Изданието представлява албум, придружен с текстове - на български и английски език. ... Проектът на Георги Тодоров Години на странстване е не толкова ретроспективен, колкото интроспективен. Това е не само личностна археология във вечното търсене на изгубеното време, а най-вече взиране навътре - в смисъла на времето / човека. Проектът представя чрез образ-и-текст едно криволичещо странстване през земи и времена, стилове, жанрове и светогледи. То тръгва от мечтите на детството и сладко-горчивите изкушения на младостта, за да възходи до покаянието в нозете на Господа. Всяка стъпка по този изстрадан път на Блудния син, дори ... |
|
|
"Осмият цвят на бялото" е естествено продължение на поетичните книги "Опаковани различия" и "Зеленика" като екзистенциална философия и на нейното естетическо поетично изобразяване. Авторът умело ни води от спомена към въобразеното; събира в една органична цялост далечното и близкото; рисува образи на предела на сетивното и от там - в безпределното; открива космоса в себе си и над себе си; ярко разграничава всичкото от единственото; търси различията между правилното и истината, между преходното и вечното. Тази книга, както и предишните две, са насочени към четящата поезия публика, без ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
"Формулата, по която може да се разшифрова най- важното послание до хората, е записана на последната страница на един от най-старите ръкописи на Божествена комедия от Данте Алигиери , намиращ се в библиотека Валичелияна, на площад Киезануова в Рим. През вековете вероятно много хора са се опитвали да я разшифроват. Поне досега не намерих тълкувание. Реших поне да опитам, защото не толкова случайно попаднах на древния текст. Резултатът от напъните ми беше катастрофален. Тогава ми се даде да разбера, че за да се докосна до Посланието, трябва да извървя дълъг път. По него минах през безверието, материализма и егото. ... |
|
|
Дългоочакваният роман "Когато Луната снизхожда" на Надя Хашими , автор на "Перлата, която се освободи от черупката си". Завладяваща история за майка, която търси сигурност за себе си и своите деца в свят, в който няма място за тях... Ферейба вярва, че след трудното си и пълно с разочарования детство, което завършва с уреден брак, може да живее нормално в Кабул със своя съпруг и децата им. Но идването на власт на фанатичните талибани преобръща всичко. И сега тя трябва да бяга - надеждата е някак да се добере до Лондон при семейството на сестра си. Пред тях лежи невъзможен път през няколко държави, ... |
|
|
"Когато за първи път четох "Светът като воля и представа" на Шопенхауер , неволно се спрях на едно аритметично уравнение - произволно по същност, което някак си възбуди съзнанието ми, за да ме озари с мисълта, че бих могъл да използвам като форма определени формули, функции, теореми, аксиоми и постулати от физиката и математиката, като им правя сатиричен еквивалент. Разбира се, тук нещата не трябва да се разбират буквално. Човек с нужния интелект и въображение винаги би усетил мисловния паралел. В интерес на истината искам да споделя, че аз, който никога не съм се отличавал с особено висок успех по тези ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин . Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна , най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
За характера на тези частни издания Рудолф Щайнер (1861 - 1925) казва следното в своята автобиография "Моят жизнен път: "Съдържанието на тези издания бе предвидено да се изнесе под формата на устни, непредназначени за издаване съобщения. Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се антропософия. Читателят може напълно да ги приеме за това, което антропософията има да каже. Ето защо първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани ... |
|
|
Послания от метафизичната библиотека. Практики и учения от духовна група, известна като Върха. Нов начин на живот с мъдростта на вашите Акашови записи! Живейте в синхрон с душата си, докато се учите как да използвате мъдростта на вашите Акашови записи. Във всеки един миг вие получавате божествени послания, които да ви помогнат да се настроите към пътя на вашата душа - път на духовна еволюция, духовен смисъл и вселенска любов. Тези послания идват от обширната метафизична библиотека на цялото ви духовно пътуване, известна като Акашовите записи. В Пътят към Акаша ще намерите нов начин за достъп до вашите Акашови записи - ... |
|
|
Авторът на тази книга, никому неизвестен досега, е роден и възпитан в патриархално българско семейство, закърмен с идеалите на възрожденското време. Баюа му поп Никола Петканов е бил учител, а после свещеник в родното си село Каваклия, близо до Лозенград, днешна Турция. Димитър върви по неговите стъпки - завършва прогимназия в Лозенград, а след това Цариградската семинария през 1905 г. Така подготвен, той поема "пътя на жертвената служба на род и родина", както сам се изразява. В продължение на 18 години работи като учител. Прокудени завинаги от любимия роден край през бурната 1913 година, Димитър с жена си и ... |
|
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Социалната поезия на Иван Вазов е преди всичко образ и характеристика на обществото, на неговата способност и готовност да изпълнява задачите, които историята и актуалното време му поставя. Обществото преминава в различни състояния. Различно е и състоянието на хората в него, поради което те по различен начин се отнасят към длъжността си да бъдат част от обществения организъм и да работят за неговото здраве. Но преди да заработят за здравето му, те трябва да го установят и преценят степента, на която е; да проучат причините, поради което то е нарушено и дали има възможности да бъде закрепено и продължено. Тези причини ... |
