курсове да четеш езика на думите и да ти върви ... |
|
Стихосбирката Бяла светлина е дебютна за двете сестри - Светлана Стоянова и Албена Стоянова. Сън Сънувах, немного години... Връщам се до дъба с форма на сърце и до другото дърво с най-странната кора. Очи на жълти кръгове, кънти шумът на хиляди човешки небеса. Трудът все пак ще ни помогне да оцелеем. Говорят насън възклицанията на топлината. Светлана Стоянова Вълк През дългите самотни зимни вечери аз чувам твоя глас, пронизващ тишината и знам, че с избора си сме обречени - да бъдем с теб пазители на Свободата. Проблясват две очи във мрака и някъде отвъд небето и земята аз знам - отдавна ти ме чакаш да бъдем с ... |
|
На Острова снегът е мимолетен На Острова снегът е мимолетен - срама не скрива на разголеното лято и то прекрачва с нагло неприличие в салоните на есента и зимата. Тук реките не познават зимен сън - смрадта от раните промити на нощта отнасят в контейнерите на морето. И аз се закачих за миглите на Лондонското око на Мерлин Ентъртеймънтс и се издигнах до бялата брада на облаците - а птиците на моя смях небесен крилете си прозрачни разпериха над Темза. Питате защо побягнах от свойто топло ъгълче самотност - за да потърся кът уютен в горите на мълчанието островно за болните си спомени. Цанко Серафимов ... |