Специална поредица най-доброто от високата българска класика. Александър Геров е не само сред най-интересните поети от своето поколение автори, "родени между две войни", но е и сред най-големите имена на българската поезия. Той говори с еднакво вдъхновение за човечеството и за отделната личност, защото човечеството е съвкупност от много самостоятелно мислещи и чувстващи личности, а отделният човек е носител на вселенския мащаб и общност. Включени са избрани стихотворения и редове от биографията. Творчеството на поета анализират И. Пауновски, З. Чолаков, Иван Гранитски и Панко Анчев . Всеки том е придружен ... |
|
По тъмното шосе на пустинята, хладен вятър в косите ми, топъл мирис на мед, издигащ се във въздуха, напред в далечината видях трептяща светлина. Трябваше да спра за нощта. Там тя седеше на портала, чух църковната камбана, и си помислих: Това може да е Раят или адът."Тогава тя запали свещ и ми показа пътя, чух ги да казват:"Добре дошли в хотел Калифорния, едно прекрасно място, едно прекрасно място. Има много стаи в хотел Калифорния, по всяко време на годината можете да го намерите тук." Последното нещо, което помня, бягах към вратата, трябваше да намеря коридора отново, на мястото, където бях преди, " ... |
|
"Писателят съсредоточава сюжетите на своите разкази в ежедневния бит на обикновените хора. Домът е тясна среда, но в нея се разиграват остри драми, разрешават се конфликти или просто протича живот. Като изключим чисто историческите разкази, Димитър Талев не пресъздава политически борби. В политиката действат други правила и закони, които опошляват бита, разрушават целостта на личността и опорочават добрите ѝ намерения. Затова пък чувствата са силни, чисти, неудържими. Героите на Димитър Талев са силни хора, а не егоцентрици; те са отворени за общуване и споделяне, защото или чувстват, или са с ясно съзнание ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Моите спомени, птици в нощта, скитат бездомни, скитат унесени вън от света. Моите песни, сенки без път, блесват нечути в скръбната есен - и пак замълчат. Моята лютня, писък в нощта, стене прокудена и безприютна вън от света."Из книгата, Николай Лилиев ... |
|
Акс ле Терм: един свещеник получава мистериозен пакет от неизлечимо болен пациент, който твърди, че е видял ада. По-късно този пациент умира при съмнителни обстоятелства. Психиатричната болница в Тулуза: Мартен Серваз е повикан да разследва смъртта на един от обитателите, убит по особено жесток начин. Единствената надежда за свидетел - пациентът в съседната стая - сякаш се е изпарил от строго охраняваната сграда. Жудит, студентка по киноестетика, е получила възможност да се срещне с Морбюс Дьолакроа - мизантроп, култов режисьор на филми на ужасите. Тя пътува към усамотената му къща в Пиренеите, където той се е оттеглил, ... |
|
Книгата е отличена с наградата за превод на Съюза на преводачите в България за 2015 г. ... Лирическият герой на романа "Пътища в нощта", шофьор на такси, ни води по нощните булеварди и глухи улички на Париж от 30 -те години на миналото столетие, из лабиринтите на спомените си, по кръстовищата на множество чужди съдби. Едновременно свидетел, участник и разказвач, той рисува сложния и противоречив образ на града, превърнал се по силата на различни исторически събития в своего рода нов Вавилон. През очите му на наблюдател, привидно отстранен, а всъщност дълбоко съпреживяващ, пред читателя се разкрива цяла галерия ... |
|
Птици в нощта Моите спомени, птици в нощта, скитат бездомни, скитат унесени вън от света. Моите песни, сенки без път, блесват нечути в скръбната есен - и пак завълчат. Моята лютня, писък в нощта, стене прокудена и безприютна вън от света. Николай Лилиев ... |
|
Зашеметяващата с неподражаем хумор книга на дуото Пасков-Маринков съдържа два киносценария – този, чието заглавие е на корицата, и още "Спасителят на третия свят". Докато тръпне в очакване те да бъдат филмирани, читателят би могъл да ги прочете, запасявайки се предварително с голямо количество книжни салфетки, успокоителни или силно питие. Предупреждаваме! - тази книга не е безопасна за психичното ви равновесие. ... |
|
Днес е Световната нощ на ужасите и деветимата най-големи злодеи се събират на тайно място в гората, за да я отпразнуват. Известният готвач Жан-Кол се грижи за доброто им настроение с впечатляващия си кетъринг. Настъпва полунощ: време е за отваряне на подаръци! Помогнете на вещицата, трола и другите чудовища да го направят, като повдигате капачетата: фурна за деца, зомби лепило, сополени пуканки... По нещо специално за всеки гост. Но има един последен подарък. Ами ако е капан? Илюстрации: Хавиер Саломо. ... |
|
Американската мечта има цена. Вече и филм на Бен Афлек. ... Бостън, 1926 г. - епохата на Голямата депресия и Сухия режим, когато контрабандата на алкохол и организираната престъпност в САЩ процъфтяват. Алкохолът се лее, куршумите свистят, а един мъж се заема да остави отпечатък върху света. Звучи познато: синът на виден полицай попада сред лошите и става един от тях. Но в ръцете на Лихейн сагата за възхода на Джо Кофлин до върховете на криминалната върхушка е свежа, нюансирана, гарнирана с алкохол, оръжия и мацки - и се разпростира от Бостън до Тампа и Куба. Докато Кофлин потъва все по-дълбоко в тъмната страна, сред ... |
|
"Всеки един от нас, който сам гради устоите на живота си, един ден неминуемо получава наградата... и докато четеш тези редове, може би в някой миг, в един образ ще откриеш и частица от себе си, защото понякога в живота, всички си приличаме. В един или друг момент, просто сме почувствали едно и също с теб... Едни стихове съм преживяла, други - не, но във всичко съм вложила късче от моята душевност. бих искала всички ние, хората по света, да станем още по-добри, по-чисти и по-светли. Да обичаме и да бъдем обичани!!! Приятно четене!" Силвия Венчиславова Вълчева ... |
|
След роман за героиня нимфоманка, награда Гонкур за роман по истински случай, адаптиран за големия екран, и между два тома на семейна сага, Лейла Слимани приема ново предизвикателство. Макар да предпочита писането в усамотение, тя приема предложението на своя издател да пренощува в Пунта дела Догана, старата митница във Венеция, в художествената колекция на фондация Пино, чиито модерни експонати не ѝ говорят почти нищо. Защо все пак приема? Че и да напише книга за това. Всъщност, съблазнява я идеята за затвореността, към която е пристрастена... В тишината на залите, освободена от погледите на другите, тя ... |