"Искрено се зарадвах, когато през 2018 година в Украйна започна да се подготвя Антология на съвременния чешки разказ на украински език. За мен книгата беше чудесен пример за това, което е възникнало в този жанр в Чехия през последните 10 години, но и нещо като малка литературна гастрономия за издатели, преводачи и любители на чешката литература. И разбира се - прекрасно средство за обществена дипломация. Това е книга, с която можем да се представим извън Чехия, която мога да подаря на нашите български партньори, сътрудници и колеги. Съставители на антологията При чехите са Луцие Ржехоржикова - бивш директор на ... |
|
|
Търся съпруга на мъжа си ... С разказите на Христо Карастоянов в „Търся съпруга на мъжа си” нахлува шаренията на днешния живот, със смешните и тъжни хора и събития, с неподправеното дишане на малкия град и малкия човек – обичан и разпознаваем и по улиците на Ямбол, и по сокаците на Едирне. Не така познато в Турция обаче се оказва „явлението” жена-поет. Може би в това вижда едно допълнително предизвикателство и прекрасният преводач от български на турски Хюсеин Мевсим , за да представи в анто-логията „10 български поетеси” няколко от съвременните женски имена в поезията – Божана Апостолова , Валентина Радинска , ... |
|
|
"Числото 33 обикновено се асоциира с онази възраст, която човеците наричат Христова. Две трети от стихотворенията в тази книга са писани преди и около трийсет и третата ми годишнина. Възможно е някои приятелски настроени критици да кажат, че тези стихотворения са най-хубавото, написано от мен. Няма да им противореча, само ще се изразя другояче – това са стихотворенията, които (с две изключения) няма да бъдат включени в още незавършените книги "Русенски албум", "Посвещения и епитафии" и "Недоизречения". Впрочем подтикът за това издание дойде от Божана Апостолова , за което ѝ ... |
|
|
"Мястото" е една от настолните ми книги. Не само защото авторът ѝ бе съкровен и непрежалим мой приятел. Но и защото това е изумителен текст-откровение, написан на предела на отчаянието. За трагичността на Човека, който сме всички ние. И за всеобщата застрашеност на Смисъла." Йордан Велчев "Книжище - така бях озаглавил един свой текст за романа на Димитър Б. Димов "Мястото, или Сказание за Иракли". Защото това е не просто книга, това е чудовищна книга. Тук е необходимо пояснение: чудовище идва от чудо, сиреч това е нещо тъй невероятно, тъй непостижимо, тъй завладяващо, че не можеш да ... |
|
|
"В настоящото издание съм включила стихотворения от книгите "Целувам камъка" (ДИ "Хр. Г. Данов", Пловдив, 1983; Национална награда за поезия "Димчо Дебелянов"), "Озонова наркоза" (издадена с конкурс на "Свободно поетическо общество", София, 1994; Национална награда за поезия "Иван Николов"), "Избрах" (издателство "Захарий Стоянов", София, 2005), както и от неиздадената самостоятелно книга "Сгъстено време". С това слагам край на писането на поезия - макар именно тя да е поддържала огънчето на живота ми в най-трудните му мигове - ... |
|
|
След като един "повод за небе" (1993) "на 22" (2004), скрит в "апокриф за дъжд" (2004), прораства в "небе на 33" (2007), Азиз започва "околосветска обиколка на липсата" (2016), но междувременно установява, че земята е плоска и решава да я доведе до край поне на думи, които години наред, още преди да са видели бял свят, затиска между кориците на тази книга. Смазани под тежестта им, те я преброждат от кора до кора и като не откриват никакъв изход, се групират в стихотворения и започват да дебнат от страниците ѝ за читателски ръце и очи, по които да се изкатерят навън. ... |
|
|
В "Лични полета" ( 1 и 2) Здравко Гълъбов - този мълчалив вестоносец, хванал литературно-историческото сито в ръце - търпеливо, внимателно, умно и талантливо (това личи по въпросите му) пресява и завещава на поколенията златоносните частици от хора и време, градили в годините храма на голямото поетическо изкуство, родено и населяващо Пловдив. В този храм ние, българите – а и не само ние, - трябва да влезем с бяла риза, с чиста душа и да оставим знака си на благодарност, на взаимност и съпричастност към творчеството на ядро от таланти - "магьосници на вълнуващи прозрения", както и към личностната им ... |
|
|
Божана вече е известна като Малката Божана и като Малката Голяма Божана в любимата на децата едноименна поредица. Често я разпознават по улиците и ѝ искат автограф, а тя раздава автографите си с удоволствие, тъй като вземаше участие, т.е. помагаше на баба си Божана Апостолова , докато пишеше поредиците. "Русалката, паячето Ричи и аз - Божана" е първата книжка, която Божана сама си измисли и сама написа, за да получи така желаната от нея визитка, на която да пише "писател". Е, вярно е, че баба Б. ѝ помагаше от време на време, после редактира текста така, че да стигне до децата и ги ... |
|
|
"Митът е разказ, който не само представя нещо, но и решава настоящ проблем." Богдан Богданов "Митовете са историята, умът,у красотата, интелектът и мъдростта на народа, ценностите му." Здравка Евтимова "Не мога да си представя по-изчистена от вековете драматургична структура, по която може да се работи в киното, от митовете. Идеята, че пещерите на далечните ни предци са били пълни с писатели и драматурзи, никак не е лоша. Допускам, че всичко важно е било измислено още там. Проф. Анри Кулев ... |
|
|
Главният герой на крими поредицата Случаите на Жаноро е двадесет и четири годишният Божан, когото всички наричат Жан, студент по българска филология, неуспял поет, отчаяно влюбен в Ели, която го напуска преди година. Той не само не може да преодолее раздялата с любимата, но и не е в състояние да напише дори един стих след това. Изпаднал в дълбока депресия, решава да се самоубие високо в планината, за да изчезне завинаги. Точно в този момент роботи от планета Зиная се намират на земята и търсят на случаен принцип млад мъж, за да го отведат на тяхната планета. Първото, което научава в космическия кораб е, че неговото име ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Книга первая из цикла "Верблюдица Айше" - Стана Апостолова . ... Когда-то, очень давно, было на земле королевство, в котором почитали верблюдов. В бескрайней пустыне только это крупное, горбатое животное могло выдержать жару и жажду. Хозяин верблюдов Кемаль был гордым и жестоким человеком. Его жена Айше, одетая в паранджу с ног до головы, беспрекословно прислуживала ему и заботилась об их единственном сыне Рейхане, которому было пять лет, но который постоянно делал какие-то пакости. ... |
|
|
Когда-то, очень давно, было на земле королевство, в котором почитали верблюдов. В бескрайней пустыне только это крупное, горбатое животное могло выдержать жару и жажду. Хозяин верблюдов Кемаль был гордым и жестоким человеком. Его жена Айше, одетая в паранджу с ног до головы, беспрекословно прислуживала ему и заботилась об их единственном сыне Рейхане, которому было пять лет, но который постоянно делал какие-то пакости. Колдунья превратила Рейхана в верблюдицу Айше. Но с полуночи до восхода солнца он снова стал мальчиком. Во втором рассказе вы узнаете, как он нашел волшебную лампу и каково было его первое желание. Книга ... |
