Нобелова награда за литература (1913). ... Рабиндранат Тагор (1861-1941) започва да превежда своите песни на английски през 1912 г., по време на едно пътуване по море към Англия. След като пристига, той продължава това си начинание с помощта на Уилям Бътлър Йейтс, който в разговор с Езра Паунд нарича индийския просветител "поет, по-велик от всички нас". Тагор получава Нобелова награда за литература през 1913 г. и по-късно превежда стотици свои и чужди стихотворения, песни и притчи. Те стават популярни по цял свят, въпреки че част от посланието и звучението на бенгалските текстове се изгубва при предаването им ... |
|
"Докосването до поетичната вселена на твореца е като неочаквана среща с най-ценните добродетели на духовните ни традиции. Петър С. Иванов не се бои да изглежда старомоден, нито да се възправи срещу глобалистките фалшиви песнопения в обединена Европа. Вероятно мнозина ще се подразнят и от силното му религиозно чувство, от светлата му вяра в Божията мощ, тъй като се върнахме във времена, когато атеизмът минава за добродетел. Възхвала, която отправя към папа Йоан Павел II е повече от заслужена, защото този първожрец на Висшата сила храбро влезе в битката със Сатаната: "Със злото да се бори всеки ден, за него бе ... |
|
Кънчев е автор на повече от 20 великолепни стихосбирки. Преводач е на едни от най-големите световни поети като французите Гийвик, Ив Бонфоа, Кенет Уайт, американците Езра Паунд, Уилям Карлос Уилямс, Е.Е. Къмингс, нобелиста Чеслав Милош, Збигнев Херберт и др. Самият Кънчев е превеждан в 14 страни. От 2001 година е член на Световната Академия на Поезията. Николай Кънчев беше единственият ни, но неоценен от собствената ни държава, реален шанс за Нобелова награда за литература. Името му се спрягаше от емблематични чужди автори, но от нито един литературен корифей у нас. ... |
|
Книгата, която никога не ви показвам, докато говоря винаги за нея, е такава рядка книга, че се среща само в планината, на която я изгубих, и ще трябва да отида някой ден да я намеря. Няма как да ми убегне от очите, колкото и да е рядка книга. Засега да си поема дъх, защото там дори самият въздух разреден е... ... |
|
Тази книга е поетична биография както на самия Янко Димов - един от най-искрените ни лирици, така в известна степен и на отминалите 50 години, в които са създавани стиховете му. "Кога измина, мой живот, кога измина? Бях млад пройдоха - горд и безпаричен. С приятели на чаша русо вино отричах лесно, лесно бях отричан. Живеех по софийските тавани с утехата, звездите че са близо. Нехайно ближех честните си рани, без корист давах втората си риза. И мислех си, че времето е спряло в сърцето ми, че винаги така ще бъде искрометното начало, а не позаблатената река. Кога измина, мой живот, кога измина? Остана изворът високо. ... |
|
Веска Илиева Николова е родена на 05.07.1958 г. в град Карнобат, област Бургас. Завършва българска филология през 1981 г., след което работи в сферата на образованието и рекламата. Започва да пише поезия още в десети клас на Софийската математическа гимназия. По това време публикуват нейни стихотворения в юношеското списание Родна реч. По-късно печатат творбите ѝ и в младежкия вестник Пулс. Тя е авторка на четири стихосбирки - Обич (2018), Сила (2019), Срещу вятъра (2020) и Как да те нарека? (2022). С последната си книга Огън и пепел авторката ни представя избрани стихове - най-доброто от четирите си ... |
|
Лириката на Петър Андасаров е несъмнено с подчертани граждански интонации. Там, където той е по-личен, където в по-голяма степен проектира само собствената си личност, а отсъства обобщение на явленията (като например в последния цикъл от книгата, интимния), там той е по-блед, по-слаб. Него силно го вълнуват въпроси, които не са само негови, а и на родината му, на народа му, поне на близките хора наоколо. Това е една особеност на таланта му, който явно е формиран под въздействието на трайни традиции в нашата поезия, но същевременно е особеност и на личното авторово възприемане, което е чуждо на крайностите на ... |
|
Книгата е дело на издателство Захарий Стоянов и вместо предговор под надслов Трайна вярност и всеотдайност към словото са публикувани думите на Любомир Левчев : "Драги Петре , гледах и продължавам да виждам твоя творчески живот от различни далечини и височини. И го намирам винаги в една трайна вярност и всеотдайност към словото. Благодаря ти! През делници стръмни и бавни недели ти остана верен на поезията. А твоите уморени мечти продължават да вярват в бъдещето." Сборникът е съграден от няколко части: Очакван като дъжд, горчив като любов, Не си ти спомен, Мама детството ми кърпи, Баща ми в мен, Хоризонтът ... |
|
Съставител Калин Михайлов . Българска християнска лирика. ... "Точно там, където науката спира, продължава поезията. Тя не замества науката и нейните плодове. Поезията просто е най-древният и най-мощен инструмент за изследване на човешките дълбини и тайните на всемира. Поезията е езикът на вярата. Всъщност всяко истинско стихотворение е молитва. Познавам таланта на повечето мъртви и живи поети, събрали споделените си молитви в тази книга. Те вече са достигнали до Бога, а вярвам, че сега ще достигнат и до читателите. Не само до тези, които са приели вярата за своя светлина, но и до всеки умен и буден читател. Всяко ... |
|
Литературна критика и публицистика ... "Ако трябваше сега да избирам пътя си, пак щях да избера да извървя същия. Беше трудно време на изпитания, на проверки, време на търсения, на падане, на ставане. Аз харесвам сложни драматични времена, защото те приличат много на Космоса - всичко е преплетено и сам трябва да уловиш нишката, за да стигнеш донякъде в твоя Космос." Евтим Евтимов ... |
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска лира" на издателство "Ерго". Ояр Вациетис (1933 - 1983) е едно от най-големите имена на латвийската литература, народен поет на Латвия, един от стълбовете на модерната латвийска поезия през втората половина на ХХ век, оказал силно влияние на няколко поколения поети. Досега у нас са публикувани две книги на Вациетис: "Избрани стихотворения" (1966) в превод на Константин Павлов и "Леден витраж" (1987), съдържаща избрани стихотворения в подбор на Здравко Кисьов и Георги Белев и включваща преводи на Константин Павлов, Здравко Кисьов и ... |
|
"В годината, когато се отбелязва 100-годишнината на Иван Пейчев (1916 - 1976), това издание напълно отговаря на очакванията на почитателите на неговата поезия. Използван е ясен съставителски ход - да бъдат очертани онези моменти в избора на почерк на Иван Пейчев, в които се изгражда уникалната Иван-Пейчева поетика и заработва особеният езиков модел, превърнал се в емблема на неговото творчество. Авторът се нарежда сред българските класици на ХХ век. Това е канонът на неговото поетическо творчество - свод от творби, който може да бъде препоръчан на новите читатели от XXI век." Пламен Дойнов ... |