Активирай пълния си човешки потенциал. ... Той си заслужи прозвището Ледения човек. Не само защото превърна студа и леда в свои приятели и изцелители, но и защото доказа и продължава да доказва ползите им - както за тялото, така и за ума, за да промени начина, по който хората приемат света и собствения си потенциал. Той е Вим Хоф . Настръхва, когато го кичат с определения като гуру, защото искрено изповядва вярването: "Вие сте алхимикът! А аз само ви карам да осъзнаете истинската сила, която носите в себе си". В "Методът на Вим Хоф" е събран целият 40-годишен опит на един обикновен човек с над 20 ... |
|
|
Елмър чува другите слонове да се оплакват от студа... и ги завежда на разходка на едно още по-студено място, за да им покаже колко забавна може да бъде зимата."Освен, че е странно увлекателна, тази книжка ще помогне на детето ви да открие относителното значение на думите студено и топло." Parentwise Илюстрации: Дейвид Маккий . Книжката е част от поредицата Слончето Елмър на Дейвид Маккий. ... |
|
|
За целия свят Ализе е просто невзрачна слугиня, криеща от всички коя е в действителност - отдавна изгубената наследница на древно царство на джинове. Откакто се помни, тя е преследвана, принудена да бяга, за да спаси живота си. Докато един ден не допуска грешка. Престолонаследникът Камран знае за пророчествата. Знае за страховитото чудовище, за което е предсказано, че ще убие неговия цар. Мрак се спуска над империята, а Камран трябва да разбере откъде идва той. В същото време, независимо колко подозрителен е към слугинята със странни очи, колкото повече научава за живота ѝ, толкова по-трудно му е да отвърне поглед ... |
|
|
"За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите. Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ... Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано... Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова ... |
|
|
"В тази книга предлагам ключове за кода на здравето, които ще помогнат на мнозина - това е нещо в което съм сигурен, да стигнат до активно дълголетие, за което трябва да започнат да се замислят още на границата на 40-те години. Рецептите или препоръките могат да бъдат четени в произволна последователност, но ми се ще да вярвам, че след като се запознаете с една глава, ще ви се прииска да прочетете цялата книга. Пак повтарям, че представям моята лична гледна точка и смятам, че имам право на това не само защото имам необходимото медицинско образование, което ми позволява да разсъждавам за причинно-следствените ... |
|
|
Да се свлечеш до дъното си има и добри страни, защото оттам която и посока да хванеш, все е към по-добро или по-малко лошо, както от Северния полюс всички посоки поемат на юг, а от Южния - на север, значи полюсите със седемдесетградусовия си студ са мястото, от което по-надолу няма къде и ти иде да хукнеш по улиците и да викаш - Щастлив съм! Свободен съм! Влюбен съм! Богат съм! Голяма работа съм! Бог съм! Но е достатъчно да погледнеш как стрелката на компаса се върти като пощуряла на полюса, забравила къде е север, къде е юг или решила, че навсякъде е север и юг, и сърцето ти се отпуска - я стига си кряскал по улиците, а ... |
|
|
"158 удара в минута" е история за ускорения пулс, стъпките по облаците и морските възли в корема. За разговорите до пет сутринта, които засищат всички сетива. За изникващите от изневиделица летни гръмотевични бури, помитащи всичко по пътя си. И най-вече за онези моменти на съвършенство, когато човек не би променил дори една молекула около себе си. Еднопосочен билет В училище ни учат, че дезоксиаденозилхидроксокобаламин е витамин Б12, как вторият закон на термодинамиката грубо казано гласи, че ако отвориш прозореца през зимата, не влиза студ, а излиза топлина, и най-вече, че ако класната не е в добро настроение, ... |
|
|
"малката вечер е хванала дърветата за ръцете и танцува с тях в ритъма на вятъра празнотата на ноември се простира по улиците опакова сградите лампите плочките на тротоара поглъща студа и той омеква в гърдите ѝ градът е облечен в късна самота и тя така му отива всяко жълто листо на асфалта е обещание за тиха и дълбока зима всяко око на нощта е будно и гледа през теб хоризонта" Петя Богданова ... |
|
|
Сборник с разкази ... Заглавието на сборника е дума, която би трябвало да навява алюзии за голямо, скрито в малкото, за гиганти, опитали се да се вместят в орехови черупки. „Project Gigamono” не е просто сбор от истории, защото тази книга е с неприкрити амбиции за концептуалност. Отделните текстове са взаимносвързани, изпъстрени с преплитащи се образи, сюжети и символики, като общото усещане след „изслушването” на последното „парче” в този мистично-урбанистичен „плейлист” е по-скоро като за прочетен роман. ... |
|
|
"Прочетох стихотворенията. Те са прекрасни. Тихи и мъдри. Като тихите стъпки на паяка на времето са. Спокойни и неуловими."Калин Терзийски ... "Пулс Прага ми се изтри от неочаквани влизания и излизания на нови запознанства - илюзия, че си потребен От старата инсталация изгоряха всички крушки и само лампички забравени по Коледа между намиганията залъгват, че има светлина От недостиг на вятър се избиха прозорците противно на законите стъклата останаха вътре - да се забиват в петата ми нощем когато вървя към себе си в тъмно тихо и единственото свидетелство че съм жива са ударите на сърцето ми..."" ... |
|
|
Има едно непростимо провинение, когато героите ти са деца - да звучат като "измислени от възрастен". Милен Хальов знае какво прави - героите му са живи и достоверни. Подканят те да си вържеш здраво маратонките и да ги последваш над панелките на Румица! Наглед Кало е съвсем обикновено момче - не обича особено залягането над уроците и гледа винаги да се измъкне и да тича след топката. Там, на игрището, е в свои води и може съвсем сам да победи цял отбор надъхани противници. И то като сдържа това, което носи в себе си по рождение. Защото Кало всъщност е син на змей и притежава неземни сили, благодарение на които ... |
|
|
3500 километра, 109 дни с един чифт обувки през зеления тунел на Апалачите. ... "Пътеката на хората" е разказ за 3500-километров солов преход, който изправя пред множество предизвикателства един смел пътешественик. Когато тръгва по Пътеката на Апалачите през май 2018 година Петър очаква тежък терен, резки климатични промени и опасни срещи с дивата природа. В рамките на по-малко от четири месеца той изминава средно по 35 километра на ден в кал, студ и жега, непрекъснато мокър, физически и емоционално изтощен. Изкачва 92 върха и отслабва с десет килограма. Среща различни хора и се изправя пред ежедневни ... |
