Защо война? на Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд е съставена от разменените между тях две писма под формата на публичен дебат върху правото и силата, войната и мира, национализма и културата. С нея те не печелят Нобелова награда за мир, нито пък възпират човечеството от война. Тя всъщност е разочарование за Айнщайн и носи неудовлетвореност на Фройд. В продължение на деветдесет години е един от най-критикуваните текстове на убедения психоаналитик. Защо тогава тази книга продължава да се преиздава на всички езици и остава във фокуса на разгорещени дебати и до днес, свързани с новите парадигми на афективния обрат? Какво ... |
|
Насоки за разбиране на основните компоненти в рождената карта. ... “Подчертавайки същностното в рождената карта, тази книга предоставя най-добрия подход за тълкуването й, понеже всяка значима тема от живота на индивида винаги ще бъде отразена от мажорните фактори в хороскопа. Предназначението на настоящата разработка е да помогне на читателя да се фокусира върху тези основни значения, които винаги са благонадеждни. Единствено така човек би могъл да бъде прозрачна леща, която да послужи за осветляване многостранните измерения на битието и човешката природа.” Стивън Аройо Най-сетне вече разполагаме с въвеждащ стъпка по ... |
|
"Мисията на Зигмунд Фройд" ни изправя пред сложната личност на създателя на психоанализата, пред вътрешните му движещи сили в търсене на истината и безкомпромисната му вяра в разума. Множество важни подробности дават обилна информация за отношението на Фройд към родителите, жените, съпругата, за неговата зависимост от мъжете и проблема с авторитаризма му. Критичните бележки на автора Ерих Фром насочват читателя към основния проблем: възможно ли е да се живее смислено, пълноценно, със страст към истината, ако човек не вярва, че има мисия в живота, ако не я търси. ... |
|
Тази книга е ярка илюстрация, че науката също може да е поетична. Теорията на относителността тук е представена във вид на поредица от кратки скици - често тъжни, понякога трагични. Авторът играе с читателя в безкрайното "Ами ако?", използвайки времето като двигател на сюжета. "Сънищата на Айнщайн" дават ясна картина колко крехка всъщност е реалността. Достатъчно е да се промени само една цифра във формулата - и светецът става злодей, а просякът - бог. Достатъчно е само леко да се ускори секундната стрелка - и хората се научават да ценят живота; а ако стрелката бъде спряна - те престават да бъдат хора. ... |
|
Фентъзи за малки читатели. ... "...Началото ще бъде краят, а краят ще е новото начало. Дали пътищата се пресичат отново и отново, съдбата винаги тайна е опасна..."С уменията си да съвместява реално и нереално Лида ви пренася в една друга вселена, в която дори нощта сънува. Книгата "Сънищата на нощта" е прекрасен подарък от авторката за малки, големи и още по-големи деца или всъщност за всеки, който е съхранил най-ценното в себе си - детето! Тази книга е четиво, което развива въображението и ни кара да се замислим за всичко онова, което (не) правим! "...Там, където аз съм, там бъди и ти. Ако те ... |
|
Поредица Българска класика ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
"Лъвкрафт проправи пътя за всички нас... Най-добрият писател на хорър в Америка." Стивън Кинг ... Петнайсет непревеждани досега произведения на всепризнатия майстор на ужаса Х. Ф. Лъвкрафт , които ще Ви отведат в най-страховитите кътчета на пространството и времето. Смеете ли да пристъпите в "Къщата", обитавана от чудовищно древно зло, да се озовете "В стените на Ерикс" или да се срещнете с "Дебнещият страх", заченал "Прокрадващата се смърт"? Ще дръзнете ли да се разходите по "Улицата", да надникнете в "Криптата", да се изправите срещу "Звяра ... |
|
Едва след смъртта на родителите си Бен научава от дядо си, че е необикновено момче - може да зашива прекъснатите сънища на хората и да им позволява да останат в царството на сънищата поне още десет минути... Неочаквано обаче иглата му е отнета от двойка милиардери, които нямат никакво желание да се грижат за дъщеря си и искат тя постоянно да спи и сънува, за да не се мярка пред очите им. Но какво се случва, когато иглата за зашиване на сънища попадне в лоши ръце? Със сигурност нищо добро. Бен и дядо му трябва на всяка цена да си я върнат... Илюстрации: Даля Карпавичуте. ... |
|
Отключи сънищата си, промени живота си. ... Вашите сънища държат ключа към по-хубав и пълноценен живот. Има си причина да сънуваме нощем. Сънищата не са безсмислен хаос. Докато сънуваме, ние мислим на много по-дълбоко ниво, отколкото когато сме будни. Сънувайки, ние всъщност решаваме проблеми... само че изказани на различен език. Нашето подсъзнание разговаря с нас чрез кодове и символи: предупреждава, помага, насочва ни по вечно променящите се пътища на живота. Подсъзнанието - посредством сънищата - се опитва да ни подаде сигнал, че има проблем, който то иска да реши. Истината е, че най-добрите мисли не ни спохождат ... |
|
Когато е публикувана за пръв път на немски език през 1936 г., книгата "Егото и защитните механизми" веднага е призната за основен принос към психоаналитичната психология и бързо следва преводът ѝ на английски език. Повече от половин век по-късно тя е призната за класика. Написан от пионер на детската анализа и илюстриран с пленителни клинични картини, извлечени от детството и юношеството, трудът обсъжда онези адаптивни мерки, чрез които инстинктивният живот постига контрол, както и пътищата, по които болезнените или нежеланите емоционални състояния се държат на разстояние или стават по-поносими. Яснотата ... |
|
Книгата съдържа 16 кратки разказа, в които те води не сюжетът, а лабиринтът на чувствата. Историите отвеждат във френската област Бретан, далечна Япония или обикновено българско село, в съвремието или векове назад, а емоциите след прочитането провокират диалог с чувствата и мислите на читателя. Оставаш с усещането, че конкретната история се отнася за теб и си я преживял, но не си я определил по начина, по който например я разпознава японският самурай в края на дните си, спомняйки си своите безброй амбиции, болки и мечти. Запитваш се забелязвал ли си любовта на родителите си по безбройните дребни неща, които са правили за ... |
|
"Лодката плуваше по средата на лунната пътечка. Около нея кръжаха светулки и показваха пътя на лодкаря - млад мъж с коса, сплетена на плитки и тежък златен медальон на шията. В лодката седеше малко момченце, което кокореше блеснали очички и сякаш попиваше всичко наоколо. Мъжът насочи лодката към брега. Между тръстиките имаше дървен пристан, а на брега - малка къща, така гъсто обвита в зелени листа, че отдалеч приличаше на храст. На пристана стоеше млада жена с дълги кестеняви коси. Тя се смееше и вятърът довяваше вика ѝ до лодката: - Попътечо, любими попътечо! - Попътечо! - повтори след нея Иво и ... се събуди.& ... |