store.bg - бързо, лесно и удобно
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Преводни романи и разкази    ...    Този мой живот си беше хуб...
Начало   Книги    ...    ...    Съвременни рома...  
Търсене
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания
Този мой живот си беше хубав - Жан Д'Ормесон - книга

Този мой живот си беше хубав


Жан Д'Ормесон

Цена:  19.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 13-04-2021 г., Сряда 14-04-2021 г. или
Четвъртък 15-04-2021 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 6 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#279927
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2020 г.
ИздателствоПарадокс
Категории
КорицаМека
Страници428
Размери14.10 / 21.00 / 3.30 cm
Тегло0.464 kg
EAN9789545533310
ISBN9789545533310
  • Описание
  • Откъс от книгата
"Този мой живот си беше хубав" не е просто още един мемоар, а проекция на вътрешния дискурс на автора със своя свръх - аз, разигран в типичния за творчеството на Д'Ормесон стил - с малко тъга и меланхолия и непоколебима вяра в човешкото и доброто.

В "Този мой живот си беше хубав" Жан Д'Ормесон е едновременно обвиняем в съда и прокурор на собствения си процес. В този сбит, налудничав и завладяващ диалог авторът проследява забележителните моменти от своя живот, започнал между края на Първата световна война и Голямата депресия. Притиснат от своя строг и милосърден, на моменти безпощадно ироничен свръх - аз в ролята на прокурора, Д'Ормесон се потапя в миналото си и със спомени и размисли обрисува възхитителна, еклектична картина на своето битие. В шеметния танц на събития и образи пристъпват Колбер, Фуке, Босюе, Расин, Франсоа Митеран, Реймон Арон, Пол Моранд и Луи Арагон, чийто стих Жан Д'Ормесон избира за заглавие на своята лебедова песен. С ироничен, закачлив и изпълнен с въображание стил Д'Ормесон се разкрива пред читателя чрез автентичния и страстен разказ за живота си. Равносметка, в която спомените, разкаянието и мечтите, никога неосъществени от великия писател, са изказани без носталгия или патетизъм, за да оформят всестранния портрет на един век и на целия френски народ. Този автофикционален роман не е просто още един мемоар, а проекция на вътрешния дискурс на автора със своя супер - аз, разигран с типичния за творчеството на Д'Ормесон стил - малко тъга и непоколебима вяра в човешкото и доброто.
За автора
Жан Брюно Владимир Франсоа дьо Пол Льофевр Д'Ормесон или наричан още Жан Д'О (1925-2017) е френски писател, журналист, философ и актьор, член на Френската академия. Роден от сродяването на две стари благороднически фамилии, той прекарва детството си между семейния замък на майка си и Мюнхен, Букурещ и Рио де Жанейро, където баща му, Андре Льофевр, маркиз на Ормесон, е дипломат и "пълномощен министър". Младият аристократ завършва Екол нормал и е гласен за дипломат или политик, но литературата и философията се превръщат в негова страст, източник на вдъхновение и в крайна сметка призвание. Връзката му с политиката не е напълно прекъсната и от 1950 г. е главен секретар на Международния съвет по философия и хуманитарни науки към Юнеско, а от септември 1992 г. е и негов председател. Между 1974 г. - 1977 г. е генерален директор на в. "Фигаро", където в продължение на години е постоянен колумнист. Следвайки стъпките на чичо си, Владимир Льофевр Д'Ормесон, през 1973 г. той е "обезсмъртен" като член на Френската академия.
"Действащи лица:
Аз: Неподкупен, строг, благосклонен и ироничен съдия. Сред интелектуалните и модните среди често го наричат леко подигравателно Свръхаз заради висшите му функции и произтичащото от тях високомерие.

Аз: Това съм аз. Удоволствия, работа, стремления, дреболии и прочее, и прочее.

Измежду другите: политици, творци, писатели, журналисти, светски жени, курви, държавни и международни служители, шофьори, лекари, банкери, издатели, моряци, манекени, пощаджии, войници, безработни, стюардеси, мошеници, гении и т.н. (позволено е да се добавят и още)

Декор:
Декорът е светът. Със своите морета, реки, планини, гори, дворци, замъци, градини, стари камъни, църкви и храмове, синагоги и джамии, пътни детелини и мостове, със своите навред еднакви закони и своите безбройни, но винаги различни в пространството и времето лица той е плашещ, но и красив.

