Книгата на Боян Ангелов П(р)освещение освен силната си художествено-естетическа страна излъчва и продуктивна социална енергия, тъй необходима ни на обезвереното съвременно общество. Боян Ангелов е роден е на 27 август 1955 година в Панагюрище. Завършва Философия и Българска филология в Софийския държавен университет. Печели аспирантура в Института за философски изследвания при Българската академия на науките и през 1992 година получава научната и образователна степен доктор. В Швейцария завършва антропософска педагогика и социална психология с признат докторант. Работи като редактор и главен редактор в различни ... |
|
"Неделният продавач на книги" трудно може да се представи с няколко изречения. По някакъв начин, това е книга за книгите, за онова, което прочетеното оставя у нас, и така участва в създаването и подреждането на нашата вътрешна лична библиотека. По своя жанр "Неделният продавач на книги" е роман. Фабулата е внимателно изградена около постепенното разкриване на една загадка - изчезването на брата на героя-разказвач. Липсващите книги от домашната библиотека се появяват една по една, събуждат различни спомени и водят героя през извивките на повествованието. Образите са интересни, грижливо представени и ... |
|
Как глобалният елит крои своите планове? Има ли конкретен проект за бъдещето, който се налага чрез различни наднационални структури? Дали правителствата не са просто марионетки, изпълняващи чужди планове, стратегии, доктрини? Пандемията от Ковид-19 стартира радикални промени, които очертават контурите на следващия глобален ред. Капитализъм от нов порядък, система за глобален контрол на населението, глобално затопляне, безконтактна икономика и извънредна епидемиологична обстановка, която легитимира отнемането на редица свободи. Държавната власт постепенно преминава в ръцете на недържавни субекти. Не е далеч моментът, ... |
|
Въпросът за света е неотделим от въпроса за свободата: това е началното твърдение на тази книга. Светът е невъзможен другояче освен като свобода. Ако трансценденталната философия на Имануел Кант се превръща в необходим крайъгълен камък за една нова онтология - за една онтология на свободата, то това е именно защото утвърждаването на неотделимостта на свят и свобода е неин решаващ залог. Същевременно, ако Кантовият критически проект е революционен, то това е поради неговия иманентен характер: Кантовата критика на разума е критика, осъществена от самия разум. Връщайки философията към собственото ѝ условие, ... |
|
"Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю. Добре дошъл във нашия град, добре дошъл във България - вземи във този хубав ден една българска роза от мен: нека тя да ти разкаже с ароматния си глас за Балкана, за морето и за всички нас…" Няма българин, който не изтрива тайничко някоя сълза, когато чуе думите на тази песен. Автор на текста е поетът Найден Вълчев , създал още много прекрасни стихове, познати на поколения сънародници. В сборника „Една българска роза” са събрани най-хубавите му творби. Голяма част от тях са посветени на пролетта. ... |
|
Кино за четене. Четири сценария. Сценарият като литература или обратното ни среща едновременно с един познат и с един не толкова познат Боян Биолчев . Познатият - от стотици разкази и няколко романа - за пореден път ще ви каже, че съдбата е еднократна, талантът е тъжна работа, а най-трудното за писателя е да намери онези звънки мълчания, които придават акустика на малкото думи. По-непознатият, чиито киносценарии трудно намират път до големия екран, ще ви предложи едно не дотам традиционно занимание на границата между двете му любими изкуства - да прочетете киното. Формата може и да е различна, жанровият формат - друг, ... |
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. ... |
|
Втората книга на известния поет и преводач Найден Вълчев съдържа спомени за неговите срещи - реални или задочни - с велики имена в литературата: Александър Пушкин Адам Мицкевич Александър Твардовски М. Ю. Лермонтов Низами Омар Хайям Това са творчески срещи на преводача с техните стихове, част от които поместени в книгата. ... |
|
Из архивите на автора. ... Оставеният след смъртта на писателя архив продължава да съдържа непубликувани ръкописи, внушителен корпус от кореспонденция, планове за книги, пътеписи, чернови варианти на статии и творчески замисли. Предлаганата книга е един необичаен факт от неговите усилия и занимания, особено актуален, разкриващ своята същност на "урок по документалистика и морал" както спрямо довчерашното, така и спрямо днешното време. Всичко, което намира мястото си в двете обемисти папки от архива на Йордан Вълчев , е поднесено изцяло и в своята автентична форма - без намеси с днешна дата, без преакцентуване ... |
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин , колко трагика у Есенин и Канети , колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у ... |
|
"Навремето, когато около 25-годишни ни приемаха в Съюза на българските писатели с първи ръкописи и първи книжки, почнахме да се срещаме със старите писатели, с батковците в литературата, с познатите и непознатите ни връстници и Камен Калчев ни казваше: - И знайте, че така ще мине животът ви - сред тези хора, при техните книги, при техните съдби. Имахме респект, почит, уважение към всяко талантливо творчество. Шанс бе за нас да срещаме и сваляме шапка на Елин Пелин , на Людмил Стоянов, на Дора Габе , да се докосваме, да общуваме дори с Николай Лилиев, с Панчо Владигеров, с Илия Бешков , да гледаме на отсрещния ... |
|
Под формата на увлекателен разказ в книгата се търсят идейните подбуди и конкретните причини, дали основание на Захарий Стоянов да превърне въоръжените творби от епохата на Българското възраждане в основно ядро на националната ни идентичност. Чрез задълбочен анализ на публицистичното наследство на Летописеца се защитава тезата, че цялостното му творчество е плод на съзнателно целеположен модернизационен проект, а не толкова на лични пристрастия и симпатии. Предлагат се отговори на сложните въпроси за неговия неочаквано уверен дебют в публицистиката и литературата, очертават се механизмите, наложили в общественото ... |