Паднали листа, благоуханни канелени рулца и горещ шоколад в хладните дни. А една неочаквана мистерия ще наруши есенната идилия... Ния се завръща в Синамън Фолс точно навреме за ежегодния есенен фестивал. Хора от близо и далеч се стичат там, за да дълбаят тикви и похапват печени ябълки. Черешката на тортата е бляскавата коронация на крал и кралица на канелата. Няколко дни преди началото на празника обаче брутално убийство разтърсва градчето из основи. Собственичката на местния ресторант е намерена мъртва, а върху трупа ѝ е оставена бележка: „Коя ще бъде следващата жертва?“. Жителите на Синамън Фолс са изправени ... |
|
|
Може ли убийството да бъде… изящно изкуство? Новосъздаденото Министерство на изящните изкуства би трябвало да се занимава с красивото и възвишеното. Вместо това великолепната му лондонска сграда се превръща в сцена на едно от най-необичайните убийства, озадачавали някога Скотланд Ярд. Високопоставен служител на министерството е намерен мъртъв – премазан от огромен мраморен бюст, който доскоро е украсявал стълбището на достолепната сграда. Нещастен случай? Почти невъзможно. Тежкото изваяние не би могло само да падне от постамента си. Някой го е преместил. Но как? И което е по-важно – защо? Министърът вече има достатъчно ... |
|
|
"Баща ми беше градинар. Сега е градина."Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ... |
|
|
"Няма място за ангели" е разказ за свободата, която не спасява. За решенията, които сме принудени да вземаме и белезите, които те оставят в живота ни. За суровото мъжко приятелство. За невъзможната любов. За греха и опрощението. За това колко от чуждата болка можем да откраднем и колко от нашата любов можем да дарим. ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
Световноизвестният професор по симвология Робърт Лангдън е в Прага, за да присъства на лекция на видната специалистка по ноетика Катрин Соломон, с която неотдавна е започнал романтична връзка. Катрин е на път да издаде революционна книга, съдържаща експлозивни научни открития за природата на човешкото съзнание... разкрития, които заплашват да пометат установени от векове схващания. Когато едно брутално убийство превръща приятното пътуване в хаос, Катрин внезапно изчезва - и ръкописът ѝ е унищожен. В отчаяното си желание да открие жената, която обича, Лангдън започва завладяваща надпревара през мистичния ландшафт ... |
|
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа 
