Строителен магнат от Ню Йорк полита отвисоко към манхатънски тротоар, където намира смъртта си. Съпруга-трофей с интересно минало се отървава на косъм от дръзко нападение. Мафиоти и богаташи с предостатъчно мотиви за убийството вадят алибитата си. И след това, в задушаващата прегръдка на рекордна топлинна вълна се случва второ шокиращо убийство и настъпва рязък обрат в това напрегнато приключение, дълбоко в тайните на богатите. Тайни, които се оказват смъртоносни. Тайни, стаени в мрака, докато един детектив от нюйоркската полиция не хвърля светлина върху тях. Ричард Касъл, сензация в света на криминалната литература, ... |
|
Записки от границата между световете. ... "Имам един амулет с разпятие, но с Орфей на кръста. Реплика е на пръстен печат от около III век, намерен в нашите земи. Обичах го, а жена ми се боеше от него. Когато страшното я сполетя, май реши, че ми бе даден за оброк. Струваше ми се смешно - подари ми го издател. Бяха жестоките години на прехода към кошмара на разсипията, политическата наглост, бедността, а той единствен тогава ми плати добре за книга, която сам издаде. Но тя се поболя. "Носи го, носи. - започна да ми натяква за амулета, - че току-виж се наложи и ти да слизаш в ада за мен!" Писал съм за ... |
|
Най-личният случай на комисар Дюпен сред бретонските солници. Кримка сравнима само с романите на Агата Кристи . ... Аромат на виолетки, смесен с мириса на тежка глинена почва, сол и йод, се носи из въздуха над Бялата страна - това са живописните естествени солници, покрили полуостров Геранд. Комисарят Дюпен се наслаждава на спокойствието и тишината на величествената природа и на великолепието на "бялото злато", когато отекват първите изстрели. Никога досега той не е бил в такава непосредствена опасност. По молба на своя приятелка - журналистката Лилу Бревал - комисарят се е заел да издирва тук някакви видени ... |
|
"Скандалните книги са забраненият плод, към който всеки посяга. Иска да вкуси нещо непознато, различно от ординарната литература. Те хрупкат между зъбите като ябълката от Адамово време. Скандалните книги са живецът на литературата. Без тях книжнината мирише на застояло. Наподобява добре сготвено, но постно ястие. Езикът изтръпва, докато ближеш пръстите и прелистваш страниците. Скандалните книги се спотайват в мазето на библиотеките. Преследвани, четени в тъмна доба, старателно крити под одъра. Изгаряни и спасявани, те дописват по свой начин развоя на свободното слово. Колко са ония, за които си спомняме? ... |
|
Какво другите наистина мислят и чувстват независимо какво казват. ... Чудите ли се какво другите наистина си мислят? Забелязвате ли подводните течения в трудните разговори? Умеете ли да четете между редовете в професионалната кореспонденция? Улавяте ли фините нюанси в личното общуване? Независимо дали става дума за всекидневен разговор, или за преговори на високо ниво, от основно значение е да разберете подтекста на ситуацията. След като толкова голяма част от общуването обаче вече се случва посредством екрани - електронна поща, текстови съобщения, видеочат, ние губим способността си да тълкуваме езика на тялото и става ... |
|
|
|
Албумът Вековна гора съдържа 8 нови песни - 5 от тях самостоятелни и 3 дуета. Там присъстват и превърналите се в хитове Химера, Ти грееш, Утре отново в оригинална и акустична версия, заглавният трак с участието на Мистерията на българските гласове, Ванилия с виртуозната цигулка на Веско Ешкенази и Prime Time с WOSH MC и FeeL. Силно впечатление правят трите нови колаборации, включени в албума. Новаторски, смели, но също и със запазената марка на Графа - чувствени, с дълбоки, закодирани в текста и музиката послания са композициите в албума Вековна гора. ... |
|
Complete and unabridged. A pocket sized book - 10 x 15.5 cm. ... Pinkie Brown, a neurotic teenage gangster wielding a razor blade and a bottle of sulfuric acid, commits a brutal murder - but it does not go unnoticed. Rose, a naive young waitress at a rundown cafe, has the unwitting power to destroy his crucial alibi, and Ida Arnold, a woman bursting with easy certainties about what is right and wrong, has made it her mission to bring about justice and redemption. Set among the seaside amusements and dilapidated boarding houses of Brighton's pre-war underworld, "Brighton Rock" by Graham Greene is both a ... |
|
Illustrated by Fiona MacVicar. ... "Linda learn back in her chair and said calmly, "Colin, do you want to earn £10 000 for one evening's easy work?" He laughed. "I don't buy lottery tickets", he said. "I'm serious, Colin", Linda said. "And I'm not talking about £10 000 in cash. It's yours, if you want it."Colin sat up straight and removed Linda's hand from his own hand. "What's going on?" he said nervously. "What do you want from me?"Linda drove onto the car-park and switched off the car engine. "My husband is going ... |
|
В сборника с разкази "Първо лице единствено число" героят на Мураками , човек на средна възраст, се връща към своите младежки увлечения, преживявания и спомени. От страниците звучи музика - джаз, класика, поп - и отмерва ритъма на сюрреалистичните срещи и разговори между хора, животни и въображаеми същества, разтварят се неподозирани гънки на времето и пространството, грозното става красиво, а зад красивото се таи неочаквана грозота, съзнанието предизвиква и разширява пределите на видимия свят. Спомени, спомени, а сякаш точно онова, което се изплъзва от спомена, ни преследва най-дълго... Стегнатата, остроумна ... |
|
Марек Биенчик (1956) е съвременен полски писател, литературен историк, есеист, преводач на Кундера, Барт и Чоран. Познат е на българския читател с есеистичните си творби "Меланхолия. За тез, които никога изгубеното няма да намерят" (бълг. изд. 2002) и "Книга на лицето" (бълг. изд. 2015), която му носи най-високата полска литературна награда "Нике". Биенчик пише "Психиатрична болница "Творки" през 1999 г. Действието в романа се развива в края на Втората световна война. И все пак той не прилича на никоя друга книга, писана за войната. В него този добре познат ни фрагмент от ... |
|
"Този мой живот си беше хубав" не е просто още един мемоар, а проекция на вътрешния дискурс на автора със своя свръх - аз, разигран в типичния за творчеството на Д'Ормесон стил - с малко тъга и меланхолия и непоколебима вяра в човешкото и доброто. В "Този мой живот си беше хубав" Жан Д'Ормесон е едновременно обвиняем в съда и прокурор на собствения си процес. В този сбит, налудничав и завладяващ диалог авторът проследява забележителните моменти от своя живот, започнал между края на Първата световна война и Голямата депресия. Притиснат от своя строг и милосърден, на моменти безпощадно ... |