Аз: "Баща ми това! Баща ми онова!" Само това ви е в устата и размахвате баща си като кречетало. Всъщност, вие имате баща...
Аз: Да
Аз: ... и злоупотребявате с него. Впрочем, имате късмет, че все още виждате как сянката му се носи над вас. Без него вие сте почти едно нищо. А може би и по-малко от нищо.
Аз: Напълно е възможно.
Аз: У вас има неща, които изобщо не харесвам.
Аз: Аз също.
Аз: Знаете ли какво?
Аз: Ръста ми, може би? Не е много висок. Или пък може би носа ми? Голям е.
Аз: Не се шегувайте. Сега не е нито мястото, нито времето.
Аз: Изобщо не възнамерявах да се шегувам. Много би ми се искало да съм висок. Бях попаднал на снимка, на която бяха Кари Грант и приятелят му Рандолф Скот, и двамата облечени с панталони и бели пуловери. Тази снимка ме бе накарала дълго време да се размечтавам. Толкова ми се искаше да им приличам.
Аз: Пледирате ли виновен?
Аз: Виновен в какво?
Аз: Как така "в какво"? Първо, вие сте самото въплъщение на привилегирования човек...
Аз: Никога не съм го отричал. Често творците, понякога писателите и почти винаги политиците обичат да се представят за непривилегировани. Сещам се за един кандидат за важни държавнически функции, който се представяше за "син на железничар". Баща му беше председател на туристическата агенция "Международната компания на спалните вагони". Винаги съм признавал, че съм се родил със златна лъжичка в устата.
Аз: Лъжичка! Направо цял комплект кухненски съдове! Дворци. Богатство. Наследственост. Бракове. Образование. Кариера. Бурдийо беше съзрял във вас парадигмата и архетипа, върху които да изгради теориите си. Но има и нещо по-сериозно.
Аз: По-сериозно?
Аз: Не се изразявате твърде зле. И знаете ли какво е казал Ролан Барт за речта?
Аз: Никаква представа. Не съм чел много Бурдийо, Барт, Сартр, когото не смятах за особено добър, нито пък поддръжниците на новата критика. Ако не броим изключенията - примерно Думите - това, което познавам от тях, никога не ме е вдъхновявало. Донякъде ми бяха досадни. Предпочитах Фейдо, Оскар Уайлд или Удхаус.
Аз: Удхаус?
Аз: Най-важното попадение на Удхаус е един гениален иконом, Джийвс, който прекарва времето си в това да измъква господаря си Бъртрам Устър от направо невъзможни положения, в които, притиснат между лелите си Огъста и Агата, клетникът непрестанно се натриса.
Аз: С оглед на лекомислието ви, това никак не ме учудва. Барт твърдеше, че речта е фашизъм. И във вас има фашизъм. Неслучайно най-старият ви спомен е присъединяване към националсоциализма...
Аз: Бях само на пет или шест...
Аз: Възрастта няма нищо общо. Не бих се изненадал, ако науча, че катедралата от светлина по време на празненствата в Нюрберг ви се е струвала красива и че сте имали слабост към Ернст фон Саломон, към "На мраморните канари" на Ернст Юнгер, към Френските предвоенни години или към "Толедската нощ" на Робер Бразияк. Вие сте виновен! Виновен, казвам ви!
Аз: Нито Юнгер, нито Саломон са подкрепяли националсоциализма. И не се чувствам виновен. Или най-малкото не виновен в симпатии към националсоциализма. Баща ми...
Аз: Престанете да се криете зад баща си, когото все използвате за алиби. Ще се откъснете ли малко от него в близките дни, за да заживеете собствения си живот? Престанете с историята за плесницата, престанете с историята за вечерята с бъдещия папа! Тия неща отдавна ги знаем. Напускате старата Европа. Крайно време е да заживеете самостоятелно.
Аз: Но аз съм само на единайсет...
Аз: Има много деца, които на единайсет са вече нещо. Вие, дето сте почти едно нищо, пристигате в Южна Америка, в Бразилия. Ах, разбира се, вие не сте Рембо, нито Лотреамон, нито дори Сандрар! И все пак, какво приключение!
Аз: Приключението започва още преди да слезем на пристанището на Рио де Жанейро, тогава столица на Бразилия, докато новият град Бразилия, буквално изсмукан от пръстите през 50 - те, все още не съществува. Самолетите пък браздят небето още от началото на века, а заради Първата световна война развитието им става зрелищно и популярността им нараства. Но все още нито една пътническа въздушна линия не свързва Бразилия с Франция. За да отиде човек в Америка, единственото решение е кораб, като прекосяването на южния Атлантически океан отнема близо три седмици. В Хавър се качваме на кораб, който четири години по-късно ще влезе в историята: Масилия. Спомнете си, през юни 1940 г., докато страната се срива, определен брой парламентаристи, сред които Даладие, Мандел, Мендес Франс, Жан Зе се качват в Бордо на добрия стар Масилия, за да се впуснат в една трагикомедия, която ще ги отведе в Северна Африка, където тя ще се преобрази в драма."
Из книгата
Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "Този мой живот си беше хубав", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.

