Стихове. ... "После нощта ще губи достоверността си, сърцето ще се пълни със звезди, и музиката им ще ме избистря... Как да изчезне самотата? Просто я наречи свобода." Из "Употреба на свободата", Валентина Радинска ... |
|
Уроци по мълчание на Валентина Радинска е книга, която ще потопи читателите в мълчанието на скръбта, на просветленото себевглеждане, на равносметката на благородството, постоянно атакувано от тъмни изкушения. Изборът да си почтен е труден и страшен, обрича те на самота, лишения, страдания, загуби на идеали, каузи, приятелства, надежди, блянове... Поетесата постоянно изпълва бездните на душата си с плаващите пясъци на спомена. Тя чува как ятата на мечтите пищят сред мъгли непрогледни, тя е разтворила сърцето си и кани прииждащата самота. Мостове Малко мостове ми останаха към живота - все разбити, порутени, а водата - ... |
|
Бизнес етиката е едно от понятията, с които вече твърде много сме свикнали и приемаме по навик. Житейската му употреба често е във връзка с критични констатации, установяващи липсата на такава етика в ежедневието. Очевидно е, че всички знаят за какво става дума, защото за да се установява липсата на нещо, със сигурност трябва да има яснота какво точно представлява то. Заедно с това са обичайни и твърденията, че съществуването на бизнес етиката е изпълнено с противоречия и проблеми, стигащи до оспорване, негативизъм, отричане. Това поражда съмнения и критичност, предизвикващи философския интерес. Същевременно големият ... |
|
"Тънък и блед месецът. В лед всичко сковано Бие камбана, вие се дим. Амин." ... |
|
Документален роман. Допълнено издание. ... "Защо написах тази книга? За мен нямаше нищо по-естествено от желанието да бъда още малко, макар и под друга форма, с любимия човек, когото загубих... Писах я бавно, с продължителни прекъсвания, с много колебания - исках да покажа оня Крикор Азарян, когото малцина познават; да оставя завинаги върху хартията прекрасните мигове и любовта, която Бог ни даде, както и изпитанията, през които преминахме... Исках да разкажа и за преживяванията от последните ни няколко години с Коко - времето на битката му с коварния противник, когото все пак в последна сметка той победи, както и ... |
|
Книгата съдържа анализи върху представителни творби на българската литература, принадлежащи към фонда на т.нар. "литературна класика", включвани в програмите по литература в средните училища и в кандидат-студентските програми на университетите. Това, което обединява статиите, е стремежът към отключване смисловия свят на творбите чрез изследване на текстовата им конструираност, търсене на текстови опорни точки, около които може да се "превърти" смисъла на художественото цяло. Намерени са важни подстъпи към спецификата и своеобразието на изследваните автори. Книгата е вече успешно изпробвано помагало в ... |
|
И нейното отражение върху развитието на пристанищата и морските структури. ... Глобализацията и бързите темпове на нарастване на световната икономика са основните движещи сили в съвременната нефтена и газова индустрия. Близо една трета от общото количество товари, превозени по море, се пада на товарите, превозени с танкери. Големите агенции за проучване предвиждат в периода 2018 - 2023 година световната търговията по море да запази своя годишен темп на растеж от 3.8%. За да отговорят на промените на пазара и нарастващото търсене на енергийни източници, нефтените и газовите компании са се насочили към рационализиране на ... |
|
"Книгата на Валентина Радинска е дълбоко лична, почти изцяло "любовна", тя разкодира многозначния свят на чувствата, на изстрадването и преодоляването на човешките изпитания. При цялата съкровеност на тези страници, поетесата не крие тайната на тяхното появяване, доверява я храбро и талантливо... Впрочем, позната с дълбоката си, чувствена и изящна поетика, Валентина Радинска и тук продължава да я развива, не я оставя да "уляга" и безпроблемно да я експлоатира. Това в наши дни безспорно респектира... "Защото е студено" е книга за изпитанията на човешкото сърце в света на любовта. За ... |
|
"Двете статии-анализи на поемата „Легенда за разблудната царкиня" и стихотворението „Гора" на Димчо Дебелянов от поетесата Валентина Радинска бяха културно събитие в началото на 80-те години. Никой дотогава не беше толкова смело свързвал уж отвлечените чисто символистични произведения -на гениалния български лирик с неговия вътрешен свят, с биографичните мотиви в поезията му, с начина на преживяване на жизнените ситуации от поета, дори с предчувствията, със суеверията, изобщо с целия нравствен мир на Дебелянов. Сега за книгата си „Димчо Дебелянов и Повелителя на вълците" Радинска е добавила анализ на ... |
|
Второ преработено и допълнено издание. ... Преработеното и допълнено издание на книгата, излязла през 2019 г., обхваща обстоен коментар на обнародваните през последните 5 години изменения и допълнения в Закона за устройство на територията, Закона за кадастъра и имотния регистър, Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, както и на свързаните с тях промени в Закона за културното наследство, Закона за индустриалните паркове, Закона за енергията от възобновяеми източници и др. Разгледани са актуални въпроси на собствеността и благоустройството, ограниченията на собствеността в обществен интерес и за ... |
|
Как една учителка се оказва единственият мъж в цяла София? Как протича първата брачна нощ на Екатерина и Петко Каравелови? Кой велик български будител и известен почитател на женската красота бил подложен на системно домашно насилие от собствената си съпруга? Коя българка едва не става първата жена с панталон у нас? Кой и защо изстрелва куршум в гърдите на "българската Сара Бернар"? Коя ексцентрична дама едва не подпалва знаменития "Ориент Експрес"? Кои са жените на Батак, записали имената си в един от най-кървавите моменти от българската история? Коя наша сънародничка почти преживява среща с ... |
|
И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски , Марина Цветаева , Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |