Добре дошли в приказния свят на големия илюстратор Владимир Сутеев ! "Слънчице за спомен" е сборник с 39 приказки, написани от руския писател Михаил Пляцковски и илюстрирани от художника Владимир Сутеев. В тях ще срещнете носорози, щрауси, зебри и мечета... и магаренца, даже крокодил и кит! И въпреки че героите на тези произведения са животни, те се държат като хора: карат се и се сдобряват, учат се да бъдат приятели и си помагат в беда. Тези мили приказки ни учат как да бъдем смели и отзивчиви, да ценим грижата, добрината и уважението към другите.. Весели, остроумни и поучителни - приказките ще зарадват малки ... |
|
|
Възможно ли е да познаваш някого, когото никога не си срещал? Джъстин Хичкок е разведен, самотен и неспокоен. Пристига в Дъблин, за да изнесе лекция за изкуството и среща привлекателна лекарка, която сякаш на шега го убеждава да дари кръв. Това е първият доброволен акт на милосърдие, който той извършва, без дори да се замисли от много време насам. Когато Джойс Конуей напуска болницата след ужасна катастрофа, с разбит живот и провален брак, тя се прибира да живее обратно в бащината си къща, заедно с възрастния си баща. През цялото време я преследва силно усещане за дежавю и тя не може да си обясни защо..."Нежна и ... |
|
|
"Великолепен език, отлично изтеглени сюжети и заковани поанти. На места хваща за гърлото, а на места ми идва да се гръмна от завист. Поети са всички рискове на пределната стилизация и читателят няма защо да се чуди кое е по-истинско: мрачният блог на самотника Пармаков, истинската история за героиня от разказ на друг писател или дневникът с добри дела на измислената седемгодишна Ния, който е самата прелест." Христо Карастоянов "Сигурен съм, всеки има скътана някъде своя кутия за спомени. И от тая кутия черпи, за да направи днешното си по-поносимо, по-приемливо, по-търпимо. Константин Петров също има своя ... |
|
|
"Художникът Дега дружал с поета Маларме. Един ден Дега признал на своя приятел: – В свободното си време и аз пиша стихове, но никога не мога да ги завърша, защото в главата ми нахлуват прекалено много идеи... – Стихове, скъпи приятельо, се пишат с думи, а не с идеи."В това изречение се крие цялата тайна на поезията", коментира години по-късно Пол Валери..." Из книгата ... |
|
|
"Спомени за коне" е един от най-важните сборници с новели на Йордан Радичков. Текстовете в книгата разказват за един от най-близките приятели на автора - писателя Емилян Станев, за затварянето на една воденица и плъзването на слухове, суеверия и духове около нея и може би една от най-силните новели на Радичков, дала име на сборника. Новелата "Таралеж" проследява житейския път на един малък и симпатичен таралеж, на когото съдбата е отредила да съществува в поляните около вилата на българския автор Емилиян Станев. Докато Емилиян преглежда следващите си коректури и си тананика "Реве и стене Днепър ... |
|
|
В книгата авторът заявява своето отношение към събития и личности, привлекли вниманието му през последните три години (28.01.2001 - 30.12.2003 г.). В последната част на книгата ще намерите философското есе "Болката като критерий за истината", в което Велко Вълканов ни предлага проникновените си разсъждения върху смисъла на човешкото битие. ... |
|
|
Емоционален шедьовър за загубата, надеждата, скръбта, прошката... И за любовта, която лекува. Една фатална грешка изпраща Кена Роуан в затвора. Пет години по-късно тя е на свобода и се връща в града, където се е случил трагичният инцидент. Младата жена се надява да заживее отново с четиригодишната си дъщеричка. Но изглежда, че последствията от нейната постъпка са изгорили всички мостове към изкуплението и прошката, независимо от усилените ѝ опити да се докаже. Единственият човек, който не я е отхвърлил напълно е Леджър Уорд - собственик на местен бар и връзката на Кена с дъщеря ѝ. Но ако някой разкрие, че той ... |
|
|
Тома Николов Христов (1863–1946) е свещеник в Македония. Деец на ВМРО. През Първата световна война е свещеник в 5-и полк към 11-а пехотна македонска дивизия. След края на Междусъюзническата война се оказва нежелан в Македония и е принуден да замине за България."Кардиограми" е продължение на неговите спомени от правнучката му Славея Балдева. Тъй като спомените му секват в навечерието на новата война, тя се опитва "да опише нещата от негова гледна точка: "да вляза в кожата му и да видя света от това време с неговите очи". ... |
|
|
Кратък, лиричен, фрагментарно структуриран роман за порастването и отношенията в семейството, разгърнати на фона на хърватската колективна история, който носи на хърватския автор с космополитен дух низ от литературни награди и широк отзвук сред читатели и критика. ... |
|
|
Нека тези, които са тук сега, не губят спомена за другите, които са били. В пазвите на Стара планина и до ден днешен се гушат забравени китни български селца. В едно от тях се ражда Йона - девойка наглед не по-различна от всяка друга, но орисана с чудна дарба. Именно на нея е отредено да цери раните на тялото и раните на душата. В един свят, изтъкан от прелестна природна красота, във времената, в които всичко е било едновременно нелеко и все пак щастливо, Йона приема своята съдба. Въпреки тегобите, въпреки мъката, тя смело се бори за щастие и красота. За себе си и за другите. Споменът за нея и всички ония, докоснати от ... |
|
|
Климент Василев Гигов е роден през 1945 г. в гр. Дупница. Завършил е техническият университет в гр. София и като машинен инженер е работил в МЗ "Струма" в гр. Перник, а след това в гр. Дупница в "Пътни строежи", завод за инструментално оборудване "Автореммонт" АД. Като инженер и общественик е бил ръководител в завода за инструментално оборудване. От рано е запленен от величието и красотата на Рила планина. Активно се включва в туристическите мероприятия, провеждани от туристическо дружество "Рилски езера", гр. Дупница. На обществени начала е бил председател на клуба на туристите ... |
|
|
Третият сборник с разкази на Сигизмунд Кржижановски , който е в ръцете на българския читател, продължава да води по криволичещите улици на специфичната урбанистична метафизика, често на ръба на живото и неживото, в леко сумрачната сгъвка на реалността, в която хората и "нехората" оплитат заедно тъканта на съществуващото - топоси, познати от вече излезлите в превод на български "Итанесиес" (2015) и "Автобиография на един труп" (2018). Разказите в настоящото издание обаче тежат по особен, нов начин. Течащи, материализиращи се не само в градските полунощия, но и на военния фронт, на граничните ... |