Този мой живот си беше хубав


Жан Д'Ормесон

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  19.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 13-04-2021 г., Сряда 14-04-2021 г. или
Четвъртък 15-04-2021 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 6 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#279927
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2020 г.
ИздателствоПарадокс
Категории
КорицаМека
Страници428
Размери14.10 / 21.00 / 3.30 cm
Тегло0.464 kg
EAN9789545533310
ISBN9789545533310
Описание
"Този мой живот си беше хубав" не е просто още един мемоар, а проекция на вътрешния дискурс на автора със своя свръх - аз, разигран в типичния за творчеството на Д'Ормесон стил - с малко тъга и меланхолия и непоколебима вяра в човешкото и доброто.

В "Този мой живот си беше хубав" Жан Д'Ормесон е едновременно обвиняем в съда и прокурор на собствения си процес. В този сбит, налудничав и завладяващ диалог авторът проследява забележителните моменти от своя живот, започнал между края на Първата световна война и Голямата депресия. Притиснат от своя строг и милосърден, на моменти безпощадно ироничен свръх - аз в ролята на прокурора, Д'Ормесон се потапя в миналото си и със спомени и размисли обрисува възхитителна, еклектична картина на своето битие. В шеметния танц на събития и образи пристъпват Колбер, Фуке, Босюе, Расин, Франсоа Митеран, Реймон Арон, Пол Моранд и Луи Арагон, чийто стих Жан Д'Ормесон избира за заглавие на своята лебедова песен. С ироничен, закачлив и изпълнен с въображание стил Д'Ормесон се разкрива пред читателя чрез автентичния и страстен разказ за живота си. Равносметка, в която спомените, разкаянието и мечтите, никога неосъществени от великия писател, са изказани без носталгия или патетизъм, за да оформят всестранния портрет на един век и на целия френски народ. Този автофикционален роман не е просто още един мемоар, а проекция на вътрешния дискурс на автора със своя супер - аз, разигран с типичния за творчеството на Д'Ормесон стил - малко тъга и непоколебима вяра в човешкото и доброто.
За автора
Жан Брюно Владимир Франсоа дьо Пол Льофевр Д'Ормесон или наричан още Жан Д'О (1925-2017) е френски писател, журналист, философ и актьор, член на Френската академия. Роден от сродяването на две стари благороднически фамилии, той прекарва детството си между семейния замък на майка си и Мюнхен, Букурещ и Рио де Жанейро, където баща му, Андре Льофевр, маркиз на Ормесон, е дипломат и "пълномощен министър". Младият аристократ завършва Екол нормал и е гласен за дипломат или политик, но литературата и философията се превръщат в негова страст, източник на вдъхновение и в крайна сметка призвание. Връзката му с политиката не е напълно прекъсната и от 1950 г. е главен секретар на Международния съвет по философия и хуманитарни науки към Юнеско, а от септември 1992 г. е и негов председател. Между 1974 г. - 1977 г. е генерален директор на в. "Фигаро", където в продължение на години е постоянен колумнист. Следвайки стъпките на чичо си, Владимир Льофевр Д'Ормесон, през 1973 г. той е "обезсмъртен" като член на Френската академия.
Откъс от книгата
"Действащи лица:
Аз: Неподкупен, строг, благосклонен и ироничен съдия. Сред интелектуалните и модните среди често го наричат леко подигравателно Свръхаз заради висшите му функции и произтичащото от тях високомерие.

Аз: Това съм аз. Удоволствия, работа, стремления, дреболии и прочее, и прочее.

Измежду другите: политици, творци, писатели, журналисти, светски жени, курви, държавни и международни служители, шофьори, лекари, банкери, издатели, моряци, манекени, пощаджии, войници, безработни, стюардеси, мошеници, гении и т.н. (позволено е да се добавят и още)

Декор:
Декорът е светът. Със своите морета, реки, планини, гори, дворци, замъци, градини, стари камъни, църкви и храмове, синагоги и джамии, пътни детелини и мостове, със своите навред еднакви закони и своите безбройни, но винаги различни в пространството и времето лица той е плашещ, но и красив.

Аз: "Баща ми това! Баща ми онова!" Само това ви е в устата и размахвате баща си като кречетало. Всъщност, вие имате баща...
Аз: Да
Аз: ... и злоупотребявате с него. Впрочем, имате късмет, че все още виждате как сянката му се носи над вас. Без него вие сте почти едно нищо. А може би и по-малко от нищо.
Аз: Напълно е възможно.
Аз: У вас има неща, които изобщо не харесвам.
Аз: Аз също.
Аз: Знаете ли какво?
Аз: Ръста ми, може би? Не е много висок. Или пък може би носа ми? Голям е.
Аз: Не се шегувайте. Сега не е нито мястото, нито времето.
Аз: Изобщо не възнамерявах да се шегувам. Много би ми се искало да съм висок. Бях попаднал на снимка, на която бяха Кари Грант и приятелят му Рандолф Скот, и двамата облечени с панталони и бели пуловери. Тази снимка ме бе накарала дълго време да се размечтавам. Толкова ми се искаше да им приличам.
Аз: Пледирате ли виновен?
Аз: Виновен в какво?
Аз: Как така "в какво"? Първо, вие сте самото въплъщение на привилегирования човек...
Аз: Никога не съм го отричал. Често творците, понякога писателите и почти винаги политиците обичат да се представят за непривилегировани. Сещам се за един кандидат за важни държавнически функции, който се представяше за "син на железничар". Баща му беше председател на туристическата агенция "Международната компания на спалните вагони". Винаги съм признавал, че съм се родил със златна лъжичка в устата.
Аз: Лъжичка! Направо цял комплект кухненски съдове! Дворци. Богатство. Наследственост. Бракове. Образование. Кариера. Бурдийо беше съзрял във вас парадигмата и архетипа, върху които да изгради теориите си. Но има и нещо по-сериозно.
Аз: По-сериозно?
Аз: Не се изразявате твърде зле. И знаете ли какво е казал Ролан Барт за речта?
Аз: Никаква представа. Не съм чел много Бурдийо, Барт, Сартр, когото не смятах за особено добър, нито пък поддръжниците на новата критика. Ако не броим изключенията - примерно Думите - това, което познавам от тях, никога не ме е вдъхновявало. Донякъде ми бяха досадни. Предпочитах Фейдо, Оскар Уайлд или Удхаус.
Аз: Удхаус?
Аз: Най-важното попадение на Удхаус е един гениален иконом, Джийвс, който прекарва времето си в това да измъква господаря си Бъртрам Устър от направо невъзможни положения, в които, притиснат между лелите си Огъста и Агата, клетникът непрестанно се натриса.
Аз: С оглед на лекомислието ви, това никак не ме учудва. Барт твърдеше, че речта е фашизъм. И във вас има фашизъм. Неслучайно най-старият ви спомен е присъединяване към националсоциализма...
Аз: Бях само на пет или шест...
Аз: Възрастта няма нищо общо. Не бих се изненадал, ако науча, че катедралата от светлина по време на празненствата в Нюрберг ви се е струвала красива и че сте имали слабост към Ернст фон Саломон, към "На мраморните канари" на Ернст Юнгер, към Френските предвоенни години или към "Толедската нощ" на Робер Бразияк. Вие сте виновен! Виновен, казвам ви!
Аз: Нито Юнгер, нито Саломон са подкрепяли националсоциализма. И не се чувствам виновен. Или най-малкото не виновен в симпатии към националсоциализма. Баща ми...
