"Чета, защото обичам. Чета с наслада. Чета, защото искам. Чета, защото обожавам. Чета го в очите ти. Чета го в мислите ти. Чета, защото изписвам. Чета, защото пиша. Чета, за да заспя. Чета, за да сънувам. Чета, за да те забравя. Чета звездите. Чета скришно. Чета задълбочено. Чета във влака. Чета на плажа. Чета, защото имам време, Чета, защото съм подранил. Чета ранен. Чета, за да не нараня. Чета бързо. Чета на обратно. Чета с грешки. Чета до край. Чета на глас. Чета, за да порасна. Чета, защото мога. Чета, защото съм жив. Чета бъдещето ми. Чета и подчертавам. Препрочитам я... Чета!" Ерик Евтимов Мое детство ... |
|
|
Вече не знаем кои сме. ... Балканите са европейският регион с най-много етнически, религиозни и езикови малцинства. В повечето случаи тези хора са почти непознати. Те имат собствена, често регионално утвърдена идентичност, в повечето случаи езикът им е само говорим, но не и писмен, асимилацията им ускорява емиграцията, а с това и отказа от техния традиционен начин на живот. Дали торбешите мюсюлмани в Югозападна Македония, преминалите към исляма помаци в Североизточна Гърция и в България или арумъните християни - едва ли някой друг познава многобройните малцинства на Балканите толкова добре, колкото Цирил Щигер - ... |
|
|
"Всички Марии, които познавам, са частица от Мария. Тя е влязла под кожата ми и ме кара да мисля за нея нощем, преди да заспя, и да я сънувам. Невъзможно е да я обхвана цялата. Дори и аз съм Мария. А може би никога няма цялостност. Това е физическа илюзия, ние улавяме само фотографския смисъл на нещата. Истинската Мария все така ще ходи между нас неуловима и предизвикателна, непобедена и недолюбена от нито един мъж." ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин . Да пие като Хемингуей . Да чука като Буковски . И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, ... |
|
|
Възможно ли е след толкова книги, филми, блогове и статии, посветени на секса, да има нещо, което все още не знаем по темата? Разочароващата истина е, че сме доста невежи в науката за секса. Вярвали сме на митове и чужди интерпретации, но всъщност не познаваме тялото си - неговите специфики и нужди. Как го искат жените разкрива истинската история за женската сексуалност, показвайки какво ни разгорещява и още по-важното - как и защо. Специалистът по сексуално образование д-р Емили Нагоски развенчава разпространените сексуални митове, които карат жените (и някои мъже) да се чувстват неадекватни в леглото. В основата на ... |
|
|
Учените тепърва започват да разбират сложността на това какво означава да си котка. В продължение на хиляди години човечеството е било заинтригувано, объркано и влюбено в котките. Специалното издание на National Geographic Тайният живот на котките в дивата природа и в нашия дом празнува връзката, която имаме с тези пленителни хищници. Някои от акцентите в тази красива книга включват поглед върху еволюцията и биологията на котките, както и историята на уникалния начин, по който са се опитомили. Разгледани са техните външни характеристики и етапи на съзряване - от малко котенце към млади индивиди до зряла възраст, както ... |
|
|
В нощта дебне лудостта. Ако не заспиш, ще я приютиш. Ема Авърел има сериозна причина да се страхува от деня, в който ще навърши четиридесет години. Точно на своя юбилей майка ѝ окончателно е загубила разсъдъка си, а при спомена за този кошмар тя все още потръпва. Ема очаква с нея да се случи същото. И това, че не може да заспи, е сякаш първият знак, че не греши. Животът ѝ досега е бил подчинен на реда и разума. Голямата къща, чудесният съпруг, двете прекрасни деца и бляскавата кариера. Някъде назад е оставила спомените за майка си и трудното детство, а пред хората твърди, че тя е мъртва. Но не е - и миналото ... |
|
|
Коварният план на господин Кривич. ... "Обичах приказките, които баща ми ми разказваше, преди да заспя. Помня, че беше като сериал - с едни и същи двама герои, които живееха под големия камък в гората до нас: Съселът - отдолу, а Горностая - на горния етаж, откъдето идва и името му. Бях много малка и явно бързо съм потъвала в сън, защото си спомням само това. Но помня добре колко обичах да ме хване за ръка и да ме поведе на разходка - през мостчето над дерето, по пътечката между дърветата, та до камъка. В детските ми очи той наистина изглеждаше много голям - ей такъв, покрит с мъх и наполовина заровен в земята. ... |
|
|
Мъгливо градче в щата Калифорния, където времето е спряло. Тук влакчето от лунапарка прилича на заспал динозавър, червен трамвай искри на завоите, петролните сонди стенат на брега. Тук мъртвец е открит в потопена клетка, приютявала някога лъвове. В една дъждовна нощ млад, емоционален писател среща Смъртта, а след това нейното фатално присъствие го преследва навсякъде. Един по един негови приятели - странници и самотници - падат под нейната безпощадна ръка. Никой не вярва, че сериен убиец броди из улиците. А дали самото градче не става жертва на бясно летящото модерно време? "Смъртта е занимание самотно" е една ... |
|
|
Не - Радослав Парушев не се отказва, появява се отново. Този път като автор на може би най-добрия му белетристичен сборник от публикуваните досега. Деветнайсетте истории, разказани в книгата, представляват пъстра, леко маниакална група, която обединява историчното с дистопичното, сериозното, рационалното с чистата и донякъде вулгарна комедия. И всичко това с едничката цел да направи читателя щастлив или поне по-малко нещастен. Радослав Парушев е роден и живее в София. Женен, с една дъщеря. Автор е на сборниците с разкази "Никоганебъдинещастен", "Животът не е за всеки", "Смъртта не е за всеки& ... |
|
|
Какво би направил, ако любовната ти история приключи, преди въобще да е започнала? Една целувка трае секунда. Но хиляда целувки могат да продължат цял живот. Едно момче. Едно момиче. Връзка, изкована за миг и поддържана десетилетие. Връзка, която нито времето, нито разстоянието могат да разрушат. Връзка, която ще продължи завинаги. Или поне така вярват те. Когато седемнадесетгодишният Рюне Кристиансен се връща от родната си Норвегия в заспалото градче Блосъм Гроув, Джорджия, където преди години се е сприятелил с Попи Личфийлд, има една-единствена цел. Трябва да разбере защо момичето, което е било другата половина от ... |
|
|
Героите на източноевропейския фолклор могат отново да се кипрят с чудните словесни дарове на Николай П. Тодоров (1907 - 1988) - журналист, преводач, писател. Син на П. Ю. Тодоров и на Райна Ганчева - внучка на Колю Фичето, племенник на Мина Тодорова, неосъществената любов на Яворов. Познат с приказки като "Султанка-мълчанка" и "Силян Щърка", разказвачът години наред остава забравен или пренебрегван. В това ново издание са подбрани някои от най-хубавите му приказки. Приказните герои прехвърлят високи планини, прегазват блата и тресавища, за да стигнат до вълшебната птица, до приказно красивата девойка, ... |