Аз: Престанете да се криете зад баща си, когото все използвате за алиби. Ще се откъснете ли малко от него в близките дни, за да заживеете собствения си живот? Престанете с историята за плесницата, престанете с историята за вечерята с бъдещия папа! Тия неща отдавна ги знаем. Напускате старата Европа. Крайно време е да заживеете самостоятелно.
Аз: Но аз съм само на единайсет...
Аз: Има много деца, които на единайсет са вече нещо. Вие, дето сте почти едно нищо, пристигате в Южна Америка, в Бразилия. Ах, разбира се, вие не сте Рембо, нито Лотреамон, нито дори Сандрар! И все пак, какво приключение!
Аз: Приключението започва още преди да слезем на пристанището на Рио де Жанейро, тогава столица на Бразилия, докато новият град Бразилия, буквално изсмукан от пръстите през 50 - те, все още не съществува. Самолетите пък браздят небето още от началото на века, а заради Първата световна война развитието им става зрелищно и популярността им нараства. Но все още нито една пътническа въздушна линия не свързва Бразилия с Франция. За да отиде човек в Америка, единственото решение е кораб, като прекосяването на южния Атлантически океан отнема близо три седмици. В Хавър се качваме на кораб, който четири години по-късно ще влезе в историята: Масилия. Спомнете си, през юни 1940 г., докато страната се срива, определен брой парламентаристи, сред които Даладие, Мандел, Мендес Франс, Жан Зе се качват в Бордо на добрия стар Масилия, за да се впуснат в една трагикомедия, която ще ги отведе в Северна Африка, където тя ще се преобрази в драма."
Из книгата
Книги от Жан Д'Ормесон (Jaen D'Ormeson)
Докладът на Гавриил
Жан Д'Ормесон
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Цена:  5.00 лв.
Славата на империята
Жан Д'Ормесон
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  24.00 лв.
Бог: Неговият живот и творчество
Жан Д'Ормесон
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  20.00 лв.
Други интересни предложения
Довиждане, Птицо
Арам Пачян
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Нашият цирк ви представя
Лучан Дан Теодорович
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Бог: Неговият живот и творчество
Жан Д'Ормесон
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  20.00 лв.
Докладът на Гавриил
Жан Д'Ормесон
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Цена:  5.00 лв.
Славата на империята
Жан Д'Ормесон
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  24.00 лв.
Цветя от края на 80-те. BG рок, история, поезия
Румен Янев, Емил Братанов
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  40.00 лв.
Приятелят на Кафка
Миро Гавран
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Талаш
Кшищоф Варга
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Градът в алена пелерина
Аслъ Ердоган
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.00 лв.
В името на Отца и Сина и Светия роман
Мурат Гюлсой
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Назад към "Преводни съвременни романи"
Докладът на Гавриил - Жан Д'Ормесон -
Кой ще спечели? Бог или хората? И има ли нужда битката да бъде спечелена? Отговорите ще намерите в ...
Славата на империята - Жан Д'Ормесон -
Голямата литературна награда на Френската академия, 1971 г. : "Славата на империята" е ...
Бог: Неговият живот и творчество - Жан Д'Ормесон -
"Бог: неговият живот и творчество" - както може да се очаква от книга с подобно заглавие е ...
Шонин Макгуайър
Джейн Остин
За да я има книгата и да пребъде. Включи се сега!
Очаквайте продължение на историческия роман "Задругата".
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги